Основната цел на алтернативния държавен бюджет за 2005 година е да покаже, че е възможно значително намаление на преките данъци при поддържане на балансиран бюджет или дори излишък. За постигането на тази цел се предлагат следните реформи в данъчната система:

• Намаление на данъка върху печалбата до 10% (19.5% през 2004 година)
• Намаление на данъка върху доходите до 10% (12-29% през 2004 година)
• Намаление на осигурителните вноски до 10% (42.7% през 2004 година)
• Премахване на данъка върху дивидентите (15% през 2004 година)

Приходи в консолидирания бюджет

Общите приходи в алтернативния бюджет, изготвен от Института за пазарна икономика, са в размер на 14.4 милиарда лева или 34.5% от БВП на България за 2005 година (виж таблица 1 по-горе). Приходите в проекта за бюджет, изготвен от правителството са около 16 милиарда лева, т.е. 39% от БВП. Тези приходи, обаче са подценени с около 1 милиард леда, следователно затова приемаме, че  очакваните приходи са около 17 милиарда лева, т.е. над 41% от БВП. Следователно алтернативният бюджет за 2005 година отнема с 6.5% от БВП по-малко ресурси от икономиката отколкото бюджетът на правителството.

Забележка: Разликите между приходите в бюджета, изготвен от ИПИ и бюджета, изготвен от правителството, се дължат на предложените от ИПИ данъчни реформи както и на това, че приходите в бюджета на правителството са значително подценени.

• Намаление на стимулите за укриване на доходи – значителна част от доходите от труд се укриват заради високите нива на данъка върху доходите и осигуровките. Съответно при намаление на облагането на труда намаляват и стимулите за укриване на доходи. Опитът показва, че намалението на облагането на доходите води до спад на укриваните доходи и до ръст на приходите в бюджета. Пример за това е Русия където през 2001 година беше въведен плосък данък върху доходите от 13%, което доведе до реален ръст на приходите от този данък в размер на 25% (въпреки намалението на ставката).
• Увеличение на доходите – икономическият растеж води до увеличение на доходите. В допълнение, намалението на данъците увеличава допълнително стопанската активност и заетостта в икономиката и оттам нарастват и доходите на работещите.
• Увеличение печалбите на работодателите – при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите.

Общият резултат от горепосочените ефекти е около 15% ръст на декларираните разходи за труд на работодателите през 2005 година спрямо 2004 година. По този начин разходите за труд на работодателите достигат около 16 милиарда лева (виж таблица 2 по-долу). При 10% осигурителна тежест и 10% данък върху доходите получаваме, че приходите от осигуровки са около 1.6 милиарда лева, а приходите от данъка върху доходите – около 1.26 милиарда лева. 

Таблица 2: Облагане на труда при 10% данъци и осигуровки

• Ефект на осигуровките – както споменахме по-горе при намаление на осигурителното бреме върху труда спестените средства се поделят между работодателя и работника. Допускаме, че около 30% от спестените средства от осигуровки остават в работодателя, т.е. те намаляват разходите за труд на работодателите и увеличават неговия облагаем доход.
• Ефект на сивата икономика – според изследвания за събираемостта на данъците един от най-укриваните данъци е данъкът върху печалбата. Намалението на данъка върху печалбата и премахването на данъка върху дивидентите намалява значително ефективната данъчна ставка върху корпоративния доход и по този начин елиминира в голяма степен стимулите за укриване да печалби.
• Ефект на повишена активност – икономическият растеж води до ръст на печалбите. Значителното намаление на преките данъци и изземването на доходи от икономиката ще доведе до допълнителен ръст на икономическата активност, по-висок от този през последните няколко години.

В резултат на тези ефекти и на това, че част от приходите от корпоративните данъци се отнасят за печалби от минали години, може да се очаква сравнително малък спад на приходите от корпоративни данъци – не повече от 10% спад. Съответно прогнозата за приходите от тези данъци е 917 милиона лева.

3. Приходи от акцизи

Намалението на преките данъци оставя повече доходи в ръцете на гражданите и фирмите и увеличава икономическата активност. По-високите разполагаеми доходи на данъкоплатците им дават възможност да потребяват повече стоки, включително акцизни стоки. Повишената икономическа активност от своя страна е свързана с повече транспортни услуги, т.е. повече горива, голяма част от цената на които се формира от акцизи. В резултат може да се очаква нарастване на приходите от акцизи. Прогнозираме този ефект да бъде в размер на около 10% ръст на приходите от акцизи.

4. Приходи от ДДС

Тъй като акцизите са част от облагаемата основа по данъка върху добавената стойност допълнителните приходи от акцизи водят и до допълнителни приходи от ДДС. Съответно този ефект резултира в около 1% повече приходи от ДДС.

5. Неданъчни приходи

Чрез продажба на ненужно държавно имущество и концесиониране на инфраструктурни обекти е възможно увеличение на неданъчните приходи. Залагаме около 100 милиона лева повече неданъчни приходи в резултат на тези действия, т.е. около 4% повече неданъчни приходи.