Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Алтернативен бюджет: данъци и приходи

Автор: Георги Ангелов / 05.02.2007
Оцени тази статия:
Данъчна реформа

Основната цел на алтернативния държавен бюджет за 2005 година е да покаже, че е възможно значително намаление на преките данъци при поддържане на балансиран бюджет или дори излишък. За постигането на тази цел се предлагат следните реформи в данъчната система:

  • Намаление на данъка върху печалбата до 10% (19.5% през 2004 година)
  • Намаление на данъка върху доходите до 10% (12-29% през 2004 година)
  • Намаление на осигурителните вноски до 10% (42.7% през 2004 година)
  • Премахване на данъка върху дивидентите (15% през 2004 година)

Приходи в консолидирания бюджет

Общите приходи в алтернативния бюджет, изготвен от Института за пазарна икономика, са в размер на 14.4 милиарда лева или 34.5% от БВП на България за 2005 година (виж таблица 1 по-горе). Приходите в проекта за бюджет, изготвен от правителството са около 16 милиарда лева, т.е. 39% от БВП. Тези приходи, обаче са подценени с около 1 милиард леда, следователно затова приемаме, че  очакваните приходи са около 17 милиарда лева, т.е. над 41% от БВП. Следователно алтернативният бюджет за 2005 година отнема с 6.5% от БВП по-малко ресурси от икономиката отколкото бюджетът на правителството.

Таблица 1: Приходи в алтернативния държавен бюджет, изготвен от ИПИ
 Правителство на НДСВ и ДПСИнститут за пазарна икономика
 млн.лв.% от БВПмлн.лв.% от БВП
ОБЩО ПРИХОДИ16 067.0      38.9    14 436.2      34.5   
  1. Данъчни приходи13 093.9      31.7    11 272.2      26.9   
     Преки данъци 6 412.4      15.5    3 798.3        9.1   
        Корпоративни данъци 981.6        2.4    917.4        2.2   
        Данък върху доходите1 216.6        2.9    1 259.8        3.0   
        Приходи от осигуровки 4 214.2      10.2    1 621.1        3.9   
      Косвени данъци6 341.9      15.3    7 105.0      17.0    
           ДДС4 185.0      10.1    4 426.9      10.6   
           Акцизи   1 916.8        4.6    2 344.1        5.6   
           Мита и митнически такси240.1        0.6    334.0        0.8   
      Други данъци341.6        0.8    369.0        0.9   
  2. Неданъчни приходи2 451.0        5.9    2 643.8        6.3   
  3. Помощи520.1        1.3    520.1        1.2   

Забележка: Разликите между приходите в бюджета, изготвен от ИПИ и бюджета, изготвен от правителството, се дължат на предложените от ИПИ данъчни реформи както и на това, че приходите в бюджета на правителството са значително подценени.

1. Облагане на труда
При намаление на преките данъци до 10% ще се наблюдават следните ефекти върху приходите от облагане на труда:
  • Намаление на стимулите за укриване на доходи – значителна част от доходите от труд се укриват заради високите нива на данъка върху доходите и осигуровките. Съответно при намаление на облагането на труда намаляват и стимулите за укриване на доходи. Опитът показва, че намалението на облагането на доходите води до спад на укриваните доходи и до ръст на приходите в бюджета. Пример за това е Русия където през 2001 година беше въведен плосък данък върху доходите от 13%, което доведе до реален ръст на приходите от този данък в размер на 25% (въпреки намалението на ставката).
  • Увеличение на доходите – икономическият растеж води до увеличение на доходите. В допълнение, намалението на данъците увеличава допълнително стопанската активност и заетостта в икономиката и оттам нарастват и доходите на работещите.
  • Увеличение печалбите на работодателите – при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите.

Общият резултат от горепосочените ефекти е около 15% ръст на декларираните разходи за труд на работодателите през 2005 година спрямо 2004 година. По този начин разходите за труд на работодателите достигат около 16 милиарда лева (виж таблица 2 по-долу). При 10% осигурителна тежест и 10% данък върху доходите получаваме, че приходите от осигуровки са около 1.6 милиарда лева, а приходите от данъка върху доходите – около 1.26 милиарда лева. 

Таблица 2: Облагане на труда при 10% данъци и осигуровки

2005

левове

Разходи за труд на работодателите

16 210 829 483

Осигуровки

1 621 082 948

Доход след осигуровки

14 589 746 534

Необлагаем минимум

3 354 000 000

Облагаем доход

11 235 746 534

Данък върху доходите

1 259 774 653

Чист доход след облагане

13 329 971 881

2. Облагане на печалбите
Възприемането на 10% ставка за облагане на преките данъци, включително на печалбата, ще има следните ефекти върху приходите от корпоративни данъци:
  • Ефект на осигуровките – както споменахме по-горе при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите и увеличават неговия облагаем доход.
  • Ефект на сивата икономика – според изследвания за събираемостта на данъците един от най-укриваните данъци е данъкът върху печалбата. Намалението на данъка върху печалбата и премахването на данъка върху дивидентите намалява значително ефективната данъчна ставка върху корпоративния доход и по този начин елиминира в голяма степен стимулите за укриване да печалби.
  • Ефект на повишена активност – икономическият растеж води до ръст на печалбите. Значителното намаление на преките данъци и изземването на доходи от икономиката ще доведе до допълнителен ръст на икономическата активност, по-висок от този през последните няколко години.

В резултат на тези ефекти и на това, че част от приходите от корпоративните данъци се отнасят за печалби от минали години, може да се очаква сравнително малък спад на приходите от корпоративни данъци – не повече от 10% спад. Съответно прогнозата за приходите от тези данъци е 917 милиона лева.

3. Приходи от акцизи

Намалението на преките данъци оставя повече доходи в ръцете на гражданите и фирмите и увеличава икономическата активност. По-високите разполагаеми доходи на данъкоплатците им дават възможност да потребяват повече стоки, включително акцизни стоки. Повишената икономическа активност от своя страна е свързана с повече транспортни услуги, т.е. повече горива, голяма част от цената на които се формира от акцизи. В резултат може да се очаква нарастване на приходите от акцизи. Прогнозираме този ефект да бъде в размер на около 10% ръст на приходите от акцизи.

4. Приходи от ДДС

Тъй като акцизите са част от облагаемата основа по данъка върху добавената стойност допълнителните приходи от акцизи водят и до допълнителни приходи от ДДС. Съответно този ефект резултира в около 1% повече приходи от ДДС.

5. Неданъчни приходи

Чрез продажба на ненужно държавно имущество и концесиониране на инфраструктурни обекти е възможно увеличение на неданъчните приходи. Залагаме около 100 милиона лева повече неданъчни приходи в резултат на тези действия, т.е. около 4% повече неданъчни приходи.