Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ако законът се спазва стриктно, рекламата би изчезнала почти напълно

Автор: Велико Димитров / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Наскоро влезе в сила чисто новият Закон за защита на потребителите (ЗЗП), в който се отделя специално внимание на търговската реклама. На нея е посветена цяла една глава – “Заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама” (глава трета), в която са записани определенията за непозволена реклама, органът, който решава коя реклама е забранена и неговите правомощия. Като цяло, законът е много строг и предвижда солени глоби, както и недопускане или сваляне на рекламни послания ако те отговарят на определените в глава трета характеристики. На пръв поглед това изглежда правилно – потребителите ще са по-добре защитени, а непочтените търговци ще заплащат за своята непочтеност.

Първо, нека допуснем(1), че народните представители този път са предприели мерки, защото са установили наличието на проблем, който оправдава намесата на специализирана държавна служба (Комисия по търговия и защита на потребителите – КТЗП) и създаването на отделни правила (текстовете от ЗЗП). И второ, ако проблем наистина съществува, то той би трябвало да бъде незащитеността на потребителите и бизнеса от подвеждащата или съответно сравнителната реклама. Дали това наистина е така?

Опровержение на незащитеността на потребителите от заблуждаващата реклама

  • Потребителят може да мисли , докато гледа, чете или слуша определено рекламно послание;

  • Потребителят е достатъчно съобразителен , когато разходва собствени средства; изборът дали да купи или не определено изделие е напълно във властта му и когато стоката не отговаря на очакванията, тя не се купува, независимо от рекламното послание;

  • Име трудно се гради, но бързо се руши; некоректната реклама много бързо се превръща в антиреклама, поради което тя се избягва от производители и търговци;

  • Връщане на стока ; когато някой потребител прецени, че определена реклама го е подвела, може да се опита да върне стоката;

  • Съд; когато този опит е неуспешен или когато потребителят счита, че са накърнени неговия интерес или достойнство (имаше подобен случай за дискриминация), винаги може да се обърне към съда.

Опровержение на незащитеността на бизнеса от сравнителната реклама

  • Директни сравнения и сега не се използват;

  • Ответен удар; ако някой си позволи да използва сравнителна реклама, то това ще направят и останалите;

  • Съд; всеки конкурент може да изиска заплащането на обезщетение или спирането на дадена реклама с намесата на съда ако прецени, че тя влиза в категорията сравнителна реклама

Предвид списъка с аргументи, който със сигурност може да бъде продължен, трябва да се заключи, че реален проблем, свързан с използването на забранена реклама, на практика не съществува. Следователно отпада и необходимостта от създаване на специална уредба и делегиране на правомощия на орган, който да се бори с него. Това обаче, случайно или нарочно не е било съобразено, нито от вносителя на закона (Министерски съвет), нито от мнозинството в парламента, което го е приело.

Потенциални ефекти от закона

1) Създаване на условия за корупция и нелоялна конкуренция;

До сега подвеждащата или сравнителната реклама можеше да се спира с намесата на съда. След влизането на закона в сила, това може да става и по преценка на КТЗП.

Проблемът е в следното: при желание всяко физическо или юридическо лице може да поиска писмено от Комисията да установи дали дадена реклама е заблуждаваща, непочтена или сравнителна. Ако бъде преценено, че това е така, председателят на Комисията или упълномощено от него длъжностно лице могат да забранят или прекратят разпространението на рекламата. Стимулите за предприемачите да дадат подкуп на членове от Комисията с цел да блокират конкуренцията са много големи.

2) По-малко реална конкуренция и по-скъпи стоки и услуги като следствие;

Блокирането на конкуренцията по споменатия начин не би било много трудно: описанието на трите категории “забранена” реклама в закона е толкова всеобхватно, а освен това подлежи и на лична преценка от представители на Комисията, че почти всяка една реклама в момента може да попадне в някоя от горните категории и да бъде забранена.

3) Потенциално по-малко реклами, по-ниска информираност на потребителите и по-малко интересни предавания и материали (основният източник на финансиране на повечето медии са приходите от реклами)

4) Нарастване на администрацията; появата на нови разпоредби предполага създаване на апарат (увеличение на персонала и дирекциите в рамките на КТЗП), който да контролира тяхното спазване. Министър Николай Василев беше заявил преди време, че ще намали администрацията с 10 %. Това не само, че не беше направено, а дори за последната година беше отчетено нарастване с около 10 %;

5) Повече средства от бюджета за издръжка на този апарат.

Дори и в определени частни случаи законът да донесе ползи, те все пак ще са многократно по-малко от вредите, които той може да причини на производителите, търговците и потребителите.

 

 

----------------------------------------------

(1) Логика, която в повечето случаи не е присъща на законодателите, а именно закони или промени да се приемат, само когато наистина има нужда от тях