Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

11 години бюджетен дефицит

Автор: Петър Ганев / 15.04.2016
Оцени тази статия:

През 2010 г. проповедниците на бюджетния дефицит в България бяха във вихъра си. Бюджетът на страната беше издънен с идването на рецесията от 2009 г. Започна неизбежен дебат за ограничаването на държавните харчове. Тогава например бе подхванат поредният разговор за пенсионна реформа и покачването на възрастта за пенсиониране. По това време беше изпусната и прословутата реплика на финансовия министър за "феодалните старци", която също има бюджетен корен. В тази среда на фискално противопоставяне се оформи силен натиск за отпускане на държавните харчове и напомпване на дефицита. В края на януари 2010 г. група икономисти изпратихме отворен призив до медиите под заглавието "Не вдигайте дефицита!", чиято идея беше именно да се противопостави на проповедниците на неограниченото харчене. Минаха повече от 6 години от публикуването на това писмо и новините съвсем не са добри.

Нито едно правителство след кризата не зае открита позиция за покачване на дефицита. Най-вероятно всички финансови министри в този период биха се съгласили публично с текста на това писмо от 2010 г. През 2012 г. имаше моменти, в които икономистите започнахме дори да виждаме надежда за измъкване от капана на дефицитното харчене. Тогава обаче политиците преоткриха фискалните илюзии и за кратък период нанесоха повече щети на бюджета отколкото рецесията от 2009 г. Турбулентната политическа среда след началото на 2013 г. донесе нов модел на фискална политика в страната – модела на бюджетните актуализации и "тихото" прокарване на дефицит. Две от трите години с най-голям бюджетен дефицит след въвеждането на валутния борд в страната са 2014 и 2015 г.

Тези дни беше публикувана и официалната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., която показва, че дефицитът остава поне до 2019 г. Това би означавало 11 години на бюджетен дефицит на обща стойност около 17 млрд. лв. И това е, ако всичко върви по план. През последните години стана традиция едно или друго правителство да обявява фискална консолидация в съответната тригодишна бюджетна рамка, след което да идва някакво непредвидено обстоятелство и поредна бюджетна актуализация, която отново вдига разходите и съответно - дефицита. В текущото изпълнение на бюджета винаги има някакъв детайл, който се използва за обяснение за поведението на бюджетното салдо. Големият въпрос обаче остава: рецесията приключи през второто тримесечие на 2010 г., защо ще имаме дефицит и през 2019 г.?

Наред с негативните ефекти от трупането на дефицити, непосредствено след кризата се опитахме да обясним и друго. Дефицитното харчене рядко се появява за година или две. Изпуснеш ли веднъж балансираното бюджетно салдо, дефицитът много бързо се превръща в хроничен или както често се представя пред данъкоплатците - неизбежен. Покачването на разходите се случва автоматично, актуализацията на бюджета само регистрира вече направени плащания и т.н. Именно това се случва и у нас - уж няма официална политика на бюджетна експанзия, а разходите вървят нагоре и дефицитът си стои.

Така в новата бюджетна история на страната вече се откроиха две различни десетилетия. Първото е периодът 2000-2009 г., когато сумарно бюджетът спести 6,5 млрд. лв. И второто - периодът 2010-2019 г., когато бюджетът най-вероятно ще е на минус над 16 млрд. лв. Това е голямата картина, която не бива да се забравя в злободневното обсъждане на поредния държавен харч или актуализация на бюджета.