Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Регулаторна политика в сектор „Електроенергетика” през 2013 – противоречаща на нормативната уредба и на здравия разум

Автор: Калоян Стайков / 13.06.2014
Оцени тази статия:

Ако трябва да обобщим регулаторната политика от 2013 г. в сектор „Електроенергетика” с няколко думи, те биха били произвол, непредвидимост, липса на оценка на ефектите, популизъм и управленска зависимост. Независимо че секторът, по своя характер, е един от най-предвидимите в икономиката, той остава уязвим към чести и непоследователни управленски и регулаторни решения. Така например, през 2013 г., която обхваща два ценови и два регулаторни периода, станахме свидетели на три последователни изменения на крайните цени на електроенергията. Тези решения, обаче, нарушиха както европейските принципи, така и националната регулаторна рамка, включително и някои собствени наредби на регулатора - ДКЕВР.

В България рамката за регулиране на цените в електроенергетиката е зададена в Закона за енергетиката и включва следните основни принципи:

1.       Недискриминационни цени, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин;

2.       Възстановяване на икономически обосновани разходи;

3.       Забрана за кръстосано субсидиране между потребители и пазарни участници;

4.       Справедливо прехвърляне на задълженията към обществото върху крайните клиенти;

5.       Създаване на стимули за ефективно развитие на сигурни, надеждни и ефикасни мрежи.

Независимо че тези принципи присъстват и в българското, и в европейското законодателство, те бяха безцеремонно потъпкани с ценовите решения от 2013 г.

 

Ценово решение от март 2013 година

Решението потъпка три от по-горе изброените принципи - 3. Забрана за кръстосано субсидиране между потребители и пазарни участници; 5. Създаване на стимули за ефективно развитие на сигурни, надеждни и ефикасни мрежи и 2. Възстановяване на икономически обосновани разходи. По-конкретно, резултатите от това решение бяха следните:

  • Засилване на кръстосаното субсидиране;

Цената на електроенергията за небитови потребители беше увеличена с между 4,2 и 15,5%, а цената за домакинства – намалена с между 3,1 и 28,9%.

  • Намаляване на стимулите за развитие на мрежите;

Технологичните разходи бяха намалени от 15% на 12% за електроразпределителните дружества.

  • Изключване на икономически обосновани разходи от крайните цени;

Цената, на която НЕК продава електроенергия на крайните снабдители, се понижи.

 

Ценово решение от август 2013 година

Както и с решението от март месец, това решение също потъпка принципите на възстановяване на икономически обосновани разходи (2), на справедливо прехвърляне на задълженията към обществото към крайните клиенти (4) и на създаване на стимули за ефективно развитие на сигурни, надеждни и ефикасни мрежи (5). Паралелно с това беше нарушен и принципът на равнопоставеност и недискриминационни цени, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин (1). По-конкретно, решението доведе до следните резултати:

  • Изключване на икономически обосновани разходи и непрехвърляне на задължения към обществото към крайните клиенти;

Намаляването на цената за разходи към обществото от 18,31 лв./МВтч на 16,37 лв./МВтч доведе до дефицит в системата от 410,674 млн. лв. за ценовия период юли 2012- юни 2013. В същото време схемата за компенсиране на разходите за задължения към обществото с приходи от търговия с квоти за емисии на парникови газове остава недофинансирана и се очаква да доведе до дефицит от 373,1 млн. лв. в края на 2014 г. Цената за пренос и достъп до мрежата за високо напрежение се дължи изцяло на по-ниска цена за достъп на ЕСО с 57,4%. Намалените цени на конвенционалните централи не включват инвестиции и бяха приети въпреки по-скъпите въглища, което означава загуби и за тях.

  • Дискриминация между пазарните участници;

След решението, НЕК продава електроенергията със 17,38 лв./МВтч по-скъпо на крайните снабдители, а те я продават с между 9,97 и 16,68 лв./МВтч по-скъпо.

  • Намаляване на стимулите за развитие на мрежите;

Признатите технологични разходи на електроразпределителните дружества бяха намелени от 12% на 10% (11% за Енерго-Про).

 

Ценово решение от декември 2013 година

С това решение отново бяха погазени повечето от по-горе споменатите принципи – на недискриминация между пазарните участници, на създаването на стимули за инвестиции в мрежите, на признаване и възстановяване на обосновани разходи.  

  • Неравнопоставеност между пазарните участници;

След решението НЕК купува по-евтина електроенергия, но я продава с 4,58 лв./МВтч по-скъпо на крайните снабдители. Това може да доведе до загуби при потребление на домакинствата под 63,3% дневна електроенергия и при потребление на небитови клиенти под 95,5% дневна електроенергия. Паралелно с това беше понижена и цената за пренос през мрежата на високо напрежение с 57,3%, като вече тази такса се събира от ЕСО.

  • Намаляване на стимулите за развитие на мрежите;

Технологичните разходи на ЕРП-та бяха намалени отново, от 10% на 8% (9% за Енерго-Про), което беше оправдано с доклад на Научно-технически съюз на енергетиците в България, който никой не е виждал.

  • Изключване на икономически обосновани разходи;

Цените за разполагаемост на АЕЦ, ТЕЦ „Марица изток 2” и ТЕЦ „Варна” бяха намалени, без да се предвидят необходимите инвестиции, които да позволят това.

Изводи

Крайният резултат от ценовата политика в сектор „Електроенергетика” през 2013 г. не е изненада: прогнозен натрупан дефицит до края на юни 2014 г. от близо 1,3 млрд. лв. само за изкупуване на електроенергия от ВЕИ. Освен него, трябва да се отчитат и огромните задължения на НЕК – краткосрочни в размер на 2,22 млрд. лв. и дългосрочни в размер на 627 млн. лв. към септември 2013 г., както и загубите и липсата на инвестиции в други държавни компании. За разрешаването на натрупаните проблеми не са необходими революционни мерки, а точна оценка на необезпечените разходи и създаване на механизъм за споделянето им между крайните потребители и пазарните участници.

За съжаление последното ценово предложение на ДКЕВР за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г. единствено би задълбочило проблемите, като създаде нови дефицити. Решението предвижда следното:

  • Намаляване на размера на средногодишната продължителност на работа с 50% за вятърните и фотоволтаичните централи, която се изкупува на преференциална цена – нов дефицит от 541 млн. лв.;
  • Предоговаряне на дългосрочните договори за ТЕЦ „Ей И Ес 3C Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ – нов дефицит от 424 млн. лв.;
  • Непризнаване на реални технологични разходи на ЕРП при цена от 30 лв./МВтч – дефицит от 30 млн. лв.;
  • Непризнаване на разходи за балансираща електроенергия  - дефицит от 65 млн. лв.;
  • Риск от заплащане на технологични разходи от ЕРП по пазарни цени – дефицит от 180 млн. лв.;
  • Компенсиране на разходи за изкупуване на електроенергия от ВЕИ от преходните периоди за 79,5 млн. лв. на фона на задължения от близо 1,3 млрд. лв.

 

За повече информация вижте пълния анализ.