Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БВП през 2006 г.

Автор: Димитър Чобанов / 05.04.2007
Оцени тази статия:

Наскоро бяха оповестени предварителни данни за брутния вътрешен продукт през 2006 г. Заедно с това бяха ревизирани данните от 2002 г. насам, като разликата в някои показатели е съществена. Като цяло растежът на българската икономика се запазва относително висок въпреки лекото забавяне след 2004 г.

Основна предпоставка за позитивното развитие на БВП през последните няколко години е разширяването на стопанската свобода. Реформите в българската икономика фактически започнаха след 1997 г. Те обхващат приватизация на държавни активи - особено в периода до 2000 г., либерализиране на някои отрасли, намаляване на контрола върху цените и заплатите от страна на държавата. Въвеждането на валутния борд осигури стабилност на лева, като успокои инфлационните очаквания. Беше премахнат контролът върху капиталите към и от страната, което даде възможност за реализиране на по-голям обем чуждестранни инвестиции. Регулациите на трудовия пазар бяха облекчени, намали се ролята на синдикатите и като цяло се повиши гъвкавостта.

Като следствие от тези реформи значително развитие се наблюдава и във финансовия сектор, където конкуренцията нараства, предлагат се повече и по-атрактивни продукти. За фирмите вече е по-лесно да получат финансиране за печелившите си проекти при по-изгодни условия. Като цяло ефективността на разпределение на ресурсите се повишава, което означава увеличаване на производителността в икономиката, повече възможности за натрупване на капитал и реален стопански растеж.

Разбира се, през посочения период въздействат и някои фактори, които понижават темпа на растеж и потенциала за дългосрочно развитие. Такива са недостатъчната защита на правото на собственост, сложните и скъпи процедури по събиране на вземанията, намаляващата ефективност на публичната администрация и здравната система, влошаващото се качество на образованието.

Резултатите от политиката на правителствата и централната банка през последните години и най-вече на инициативността на частния сектор са 6.1% реален растеж на БВП през 2006 г. Според ревизираните данни се наблюдава забавяне спрямо предходните две години, когато растежът е съответно 6.6% и 6.2% (преди това 5.6% и 5.5%). Ревизията обхваща периода от 2002 до 2005 г. като промените се дължат на данните за износа и вноса от Българската народна банка, както и на отчитането на корективите, където се прилага нова методика за косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM).

В рамките на три последователни години се реализира реален растеж на БВП, който надвишава 6%, което е най-добрият резултат за българската икономика от началото на отчитането на тези данни. Темпът на нарастване на реалния БВП на човек от населението също се забавя от 7.2% през 2004 г. на 6.8% през 2005 г и 6.7% през 2006 г., но въпреки това средният реален доход в България е около 1/3 от съответната стойност за Европейския съюз.

Реалното нарастване на брутната добавена стойност в икономиката е 6% през 2006 г., което означава, че тенденцията тук е обратна на тази при БВП. Темпът се ускорява след 2003 г. (4.2%). Най-висок реален растеж през 2006 г. бележи индустрията (8.3%), а докато при услугите той е 6.1%. Причините за това са засилените инвестиции в тези два сектора, сравнително благоприятната конюнктура на световните пазари, особено по отношение на по-тежките индустрии и нарастващата конкуренция в сферата на услугите.

След като климатичните фактори доведоха до значителен спад през 2005 г., през 2006 се очакваше възстановяване на производството в аграрния сектор, предвид по-благоприятните условия. Това не се случи, като реалният спад е в размер на 1.9%. Някои от причините за това са недостатъчните инвестиции, разпокъсаността на земята, недобрата инфраструктура за реализиране на продукцията. В резултат от това делът на аграрния сектор в добавената стойност продължава да се понижава и достига 8.6%.

След ревизията на данните прави впечатление липсата на информация за добавената стойност според вида собственост, което не позволява съпоставката между тях. Досега данните показваха неизменно, че източникът на растеж на икономиката е частният сектор, където производителността се повишава, докато тенденцията в обществения беше точно противоположната. Подобно ограничаване на обхвата на лесно достъпните данни не е препоръчително, но вероятно еднозначното им тълкуване за намаляващата ефективност на публичния сектор е допринесло за това.

Инвестициите, изразени чрез бруто капиталообразуване, достигат 31.9% от БВП, докато брутните спестявания са 16.2% от БВП. Това означава, че са необходими спестявания от чужбина, в резултат от което се реализира дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Политиката на правителството за поддържане на бюджетен излишък и на централната банка за ограничаване на темпа на нарастване на кредитите вероятно оказват задържащ ефект както върху инфлацията, така и върху производството на стоки и услуги. Публичните спестявания водят до намаляване възможностите за частни такива, тъй като се реализират за сметка на иззет ресурс от частния сектор. Освен това част от натрупания излишък беше изразходен в края на миналата година, което се отразява и в оповестените данни. През първите 9 месеца на 2006 г. колективното потребление реално се понижава с 1.1% спрямо 2005 г., но през последното тримесечие се реализира реален растеж от 7.8%, което води до реален растеж за цялата година от 1.7%.

По-ниската ефективност на публичните разходи спрямо частните означава обаче, че преразпределените средства биха били по-продуктивни в ръцете на тези, които са ги създали. През 2006 г. отново беше пропусната възможността за по-съществено намаление на данъчното облагане, което би оказало положително влияние върху предлагането. Предприетото намаление на осигурителната тежест с 6 процентни пункта даде ефект, но още при изготвянето на бюджета беше ясно, че приходите отново ще бъдат преизпълнени. Положително развитие се наблюдава при бюджетните разходи, които намаляват дела си в БВП до 37.2% при 38.9% през 2005 г. Приходите, въпреки относителното си намаление, запазват висок дял от БВП - 40.8%. Следователно държавата преразпределя твърде висок процент от създадения в икономиката доход, което се явява едно от ограниченията пред увеличаването на дългосрочния потенциал за растеж.

Ревизираните данни за брутния вътрешен продукт показват една малко по-различна картина за развитието на българската икономика през последните няколко години. Вместо досега възприеманите стойности на растежа през 2006 г. като рекордно високи, се оказва, че има леко забавяне спрямо предходните години. Освен това наличните данни не позволяват съпоставка с годините преди 2002, тъй като те все още не са ревизирани. По тази причина анализът на българската икономика трябва да се прави внимателно, без да се правят твърде категорични изводи както за моментното състояние, така и за миналото развитие. Все пак може да се каже, че разширяването на стопанската свобода дава плодове, които се изразяват в повишаване на дългосрочния растеж и повече възможности за хората да инвестират и да печелят от това.