Вместо произвол – Агенция за произвол (Новият проект за конфискация имущества, за които се предполага,че са придобити от престъпна дейност)
Увод
Предишният вариант на проектозакона за отнемане в полза на държаватана имущество, придобито от престъпна дейност нарушаваше четири принципана правото: допускането, че всичко, което не е изрично забранено, еразрешено; равенството пред закона; недопустимостта на обратно действиена нововъвеждани норми и презумпцията за невинност. Тогава се създавашеперфектна рамка произвол. Затова и публикувахме коментар на тези особеностина проекта във в-к Капитал, бр. 37 от 2003 г. Сега произволът остава,но преди всичко в предполагаемата дейност на още не създадена агенция(“за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпнадейност”).
Сега новият вариант на проекта нарушава явно само презумпцията за невинност.Означава ли това, че законът трябва да бъде приет? Определено – не.
Четирите принципа могат да работят само заедно. Нарушаването на единводи до неспазване на другите и до ерозия на управлението на закона.
Преценката
Преди проектът казваше, че недействителни са определени сделки (“закоито съществуват достатъчно данни, че е придобито от престъпна дейност”)с имущество, извършени след 1 януари 1990 г. Т.е. проектът нарочно оневинявашеонези, които са подкрепяли тероризъм, търгували с оръжие, наркотиции хора, прали и/или фалшифицирали пари и са се занимавали с контрабандапреди тази дата, независимо дали това е ставало под закрилата на държавата,БКП или “братските” партии и правителства.
Сега това оневиняване е отпаднало. За сметка на това е въведено действиетопо усмотрение на нарочно създавана агенция.
Преценката – както предлага проекта – има няколко основания:
· “Достатъчно данни, че е придобито пряко или косвено от престъпнадейност” (чл. 2, т. 2 и други разпоредби);
· притежание на “имущество със значителна стойност” и ”започнало наказателнопреследване” (чл. 3, ал. 1), като под значителна стойност се разбираимущество с предполагаема стойност над 30 000 лева;
· “основателно предположение, че [имуществото] е придобито от престъпнадейност” (чл. 3, ал. 2; чл. 5, ал. 1).
Статутът на агенцията
От предишният вариант е запазена схемата на действие, че първо се блокираи отнема имущество, а след това се доказва. За разлика от преди обаче,това става, когато въпросното имущество не е възстановимо на други правоимащиили не подлежи на конфискация по други закони.
“Агенцията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобитоот престъпна дейност” е ключовата институция, която ще преценява и съответноще нарушава посочените принципи. В самия текст на законопроекта предишнитеантиконституционни текстове са почти изчистени. Доколкото агенциятане е създадена, за нейната дейност не може да има съждение. Затова всички,които виждат недостатъците на закона или конституционният съд ще сеокажат без аргументи при обсъждането на законопроекта.
Агенцията е към министъра на финансите. Нейният директор е политическоназначение. Мандатът му е пет години.
Това означава, че агенцията и съответно законът ще бъдат използванипредимно за политически цели. Слабо е вероятно агенция с такъв рангда контролира самото правителство и управляващата партия или коалиция.Нейният ранг не може да бъде издигнат, защото ще бъде нарушена субординациятав наказателното производство, особено в следствието, но и в административнияпроцес.
Събиране на информация
Според замисъла агенцията ще събира информация от данъчните, финансовоторазузнаване, вътрешния държавен финансов контрол, сметната палата, агенциятапо приватизация, фирменото отделение на съда и “съответните служби наобщинската администрация” (чл. 20). Това са девет източника на информация,на “основателно подозрение”. Освен сметната палата и фирменото отделение,които условно може да се смята за независима институция, останалитеоргани за силно зависими от централната власт.
Процедурата
Органите на досъдебното производство също информират агенцията за започналинаказателни преследвания (чл. 27). Когато по преценка на агенцията саналице “достатъчно данни” – това понятие не е определено и не може дабъде определено по задоволителен начин – тя иска от съда да наложи блокиране(“обезпечителни действия”) на имуществото. Съдът трябва да каже “да”или “не” същият ден (чл. 29, ал. 1). Ако това стане процедурата предвижда,че друга държавна агенция, тази за “държавен вътрешен финансов контрол”започва проверки на заподозрените юридически лица и еднолични търговци.Впрочем тези лица са частни и не е ясно защо точно АДВФК трябва да гипроверява. След това директорът на агенцията, ако смята, че събранитедоказателства са достатъчно, изпраща в съответния окръжен съд исканеза отнемане на имуществото (чл. 34). Съдът не може да откаже и публикуваобява за делото в “Държавен вестник”, след това до три месеца се събиратдруги претенции и съдът започва собствено набиране на доказателства(чл. 35). Решението на съда може да се обжалва по ГПК. (Но действиятана агенцията не подлежат оспорване.)
И така, процедурата е следната:
· плеяда държавни институции подозират;
· след това уведомяват агенцията;
· тя измисля нещо по повод достатъчното данни;
· моли съда да запорира имуществото, като на съда е наложен срок, апроцедурата е подобна на мълчаливо съгласие;
· след това друга държавна агенция започва стопанско и финансово проучване;
· агенцията преценява и иска от съда процес за отнемане на имуществото.
Накъсо нещата изглеждат така: учреждения на изпълнителната власт сеупражняват в подозрение, съдът казва “да” или “не” на блокирането наимуществото и сетне решава по същество дали да го отнеме. Агенциятане носи отговорност.
Ефектите
Всяко имущество над 30 000 лева е основание за подозрение. По-дребнитесобственици ще бъдат първия обект за упражняване на новата власт, на-малкотозащото нещата са добре проследими. Според относително консервативниоценки, черната икономика (т.е. забранената от закона стопанска дейност)е около 1 милиард лева годишно. Този обем не е проследим по принцип.
Законът ще бъде приложен първо към опозицията, вероятно онази, коятое по-малко свързана с организираната престъпност.
Изпълнителната власт ще стане по-безотговорна.
Операторите на черната икономика вероятно ще се откупят или в голямотоси мнозинство – ще се спасят от действието на този закон.
Доколкото мандатите на изпълнителната власт и на агенцията се разминават,агенцията ще се превърне нещо като втора прокуратура – ще зависи самоот себе си.
Затова тя ще може да бъде използвана и след поредните избори.Досегашнитеидеи за данъчна полиция ще трябва да бъдат отложени или съществено променени.
Както писа по-рано през седмицата колегата Георги Ганев, всичко товаще се отрази доста зле на икономиката.