Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавата торпилира собствената си акцизна политика

Автор: Петър Ганев / 11.09.2015
Оцени тази статия:

България е на първо място в Европейския съюз що се касае до значение на акцизната политика спрямо цигарите за държавните финанси. Традиционно у нас приходите от облагането с акцизи на цигарите са в рамките на 6-7% от всички приходи в държавната хазна (без помощите от ЕС) - през тази година ще достигнат близо 2 млрд. лв. За сравнение в Европейския съюз този дял е около 1-2%. България има и други поводи за гордост по отношение на акцизната политика спрямо цигарите - няма по-силно негативен пример за сбъркана политика от това, което се случи у нас през 2010 г. Фактите са неоспорими - скок на акцизите с 50% (съответно на цените), което доведе до удвояване на нелегалната търговия и в крайна сметка до по-малко приходи в бюджета. Този период е детайлно описан в анализ на ИПИ от 2013 г. (виж тук). Ето, че вече през 2015 г. страната ни отново ще се превърне в най-негативния пример в Европа, след като се предлага тотална подмяна на вече гласувания от парламента акцизен календар до 2018 г., при това без грам обсъждане и на практика тайно от всички заинтересовани страни. 

Причината да говорим за по-високи акцизи върху цигарите е политиката на ЕС, която задължава България да достигне минималните нива за съюза до 2018 г. През 2010 г. отново се преследваше подобна цел, която доведе до явен провал като политика и резултати. Сега в Европа има нова цел - акцизна тежест от 90 евро на всеки 1000 къса цигари, като България отново получи отсрочка и трябва да я постигне до 2018 г. Тъй като в ЕС се залагат номинални цели, нормално е страните-членки да ги преследват по-скоро покачвайки т. нар. специфичен акциз - той е също номинален и не зависи от ценовите равнища, както и от решенията на отделните компании. Именно затова България избяга от много високия пропорционален елемент (над 50% през 2007 г.) и в годините след членството покачи специфичния акциз. Така се случва и в целия Европейски съюз - в периода 2010-2014 г. почти всички страни в ЕС покачиха специфичния си компонент и поне 20 намалиха пропорционалния такъв.

На фона на изключително негативните ефекти от сбърканата политика в периода 2007-2010 г., през последните години няколкократно отправихме апел да се приеме акцизен календар до 2018 г., така че да има предвидимост и сигурност в сектора, както и да се гарантира плавното покачване на акцизите за да се предотврати нов ценови шок и съответно скок в нелегалната търговия и загуба на приходи в бюджета. В крайна сметка такъв календар бе приет в края на 2014 г. и следвайки най-добрите практики в Европа (например Германия), бе разписан в акцизния закон. Планът, разписан и към днешна дата в закона, предвижда плавно покачване на акцизите в следващите три години (периода 2016-2018 г.). Структурата не се променя фундаментално - покачва се леко пропорционалният елемент (от 23% през 2015 г. до 28% през 2018 г.), както и т. нар. минимален акциз. Макар и това да се разминава с тенденциите в Европа (да се покачва специфичния акциз), този акцизен план получи широка подкрепа, тъй като в крайна сметка не променя изначално акцизната политика и дава предвидимост - практиката по света, а и у нас показва, че негативите за обществото от сбъркана акцизна политика са предимно свързани с непредвидимостта и резките промени. Убеждението беше, че последните две са избегнати с приетия акцизен календар през миналата година.

Само преди няколко дни правителството взе решение да промени фундаментално структурата на акцизите за цигарите и да зачеркне собствения си данъчен календар. Новият "календар" (ако се приеме от депутатите) предвижда значително намаляване на специфичния акциз (от 101 лв. до 70 лв. на 1000 къса) и рязко покачване на пропорционалния компонент (от 23% до 42% от продажната цена). Подобно развитие на акцизната политика досега не е било дискутирано, като дори го нямаше в проекта на закона, публикуван на страницата на финансовото министерство. Обществото разбра за новите планове на правителството от информацията за взетите решения на последното правителствено заседание. Забележете, че решението се взема на фона на много добри данни за работата на текущата акцизна структура - рекордни приходи в бюджета (може да достигнат до 2 млрд. лв. през 2015 г.) и рекордно ниска нива на нелегална търговия (13-14% в средата на 2015 г.). Тоест проблем с текущата акцизна структура няма, разписаният в закона акцизен календар е широко приет и не прави фундаментални промени, но въпреки това правителството тайно решава да промени изначало акцизната си политика.

Аргументите на правителството за тази промяна са силно ограничени и озадачаващи. Най-интересното е, че в мотивите не се говори за текущия акцизен календар. Тоест, ако ще променяш собствения си план, би следвало да кажеш защо го правиш - какво му е лошото на стария план и защо е нужен новият? Няма подобно нещо - от мотивите не личи, че правителството е наясно за съществуването на вече приет и разписан в закона акцизен календар. Мотивите за новия "календар" пък са силно ограничени и не казват защо всъщност трябва да се обърне с краката нагоре цялата структура. Споменава се, че това се прави с цел да се облекчат най-евтините цигари, което е много противоречиво - акцизната политика не може да се провежда за един или друг сегмент на пазара, такъв пример по света просто няма. Най-силният аргумент на правителството е, че новата акцизна структура ще донесе повече приходи и ще намали контрабандата. Това обаче е силно пожелателно и напомня на произволното говорене отпреди 2010 г., когато политическото късогледство доведе до провал в акцизната политика. Ако има нещо, което може да промени настоящите данни за ръст на приходите и спад в нелегалната търговия, то това е именно рязката, тотално неаргументирана и неочаквана промяна на акцизната структура в разрез с тенденциите в Европа.

Практиката по света от последните години ясно покачва, че приемането на акцизни календари става все по-популярно, особено когато се преследват дългосрочни цели. Независимо дали гледаме примера на Европейския съюз (Германия, Румъния) или на Евразийската икономическа общност (Русия и Казахстан) или дори в Латинска Америка (Мексико), поуките са винаги в една и съща посока - ако имаш широко подкрепен акцизен календар, който залага плавни промени, то може и да постигнеш целите си успешно, тоест без да има ръст на нелегалната търговия и спад на приходите в бюджета. Ако правиш резки промени или дори отмениш собствения си календар, то проблемите неизбежно ще дойдат. Точно така се случи в Мексико, където въведоха акцизен календар през 2009 г. с заложени плавни промени, след което през 2010 г. го зачеркнаха и рязко промениха структурата на акцизите. Резултатът бе огромно неизпълнение на приходите и рекорден ръст в контрабандата. Ако предложението на правителството за новата акцизна структура бъде прието от депутатите, то България ще се нареди до Мексико като пример в световната практика за тотално сбъркана акцизна политика в преследване на краткосрочни политически дивиденти. Дискусия за последните може да видите в следните два материала - тук и тук (в-к "Капитал").