09-01-2007

Здравеопазване

Положително развитие

Започнаха първи стъпки към реформа в здравеопазването, макар и плахи и недостатъчни за подобряване на системата. В началото на 2006г. с труктурата на бюджета на НЗОК беше променена и от тази година болничните заведения се финансират изцяло от НЗОК. Според Националния рамков договор болниците ще получават пари само на базата на реално лекуван пациент. Променят се критериите за получаване на възнаграждение за медицинските работници – то става на база на квалификация. Качеството на услугата в болниците се измерва и чрез наличието на медицинска апаратура и техника. Забелязва се зараждането на правилни идеи и разбиране, че парите трябва да се получават на базата на постигнат резултат и реално предоставена услуга.

Отрицателно развитие

Предложения

През март 2006г. трима депутати от БСП внасят предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване за премахване на потребителската такса от 1% от минималната заплата, която се заплаща от здравноосигурените лица при лечение, финансирано от здравната каса. Това предложението би имало негативен ефект върху сектора. П риходите от таксата отиват в личните лекари или медицинските заведения, т.е. не се преразпределят пари, а средствата се получават на база реално свършена работа. Това е възможно най-ефективното перо на приходите в здравната система, защото се избягва преминаването през различни бюрокрации като приходна администрация, НОИ, здравна каса, министерство на здравеопазването, а парите се дават пряко от пациента на лекаря или болницата. Евентуалното премахване на таксата ще бъде съпътствано с неминуемо увеличение на разходите на бюджета за здравната каса, която и без това отчита дефицит.

Министър Гайдарски поиска увеличение на здравноосигурителната вноска от 6 на 8% и допълнително разсрочване на задълженията на болниците, които достигнаха 156 млн. лв., с 3-4 години. Увеличаването на здравната вноска означава дефакто увеличаване на данъчното бреме на работещите. Разходопокривният принцип се основава на идеята за солидарността. Общият брой на създаващите стойност в икономиката е около 2.3 млн. души или по-малко от 30% от населението. Те трябва да “издържат” останалите 70% от населението. Увеличаване на здравната вноска няма да реши проблемите в системата, които са свързани с лошо управление на здравните заведения, липса на инвестиции и неефективно използване на ресурсите.

Въпреки протестите и мащабната кампания на емигрантите държавата отказва да освободи българите, живеещи в чужбина, от обръча на задължителните здравни вноски. Според закона само част от емигрантите се освобождават от плащането на здравни осигуровки, когато пребивават извън страната повече от 183 дни в годината. Голяма част от тях трябва да си платят задълженията към НЗОК и лихвите към тях, натрупани между 2000 и 2005г., дори ако са били извън страната през този период, но са избрали личен лекар. А това са над 90% от емигрантите.

Здравна реформа

Запазва се неефективността на изразходване на средствата в сектора на здравеопазване поради нерешителните реформи. Въпреки присъщите проблеми в разходопокривния начин на финансиране на системата, н е се мисли за допускане на конкурентни здравни каси, което ще промени ефективно стимулите в системата. Новата система за финансиране на болниците не доведе до търсене на начини за намаляване на административните разходи в болниците, а започнаха да се пестят средства най-вече от трудови възнаграждения. Като резултат от това имаше масови протести на здравните работници в началото на 2006г., защото заплатите им за месец януари бяха между 10 и 50% по-ниски спрямо 2005г.

Напрежението се породи поради промяната на статуквото от една страна, а от друга – решенията отново остават в ръцете на управляващите и здравната каса. Причината за липсата на ефективност и подобряване на управлението е, че държавните болници получават средствата си от централизиран държавен орган и нямат достатъчно стимули, а и пълномощия да подобряват услугите и да се оптимизират разходите.

Нашите препоръки

За да действа по-ефективно системата, трябва да се персонифицира здравното осигуряване. Сегашната системата на солидарността тежи на работещите в страната, а в средносрочен план можем да очакваме постоянно намаление на вноските за здравно осигуряване от работещите, поради демографски срив и застаряване на населението, тенденцията за намаление на икономическо-активното население.

Конкретните мерки, необходими за реформиране на системата на здравеопазване, са следните:

Смяна на собствеността на по-голямата част на медицинските заведения – от държавна в частна;
Приватизация на болниците;
Преминаване от разходопокривна система към капиталова чрез наличието на частни здравноосигурителни фондове и застрахователни компании. При частното застраховане може да има споделяне на риска между различните осигуряващи се и да се управляват по-ефективно средствата на осигуряващите се;
Предоставяне на възможност за въвеждане на предприемачески принципи при управлението на болниците и минимизиране на държавното здравно осигуряване.