Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Финансовите илюзии на Българската банка за развитие

Автор: Калоян Стайков / 28.06.2013
Оцени тази статия:

Докато гражданското общество и частният сектор скандират, вече повече от седмица, че корупцията, липсата на прозрачност и непредвидимата държавна политика са основна пречка пред частния сектор, управляващите решиха да подобряват бизнес средата със свои мерки, макар и поостарели. Една от тях е Българската банка за развитие (ББР) да привлече 1 млрд. лв. до 1 октомври за финансиране на малки и средни предприятия.

Подобно нещо не е невъзможно, тъй като банката успешно работи с редица европейски и международни институции, като само за периода 2009-2011 г. е имала достъп до над 200 млн. евро (391 млн. лв.) от тях. Не е ясно обаче дали само за няколко месеца ще успее да привлече близо двойно повече ресурс в сравнение с това, с което е разполагала в рамките на три години. Под въпрос остава и дали средствата са изразходвани ефективно, колко кредитни получатели са достигнали, какъв е ефектът от тях и дали има по-добри варианти за стимулирането на бизнеса.

Държавна помощ

Една от особеностите на ББР е, че тя е 100% държавна собственост и като такава се ползва с имплицитна гаранция, че дори и да се изправи пред финансови проблеми, управляващите няма да я оставят да фалира. Това, че банката е държавна, не я имунизира срещу лоши решения, както се видя от примерите в страни като Германия и Словения. Няма информация какво ще се случи, ако заветният 1 млрд. лв. не бъде събран от външни институции. Тогава управляващите могат спокойно да обяснят, че тези пари са нужни на българския бизнес и понеже банката не е успяла сама да ги подсигури, те ще бъдат отпуснати от фискалния резерв чрез небезизвестното финансиране под черта. Подобни действия със сигурност ще имат негативен ефект върху рисковата премия на страната, тъй като резервът е така или иначе на ниско ниво, а положителните ефекти от отпуснатите кредити от банката са в най-добрия случай под въпрос. Посредничеството оскъпява ресурса

Друга особеност на ББР е, че не разполага с клонова мрежа, каквато имат повечето от останалите търговски банки, а това силно ограничава възможностите ѝ за кредитиране на бизнеса, които клонят кум нула. За да се избегне това, банката в голяма степен отпуска кредитни линии на търговски банки с такава мрежа, които за услугата начисляват надбавка върху цената на привлечения ресурс, така че хем да могат да върнат парите на ББР, хем да реализират печалба. Това означава, че до бизнеса достигат и по-малко средства. Няма причина да се търси посредническата роля на ББР при привличането на средства от международни институции, при положение, че български търговски банки отдавна си осигуряват кредитни линии от европейски институции.

Ролята на ББР се засилва

Българската банка за развитие се появява на бял свят през пролетта на 2008 г. като наследява Насърчителна банка със специален закон, който фокусира мандата ѝ върху финансиране на малък и среден бизнес. В края на 2007 г. капиталът ѝ е 53,6 млн. лв., а активите – близо 233 млн. лв. В края на 2008 г. капиталовата ѝ база вече е 223 млн. лв., а активите надхвърлят 400 млн. лв. През 2012 г. капиталът на банката е близо 671 млн. лв., а активите достигат близо 1,7 млрд. лв. И въпреки че целта ѝ трябва да е финансиране на малки и средни предприятия, банката е имала реални или условни вземания към правителството в размер на 6 млн. лв. към края на 2008 г. и 12,6 млн. лв. към края на 2012 г.

С две думи банката прилича повече на посредник между финансови институции, отколкото на реална банка. Работата ѝ в голяма степен се изчерпва с това да договори кредитна линия с някоя международна институция, които след това предлага с надценка на банка в България, която реално извършва цялата работа по отпускане и събиране на кредити и на всичкото отгоре носи и кредитния риск. Вместо това управляващите могат просто да поработят върху подобряването на бизнес средата, като спрат да приемат лобистки закони и да назначават компроментирани фигури на ключови позиции и направят водената политика по-прозрачна и по-предвидима. Тогава няма да има нужда ББР да набира нови средства, защото местните банки сами ще се надпреварват да отпускат кредити на малкия и среден бизнес.