Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Футболната индустрия в България

Автор: Методи Лазаров / 05.04.2007
Оцени тази статия:

Дядо ми навремето бил футболист - перспективен млад талант в малко карнобатско село. Чупи обаче крак и това слага край на кратката му футболна кариера. Всяко зло за добро, защото става учител и покрай това среща баба ми. Години по-късно отиват с баща ми на мач Берое-Сливен в Стара Загора. Сливен вкарват гол, а дядо ми се изкрясква над смълчания стадион. Не го бият тогава, но това може да ти се случи днес ако отидеш на едно по-напечено дерби. Дядо често ми се обажда да пита какво става с любимия отбор, а аз му казвам, че ходя само на мачове на националния отбор. Защо ли?

Родната футболна индустрия все още се ръководи от силна държавна намеса под формата на БФС и ДАМС и странните политически интереси, които съпровождат всяко изредило се правителство. Резултатът е слабо вътрешно първенство, различни корупционни схеми и отлив на публика от стадионите. Собственици на клубове се сменят постоянно, тъй като не могат да излязат на печалба, когато например държавата им пречи да вземат на концесия някой имот на клуба. Единствената надежда е като че ли да обиграват юноши, които да продадат на по-висока цена в България или чужбина. Само за по-големите клубове има и допълнителни приходи ако влязат в европейските турнири. Публична тайна е, че обикновено се знае кой ще е шампионът в края на годината и малките отбори нямат много голям стимул да обиграват тима и да се борят за по-предно класиране. Изненадващите загуби и космическите коефициенти в букмейкърски къщи в Азия не са родно дело, а изпитана схема от Западна Европа, която обаче вече почна да се лови от тамошните власти. Ситуацията се нагнетява от хвърчащите обвинения между президенти, а хард-феновете редовно си спретват засади да се бият. Дълбоко прогнилата държавна структура си няма и понятие как да се справи със ситуацията като единствените й публични прояви продължават да бъдат редовните наказания на провинили се рефери.

Какво ми прави впечатление като посетих официалната страница на БФС:

  • няма дългосрочна стратегия за развитието и целите на футбола
  • няма годишен отчет за приходи (от държавния бюджет, по програми на ФИФА и УЕФА, членски внос от клубове и т.н.) и разходи (по какви програми, защо и с какво те допринасят)
  • има 20 постоянни комисии от 3 до 9 члена, раздут административен и ръководен персонал, чиито функции и дейности не са изрично уточнени.
  • строга йерархичност и централизация при вземане на решения

Реалността показва, че футболът отдавна се е преобразувал в бизнес за милиарди, но докато в Англия това се изразява в скъпи телевизионни права, строеж на стадиони, продажба на стоки с лика на най-любимия футболист, то в България се подразбира като разходи с неясно предназначение. Major League Soccer (MLS) в Съединените щати е успешен бизнес пример, на базата на който и футболът в България може да се преобразува. Държавата няма никаква намеса като самата асоциация е частно сдружение, което се издържа като генерира приходи от администрирането на печеливша индустрия. Дългосрочните инвеститори не се плашат да инвестират милиарди при наличието на прозрачност в целия процес на организиране на състезания и ясни цели, поставени изцяло според нуждите на пазара. Интересът към футбола в Щатите продължава да расте и то в една ниша, почти изцяло заета от бейзбола, баскетбола, американския футбол и хокея.

Това определено може да се случи в България, особено когато традициите повеляват такъв голям интерес към футбола. Аз съм сигурен, че ако всички собственици, които са се показали по вестниците поне веднъж като недоволни от статуквото, организират алтернативно първенство, а държавата и общините им предоставят пълна свобода на действие и концесия (или им продаде?) прилежащите имоти, то БФС тотално ще загине пред тази нова ситуация. Лиценз за участие в европейски турнири ще е само въпрос на време, а качеството на футбола ще се покачи правопропорционално на новопоявилите се стимули. Инвеститорите ще бъдат привлечени от освободения от държавна намеса сектор, а хората пак ще тръгнат по стадионите да се наслаждават на честна игра. А тя ще бъде честна, защото пазарът знае, че дори и честната загуба е по-печеливша от толерираната победа. Тогава се надявам да заведа дядо пак на мач, за да види малко развитие в застоялото положение. Засега обаче свиря фаул, дузпа и червен картон за острото влизане на държавата в частния сектор.