Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ЕК: Концентрирайте се върху пазара на труда

Автор: Явор Алексиев / 07.03.2014
Оцени тази статия:

На 5 март Европейската комисия публикува задълбочен преглед на макроикономическите дисбаланси в 17 страни членки на ЕС, между които и България. Въпреки че страната ни се представя добре на фона на болшинството от останалите държави, някои от заключенията на доклада определено заслужават внимание.

1. Външната задлъжнялост на частния сектор остава висока, но нейната структура не предполага значителни рискове за икономиката като цяло. ЕК очаква инвестициите и растежа в някои сектори да останат потиснати в краткосрочен и средносрочен план заради продължаващите усилия на частния сектор да намали задълженията си. За периода 2009-2012 г. дългът на частния сектор се е свил от 142,9% до 131,8% от БВП на страната, но остава близо до определената референтна стойност за наличие на дисбаланс от 133% за последната година от периода. Като предпоставка за продължаването на този процес е посочено доброто представяне на износа и подобряването на неговата конкурентоспособност.

2. Според ЕК една от водещите причини, които не позволяват на икономиката да разгърне потенциала си, е стагниращият пазар на труда. „Минималните трудови възнаграждения и в частност минималните осигурителни прагове са се увеличили значително през последните години, което застрашава заетостта на нискоквалифицираните работници”.  В същото време „активните мерки на пазара на труда и образователната система се оказват недостатъчно ефективни, за да подкрепят процеса на корекция“.

Според ЕК „темпът на покачването на цената на единица труд е намалял, но ръстът на заплатите продължава да изпреварва ръста на производителността”. Действително, ако съдим по предварителните данни на НСИ за 2013 г., в периода април-декември 2013 г. се наблюдава най-бавният ръст на производителността на труда на годишна база от първото тримесечие на 2010 г. насам.[1]

Тази тенденция дава своето отражение върху заплащането в частния сектор.  През 2013 г. за пръв път от началото на кризата, тримесечният среден темп на нарастване на заплатите в частния сектор пада под 6% на годишна база. Това показва, че ръстът на производителността на труда не е достатъчно висок, за да позволи едновременно покачване на заплатите на работещите и в същото време съхраняването на външна ценова конкурентоспособност, разширяване на инвестициите и/или намаляване на задълженията на фирмите. В тези условия по-нататъшен административен натиск в посока увеличаване на заплатите, в отсъствие на чувствително подобрение в производителността на труда, може да доведе до ново намаляване на броя на заетите лица в икономиката.

 

Ръст на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение на годишна база (2009-2013), %

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

В допълнение на това твърдение е и заключението на ЕК, че ниският ръст на производителността и държавната политика по отношение на доходите на работещите затруднява създаването на работни места и в частност - включването на уязвими групи на пазара на труда. Тъй като данните, на базата на които ЕК изготвя оценката си, са за периода до 2012 г., можем да очакваме тази констатация отново да ни „зарадва” в скоро време, особено предвид продължаващите заявки за увеличаване на минималната работна заплата в страната.

Неспособността на пазара на труда да задържи положителния обрат от първата половина на 2013 г. (когато наблюдавахме нетно създаване на работни места) на свой ред насочва към друг проблем, за който ИПИ наскоро предупреди. Структурните елементи на безработицата в България се задълбочават, а мерките на пазара на труда, насочени към подобряване на квалификацията на безработните са неефективни.

Предвид тези обстоятелства и предвид малко изненадващата констатация на ЕК, че „безработицата е основният двигател на бедността в България”, болшинството от политиките на пазара на труда, предприемани от предходното и настоящето правителство, могат да бъдат описани единствено като вредни за заетостта и за благосъстоянието, особено на най-уязвимите групи.

Не е случайно, че последният доклад на ЕК за макроикономическото състояние на страната ни звучи почти като предходния. Проблемите са едни и същи, понеже до този момент не са били адресирани. Нещо повече – някои скорошни „иновации” (като регулирането на стажантските програми) допълнително затрудняват процеса на включване на уязвими групи на пазара на труда.

 


[1] Частично това е ефект и от повишаването на заетостта през тази година и в частност – силния летен сезон. Включването на голям брой сравнително нископлатени работници в икономически дейности със сезонен характер оказва натиск върху ръста на производителността на труда.