Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическият растеж напомпан от ударно харчене на правителството?

Автор: Десислава Николова / 12.02.2016
Оцени тази статия:

През последното тримесечие на 2015 г. икономическият растеж очаквано се ускорява, както се вижда от най-ранната оценка на НСИ за БВП в този период. Икономическият ръст достига 3,1% на годишна база спрямо 2,9% през предходното тримесечие и 2,6% през първите две. По наши сметки това означава, че ръстът за цялата година е бил около 2,8% (ако експресните данни не се променят), което е далеч над прогнозите на правителството и международните институции в началото на годината, които очакваха растеж под 2%.

Първоначалната снимка на икономиката за последните три месеца на 2015 г. показва, че икономическият ръст е бил „спасен” от крайното потребление и инвестициите на фона на сериозно забавяне на износния растеж до едва 0,7% на годишна база. Крайното потребление постепенно „изплува” от отрицателната територия, в която се намираше в първата половина на годината, като отбеляза ръст от 1,0% през третото тримесечие и 2,5% през четвъртото. Инвестициите следваха сходен положителен тренд през годината, но останаха на червено през първите 9 месеца. Обратът настъпи едва през четвъртото тримесечие, когато бруто капиталообразуването нарасна за първи път от третото тримесечие на 2014 г. насам (с 1,4% на годишна база).

Рязкото подобрение на крайното потребление и инвестициите не е изненада, ако се вземат предвид данните за бюджетното изпълнение в края на годината. От тях се вижда, че публичните разходи през декември 2015 г. са близо 5,2 млрд. лв., което представлява увеличение от 11,6% спрямо година по-рано. Една от причините за това е ударното разплащане по европейски проекти в края на годината поради приключването на крайния срок за плащанията по предходния програмен период (2007-2013 г.) в края на 2015 г. Тази инжекция най-вероятно се е отразила както на потреблението на правителството (и съответно на съвкупното потребление), така и на инвестициите, тъй като голяма част от тези разходи по европейски проекти са именно капиталови[1]. Друга възможна причина за ръста на крайното потребление може да търси в добрите данни за зимния туризъм в края на 2015 и началото на 2016 г., като очакванията на правителството са за ръст от 5-7% за целия сезон.

Ускоряващият се ръст на икономиката със сигурност е добра новина, особено на фона на стагниращия износ през последното тримесечие. Данните за външната търговия показват продължаващ спад на стойността на износа за трети страни през последните три месеца (както и през третото тримесечие), което до голяма степен се дължи на по-ниските международни цени на петрола, а оттам  и на петролните продукти, които България изнася. Това се вижда много ясно както от продуктовата разбивка на износа, така и от географската.

Така например през 2014 г. България отчиташе един неочаквано висок износ на горива за Гибралтар от 319 млн. лева, което според някои коментатори представляваше фиктивен износ (с последващ внос обратно в България) с цел неплащане на данъци. Независимо какъв е бил този износ, обаче, през 2015 г. той рязко намалява до 49 млн. лева. Ценовият ефект от по-ниската цена на горивата пък се вижда ясно от износа ни към Сингапур през 2015 г. (който почти изцяло се състои от петролни масла), който спада от 1,1 млрд. лева през предходната година на 668 млн. лева през тази. Съответно в продуктовата разбивка минералните горива и масла бележат спад на износа с 20% през 2015 г. (както заради ценовия ефект, така и заради резкия спад на износа към Гибралтар).

Положителното в данните за външната търговия през 2015 г. е, че износът на машини, оборудване и превозни средства (+20%), както и на различни готови продукти (+41%) продължава да расте с двуцифрен темп за поредна година, като делът на тези стоки с относително по-висока добавена стойност всяка година стабилно се повишава за сметка на стоки с по-ниска или никаква степен на преработка.

Като цяло, данните за БВП през последното тримесечие са очаквано добри, но въпросът е до каква степен това се дължи на ударното правителствено харчене в края на миналата година и до каква - на възстановяване на частното потребление и инвестиции. Ако държавните разходи са напомпали растежа (което изглежда далеч по-вероятно), тази година е напълно възможно да станем свидетели на известно забавяне на икономиката, предвид „дупката”, която се получава при европейските проекти (и разплащанията по тях) и прогнозите за продължаващо слабо представяне на износа през 2016 г. 

 


[1] Експресната оценка на НСИ за БВП не съдържа детайлни разбивки, което не позволява да се види откъде идва ръстът в крайното потребление – от домакинствата или от правителството.