За учените, стачките и реформите

През последните няколко седмици „младите учени на България" организираха поредица стачки и логично привлякоха общественото внимание. Идеята за такъв вид протест се е зародила в научните среди на Българската академия на науките и в последствие е намерила съмишленици и в академичните среди на Софийския университет.

В днешно време е на мода, а пък е и доста по-лесно, различни групи от хора, обединени под някакъв общ лозунг, да изискват от държавата (тоест от данъкоплатците) да ги спонсорира в името на някакви имагинерни идеали за правене на наука и спорни крайни резултати.

Какви са исканията на „учените"?

1. повече пари;
2. повече пари;
3. и на последно място – още повече пари;

Размисли на един работещ човек

От тези изисквания на  българските „учени" става ясно само едно: искат се повече средства, но за какво, по какъв начин и с какъв краен резултат ще бъдат изразходвани тези средства никъде и никой не разяснява.

Всеки човек, инвестирал средства в някаква дейност, си задава определени въпроси с единствената цел да разбере дали вложените капитали в това начинание носят някаква възвръщаемост (естествено не винаги е необходимо измерителят да е паричен, но при все това трябва да има някакъв оценъчен фактор). Следвайки тази логическа нишка, стигаме до въпросите: защо трябва държавата да отделя толкова средства за начинание със спорни резултати и неясна перспектива? Каква е отчетността на тази институция пред държавата/хората? Какви са научните постижения на академията през последните 15 години? А защо да не се промени статуквото и тези „високообразовани хора" да не излязат на свободния конкурентен пазар и с помощта придобитата квалификация да успеят да си осигурят и подобаваща, парична, възвръщаемост на вложената единица труд? По този начин ще разберат дали са конкурентни в областта, в която работят, и дали все пак не трябва да се адаптират към промените в обкръжаващия ги свят, а не да са убедени, че той (светът) трябва да се нагажда според техните лични представи за това кое е справедливо и несправедливо и за това кое е заслужено и незаслужено.

Отдавана би трябвало хората да не вярват в измислените лозунги от рода, че определени хора работят в името на „общото благо" на целия народ и поради този неоспорим факт трябва да бъдат, вечно, субсидирани. Предлагам ви два параграфа от книгата на Айн Ранд, „Капитализмът непознатия идеал":

„Общото благо е безсмислено понятие, освен ако не се разглежда буквално, а в такъв случай единственото му възможно значение е: сума от благото за всеки един отделен човек, включен в цялото. Но в този случай това понятие е безсмислено, като морален критерий: то оставя без отговор въпроса, какво е благото за отделния човек и как се определя?

"Това понятие се използва именно заради разтегливия, не определим, мистичен характер, който служи не за морални принципи, а за бягство от морала. Тъй като благото не е приложимо за не материалното, в морално отношение то се превръща в празен чек за тези, които се опитват да го въплътят".

Изпадналата в безтегловност българска наука има нужда от радикални промени, а не от изваждането от нафталина на нищо не значещи лозунги. Основната промяна трябва да се състои в премахване на държавните субсидии към БАН и преминаването му към самофинансиране, т.е. академията да започне да създава стойност, която да бъде продаваема на свободния конкурентен пазар на идеи и потенциал.