Засилен контрол при разходването на публични средства през държавната помощ
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
Тази седмица Министерски съвет обнародва в Държавен вестник (бр. 68) Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи. С правилника се уреждат условията, при които Комисията за защита на конкуренцията може да разреши отпускането на държавни помощи. Според него държавните помощи могат да бъдат класирани като такива за малки и средни предприятия, за стимулиране на заетостта, за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, за научноизследователска и развойна дейност, за регионално развитие, за оперативна помощ и за обучение.
Както коментирахме при приемането на Закона за държавните помощи, целта на тези разпоредби е да ограничи дискрецията в администрацията, която преразпределя публични средства и създава непазарни предимства с политическа протекция. В законовите текстове и още по-ясно в правилника за прилагането им обаче може да се открие погрешно разбиране. Държавната намеса (както и реалната възможност такава да се осъществи през държавните помощи) променя винаги конкуренцията на пазара, каквито и превантивни мерки и контрол да се предвидят (разбирай, каквито и правомощия да се дадат на Комисията за защита на конкуренцията – КЗК). Дори ‘овладяната’ държавна намеса си остава държавна намеса, която се отразява върху стимулите на участниците на пазара. В този смисъл трудно може държавните помощи да бъдат ‘съвместими’ с принципите на свободната конкуренция, както е записано в първия член на Закона за държавните помощи. Така също не може предприятието да е ‘независимо в пазарната си политика’ (което е сред условията за отпускане на държавна помощ за малки и средни предприятия по силата на чл. 3 от правилника), дори само при наличието на възможност за субсидия или друга политическа подкрепа.
С правилника се задават много неясни условия, по коrто ще се отпускат държавни помощи с разрешението на КЗК.
За да приеме държавната помощ за ‘допустима’ за малки и средни предприятия, Комисията ще трябва да прецени дали помощта се отпуска с оглед на подобряване дейността на предприятието и дали е необходима за постигане на конкретен икономически резултат, обоснован в подадено до КЗК уведомление.
Ако трябва Комисията да прецени дали да ‘стимулира заетостта’ с решението си да ‘допусне’ преразпределяне на публични средства през държавните помощи, тя ще оценява дали помощта е свързана със създаването на нови работни места за лица, които никога не са имали работа или са загубили своята предишна работа и дали е насочена към поддържане на съществуващи работни места в предприятието, за да избегне освобождаването на заети лица.
Интересни са условията, при които могат да се отпуснат държавни помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Условията на практика не изключват ситуация, при която да не могат да се предоставят привилегии. Сред условията за ‘допустимост’ на държавните помощи са: помощта да е под формата на държавен заем или гаранция по заем, да е еднократна и да ‘има за цел да задържи предприятието на съответния пазар като конкурент за определен период’, да е ‘временна мярка’, …, или пък да е „абсолютно необходима за избягване на сериозни социални или икономически проблеми, решаването на които не е възможно с общи законови и административни мерки“.
Неясните критерии не само няма да наложат по-прозрачни правила при разходването на парите на данъкоплатците. Тъй като ще изискват оценка на експерти в КЗК, по-вероятно е да се увеличи дискрецията на администрацията, когато се определят помощите като ‘допустими’, въпреки редицата законови мерки за превенция и контрол.