Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Държавата на половинчатите изказвания

Автор: Калоян Стайков / 15.08.2014
Оцени тази статия:

В държавата на половинчатите изказвания всичко може да бъде истина, но и всичко може да бъде неистина. Така например, предходното правителство неведнъж се оправдава за спрените средства от еврофондовете с управляващите преди тях и се наложи Европейската комисия да опровергава (не за първи път) подобни увъртания. Друг пример е тезата, че служебният кабинет има за цел единствено да организира избори. Това несъмнено е част от задълженията му, но той има всички правомощия на редовен кабинет с изключение на промяна на съществуващи или приемане на нови закони поради липсата на работещ парламент. В момента същото говорене се наблюдава по отношение на електроенергетиката след като вицепремиерът и министър на регионалното развитие обяви, че при липса на промяна в сектора, през зимата ще има режим на тока. Тези половинчати изказвания единствено създават паника, тъй като не е ясно точно какво стои зад тях.

Като се говори за режим на тока, винаги изскачат големите задължения на Националната електрическа компания (НЕК) и страховете, че държавната компания може да се окаже без достатъчно средства, за да изкупува електроенергия за регулирания пазар. Това не е новина – НЕК от години няма достатъчно средства, поради което се трупат дефицити и задължения в системата. Оценката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е за натрупани задължения от 2,9 млрд. лв. за периода 2010-2014 г., но тя е подценена[1]. Това, което не се казва, е, че липсва нормативен акт в българското законодателство, по силата на който НЕК да фалира. Според чл. 61 от Закона за енергетиката неплатежоспособността и несъстоятелността на лицензираните енергийни предприятия се урежда със специален закон. Такъв липсва, но, в зависимост от тълкуването на текста, за такъв може да се приеме Търговският закон (ТЗ). Дотук добре, но според чл. 612 от ТЗ „не се открива производство по несъстоятелност за търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон”. Такова „се урежда с отделен закон”, какъвто също липсва. Накратко, единственото, което НЕК може да направи, е да продължи да трупа задължения, но не и да фалира и да престане да снабдява регулирания пазар с електроенергия.

Натрупаните задължения на НЕК обаче означават по-малко приходи за производителите на електроенергия и мрежовите оператори. Трупането на неразплатени задължения към производителите лесно може да доведе до намалено производство и дори фалити, но е малко вероятно да доведе до нарушаване на доставките на електроенергия до крайните потребители. Дори производството да намалее с около 50%, доставките за вътрешния пазар не би следвало да бъдат нарушени, тъй като прогнозният максимален товар на мрежата през зимния сезон на 2013-2014 г. e 7 хил. МВтч., а инсталираните мощности в края на 2012 г. са близо 14 хил. МВтч. Т.е. обезпечението е близо двойно. Дори ситуацията да е още по-лоша и производството да е още по-силно засегнато, ЕСО има възможност да ограничи количествата електроенергия за износ и дори да внася електроенергия. Така че ток има.

Големият проблем е концентриран в мрежовите оператори. За разлика от НЕК финансовото и техническото състояние на Електроенергийния системен оператор до скоро беше добро. Няколко поредни регулаторни решения обаче намалиха цената за достъп, която формира малко над 25% от приходите на дружеството за първите шест месеца на 2014 г., от 6,48 лв./МВтч за ценовия период юли 2012 – юли 2013 г. на 1,36 лв./МВтч за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г. От началото на 2014 г. ЕСО получи лицензия за пренос на електроенергия, каквато до този момент имаше НЕК. В същото време от началото на 2014 г. ДКЕВР понижи цената за пренос, която формира над 30% от приходите на ЕСО за първите шест месеца на 2014 г., от 9,71 лв./МВтч на 4,15 лв./МВтч. Независимо че с ценовото си решение от юни 2014 г. цената за пренос е увеличена на 6,62 лв./МВтч, цената за пренос и достъп за настоящия ценови период остава 7,98 лв./МВтч, докато през юли 2012 – юли 2013 тя е 15,95 лв./МВтч. Резултатът от това е загуба след данъци за първото полугодие на 2014 г. в размер на 39,3 млн. лв. в сравнение със загуба от 8,5 млн. лв. за същия период на предходната година. Напълно очакваното влошаване на финансовото състояние на ЕСО, както неведнъж сме писали, а и както самата ЕСО изтъква в своето становище до ДКЕВР при приемането на цените, няма да доведе до фалит на компанията, тъй като тя също е държавен монополист, но може да доведе до влошаване на техническото състояние на мрежата. Т.е. да доведе до ситуация, в която има ток, но няма как да ви се достави.

В още по-тежка ситуация са трите електроразпределителни дружества. Не само че НЕК има забавени плащания към тях, ами от началото на новия ценови период юли 2014 – юни 2015 г. ДКЕВР им оряза оперативните приходи с между 29,8 млн. лв. и 44,5 млн. лв., което е понижение на годишните приходи с 21-23%. След като инвестиционните разходи на трите дружества бяха съзнателно ограничавани в периода юли 2008 – юли 2013 г., в периода август 2013 – юни 2014 г. комисията не призна нито 1 лев нови инвестиции. Като се прибавят недостатъчните инвестиции към силно ограничените оперативни средства през юли 2014 – юни 2015 г., не е трудно отново да се стигне до ситуация, в която ток има, но няма как да ви се достави. Това може да е резултат както от планови ремонти, така и от повече аварии, които не могат да бъдат отстранени максимално бързо поради недостатъчен персонал, техническо оборудване, материали и др.

За добро или за лошо, единствено ДКЕВР може да промени тази ситуация и никакви обещания или заклинания на служебния кабинет не могат да променят това. Ако за пореден път станем свидетели на координирани действия между изпълнителната власт и ДКЕВР, това единствено би доубило доверието в регулатора, независимо че взетото решение може да бъде правилно. Дали комисията в този ѝ състав и при тази нормативна уредба е готова най-накрая да вземе експертно, а не политическо-социално решение, е трудно да се каже. Нещо повече, ръст на цената единствено на НЕК няма да реши проблемите в сектора, тъй като тя не е единствената компания с влошено финансово състояние. Цените на производители и мрежови компании систематично са подтискани, а инвестиционните им програми – орязвани. Решение трябва да се търси за целия сектор, а не само за държавния монополист.

 


[1] Натрупаните задължения само за изкупуване на електроенергия от ВЕИ до юни 2014 г. възлизат на близо 1,3 млрд. лв., докато ДКЕВР отчита едва 720 млн. лв.