Основната цел на алтернативния държавен бюджет за 2005 година е да покаже, че е възможно значително намаление на преките данъци при поддържане на балансиран бюджет или дори излишък. За постигането на тази цел се предлагат следните реформи в данъчната система:
- Намаление на данъка върху печалбата до 10% (19.5% през 2004 година)
- Намаление на данъка върху доходите до 10% (12-29% през 2004 година)
- Намаление на осигурителните вноски до 10% (42.7% през 2004 година)
- Премахване на данъка върху дивидентите (15% през 2004 година)
Приходи в консолидирания бюджет
Общите приходи в алтернативния бюджет, изготвен от Института за пазарна икономика, са в размер на 14.4 милиарда лева или 34.5% от БВП на България за 2005 година (виж таблица 1 по-горе). Приходите в проекта за бюджет, изготвен от правителството са около 16 милиарда лева, т.е. 39% от БВП. Тези приходи, обаче са подценени с около 1 милиард леда, следователно затова приемаме, че очакваните приходи са около 17 милиарда лева, т.е. над 41% от БВП. Следователно алтернативният бюджет за 2005 година отнема с 6.5% от БВП по-малко ресурси от икономиката отколкото бюджетът на правителството.
Правителство на НДСВ и ДПС | Институт за пазарна икономика | |||
млн.лв. | % от БВП | млн.лв. | % от БВП | |
ОБЩО ПРИХОДИ | 16 067.0 | 38.9 | 14 436.2 | 34.5 |
1. Данъчни приходи | 13 093.9 | 31.7 | 11 272.2 | 26.9 |
Преки данъци | 6 412.4 | 15.5 | 3 798.3 | 9.1 |
Корпоративни данъци | 981.6 | 2.4 | 917.4 | 2.2 |
Данък върху доходите | 1 216.6 | 2.9 | 1 259.8 | 3.0 |
Приходи от осигуровки | 4 214.2 | 10.2 | 1 621.1 | 3.9 |
Косвени данъци | 6 341.9 | 15.3 | 7 105.0 | 17.0 |
ДДС | 4 185.0 | 10.1 | 4 426.9 | 10.6 |
Акцизи | 1 916.8 | 4.6 | 2 344.1 | 5.6 |
Мита и митнически такси | 240.1 | 0.6 | 334.0 | 0.8 |
Други данъци | 341.6 | 0.8 | 369.0 | 0.9 |
2. Неданъчни приходи | 2 451.0 | 5.9 | 2 643.8 | 6.3 |
3. Помощи | 520.1 | 1.3 | 520.1 | 1.2 |
Забележка: Разликите между приходите в бюджета, изготвен от ИПИ и бюджета, изготвен от правителството, се дължат на предложените от ИПИ данъчни реформи както и на това, че приходите в бюджета на правителството са значително подценени.
- Намаление на стимулите за укриване на доходи – значителна част от доходите от труд се укриват заради високите нива на данъка върху доходите и осигуровките. Съответно при намаление на облагането на труда намаляват и стимулите за укриване на доходи. Опитът показва, че намалението на облагането на доходите води до спад на укриваните доходи и до ръст на приходите в бюджета. Пример за това е Русия където през 2001 година беше въведен плосък данък върху доходите от 13%, което доведе до реален ръст на приходите от този данък в размер на 25% (въпреки намалението на ставката).
- Увеличение на доходите – икономическият растеж води до увеличение на доходите. В допълнение, намалението на данъците увеличава допълнително стопанската активност и заетостта в икономиката и оттам нарастват и доходите на работещите.
- Увеличение печалбите на работодателите – при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите.
Общият резултат от горепосочените ефекти е около 15% ръст на декларираните разходи за труд на работодателите през 2005 година спрямо 2004 година. По този начин разходите за труд на работодателите достигат около 16 милиарда лева (виж таблица 2 по-долу). При 10% осигурителна тежест и 10% данък върху доходите получаваме, че приходите от осигуровки са около 1.6 милиарда лева, а приходите от данъка върху доходите – около 1.26 милиарда лева.
Таблица 2: Облагане на труда при 10% данъци и осигуровки
2005 | левове |
Разходи за труд на работодателите | 16 210 829 483 |
Осигуровки | 1 621 082 948 |
Доход след осигуровки | 14 589 746 534 |
Необлагаем минимум | 3 354 000 000 |
Облагаем доход | 11 235 746 534 |
Данък върху доходите | 1 259 774 653 |
Чист доход след облагане | 13 329 971 881 |
- Ефект на осигуровките – както споменахме по-горе при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите и увеличават неговия облагаем доход.
- Ефект на сивата икономика – според изследвания за събираемостта на данъците един от най-укриваните данъци е данъкът върху печалбата. Намалението на данъка върху печалбата и премахването на данъка върху дивидентите намалява значително ефективната данъчна ставка върху корпоративния доход и по този начин елиминира в голяма степен стимулите за укриване да печалби.
- Ефект на повишена активност – икономическият растеж води до ръст на печалбите. Значителното намаление на преките данъци и изземването на доходи от икономиката ще доведе до допълнителен ръст на икономическата активност, по-висок от този през последните няколко години.
В резултат на тези ефекти и на това, че част от приходите от корпоративните данъци се отнасят за печалби от минали години, може да се очаква сравнително малък спад на приходите от корпоративни данъци – не повече от 10% спад. Съответно прогнозата за приходите от тези данъци е 917 милиона лева.
3. Приходи от акцизи
Намалението на преките данъци оставя повече доходи в ръцете на гражданите и фирмите и увеличава икономическата активност. По-високите разполагаеми доходи на данъкоплатците им дават възможност да потребяват повече стоки, включително акцизни стоки. Повишената икономическа активност от своя страна е свързана с повече транспортни услуги, т.е. повече горива, голяма част от цената на които се формира от акцизи. В резултат може да се очаква нарастване на приходите от акцизи. Прогнозираме този ефект да бъде в размер на около 10% ръст на приходите от акцизи.
4. Приходи от ДДС
Тъй като акцизите са част от облагаемата основа по данъка върху добавената стойност допълнителните приходи от акцизи водят и до допълнителни приходи от ДДС. Съответно този ефект резултира в около 1% повече приходи от ДДС.
5. Неданъчни приходи
Чрез продажба на ненужно държавно имущество и концесиониране на инфраструктурни обекти е възможно увеличение на неданъчните приходи. Залагаме около 100 милиона лева повече неданъчни приходи в резултат на тези действия, т.е. около 4% повече неданъчни приходи.