Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Да закърпим бюджета с приватизация?

Автор: Зорница Славова / 18.06.2010
Оцени тази статия:

Последните месеци се оказаха доста трудни за българското правителството. Дори без да се гледа проектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, постоянните искания от различни групи, спирането на здравната реформа, идеите за повишаване на здравните вноски, ДДС и дори подоходния данък ясно показват, че управляващите не могат да се справят с повечето разходи и по-малките приходи в бюджета. Свидетели сме на бързото отстъпване от първоначалните реформаторски идеи и задълбочаване на проблемите с неефективни и плахи мерки. И въпреки че правителството е наясно, че трябва да намали разходите и да повиши събираемостта на приходите, някак не успява да използва един изключително добър инструмент за попълване на хазната и ефективно управление – приватизацията. 

Вярно е, че ресурсът за приватизиране изглежда изчерпан, но ако броим и 172-те дружества от т.нар. забранителен списък за приватизация, приватизираните до момента активи са едва 65,5% от всички държaвни активи, т.е. има възможност за още 1/3 от тях, които могат и трябва да се приватизират. По тази причина през април министърът на икономиката изпрати писма до всички министерствата, настоявайки за преразглеждане на компаниите в забранителния списък. За съжаление единствено Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) предложиха три компании за премахване от списъка и подготвяне за приватизация – Техностройекспорт ЕАД (към МРРБ), Българска роза ЕООД (към МИЕТ) и ВМТ Орбита АД (към МИЕТ). Ако плановете се реализират, тези компании могат да се продадат директно или чрез Държавната консолидационна компания. Вторият вариант е предпочитан от правителството, тъй като приходите от продажбата ще се трансферират към държавната хазна като дивидент, платен от държавна компания към държавата и ще могат да се отчетат като приходи в бюджета. При директната продажба приходите от приватизация се отчитат като финанасиране на бюджетния дефицит, т.е. не спомагат за намаляването на дефицита, а само за покриването му. 

 

Брой на дружествата в забранителния списък за приватизация за последните пет години по отговорни институции[1]  

 

2005

 2006

2007

2008

 2009

юни  2010

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

45

45

45

39

39

39 (38)

Министерство на транспорта

15

15

14

12

15

15

Министерство на земеделието и храните

12

12

12

7

7

7

Министерство на отбраната

6

6

6

7

8

8

Министерство на образованието, науката и младежта

4

5

5

5

5

5

Министерство на културата

7

7

7

5

5

5

Министерство на здравеопазването

4

4

4

70

70

70

Министерство на външните работи

0

0

0

1

1

1

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

13

13

13

16

16

15* (13)

Министерство на финансите

9

9

9

1

1

1

Министерство на вътрешните работи

3

3

3

3

3

3

Министерство на физическото възпитание и спорта

2

2

2

1

1

1

Свързани с националната сигурност

15

15

14

2

2

2

ОБЩО

135

136

134

169

173

172 (169) 

Цифрите в скоби показват възможните промени, ако плановете към момента се осъществят.

Източник: Изчисления на ИПИ на база официалния забранителен списък към края на всяка година  

Бележка: * MИЕТ обедини Еко-Медет ЕООД и Еко-Елшица ЕООД.

 

 

Паралелно с това грандиозните планове за приватизацията на Булгартабак, ВМЗ Сопот, Плод и зеленчук Габрово, Галатекс и миноритарен дял от Е.ОН, постоянно се отлагат и вече дори има съмнения, че плащания тази година няма как да се очакват. 

Забавянето на приватизация на държавните активи постоянно намалява тяхната цена и аргументът, че в криза не биха се продали изгодно, вече губи смисъл. Ресурс за приватизация има, а проблемът с бюджета налага бързото раздържавяване и преминаване към по-ефективно управление и раздвижване на икономиката.  

 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава".

 


[1] Според настоящата структура на изпълнителната власт.