Възприятия за принадлежност към средната класа
При опитите да се измери „средната класа” основен проблем се явява търсенето на подходяща дефиниция, която най-пълно да опише определена прослойка в обществото. С други думи кои са най-важните характеристики на един индивид или едно домакинство, на базата на които ги причисляваме към групата, помещаваща се между богати и бедни? Често в този дебат, поне що се отнася до научната литература, се изпускат субективните възприятия на хората за тяхното място в социалната стратификация.
За да се постигне някаква представителност на личната оценка за това към коя група в обществото принадлежи един индивид, такива изследвания обикновено се поставят в рамките на социологическо проучване. Разбира се, важно е да отбележим, че всяко допитване страда от обичайните проблеми, свързани с това, че чрез въпросника се създава и рамка на отговорите, която може да повлияе на крайния резултат.
Нека погледнем някои резултати от социологически проучвания за принадлежност към определена класа в обществото. Изследване във Великобритания от 2011 г. показва, че 70% от запитаните се определят като „средна класа”, 24% – като „работническа класа” и съответно малък дял от хората се възприемат като „богати”. Данните на Pew Research Center от 2012 г. сочат, че 49% от запитаните американци се определят като членове на „средната класа”, което е спад от 53% през 2008 г. В същото време тези, които се определят като „долна класа” или „долна-средна класа”, са скочили от 25% през 2008 г. на 32% през 2012 г.
Интересни са представителните проучвания по същата тема в България. За съжаление те не са много, като първите две са проведени в далечните 1993 г. и 1994 г. През юли 1993 г. като принадлежащи към средната класа са се самоопределили 28,5% от анкетираните лица, а през юли 1994 г. техният относителен дял се е понижил на 24,6%. И при двете изследвания около 43% – 45% се считат за принадлежащи към работническата класа, а приблизително 20% са на мнение, че са в ниската класа. Само 0,8% смятат, че са в „горна класа”.[1]
Третото и последно към момента изследване на обществените нагласи по темата е проведено от НСИ през 1999 г. Там в групата „нито бедни, нито богати” са се причислили 43,5% от анкетираните лица, „бедно и мизерно” живеят 56,3%, а богатите са само 0,2%.
Трудно е да се прецени дали мнението на отговарящите в анкетите реално отразява ситуацията, в която се намират. Една публикация, цитирана от New York Times, навежда на мисълта, че хората често подценяват относителното си богатство – там разбираме, че американците в 90-тия доходен персентил се определят като „горна средна класа”, въпреки факта, че са сред най-богатите хора в страната. Подходящ за оценка на резултати, свързани с размера на „средната класа”, може да се окаже критерият на Horrigan и Haugen[2], който е съставен от два елемента. Първият – долната граница на средната класа – трябва да бъде доход между 60% и 90% от медианния, като идеята е той да е значително над линията на бедността. Вторият, който е по-важен в нашия случай, защото използваме социологически данни – размерът на средната класа – трябва да включва между 40% и 60% от всички изследвани единици (индивиди, семейства или домакинства), като горната класа трябва да е по-голяма или равна на 5% от изследваните единици.
Ако разгледаме данните от социологическите проучвания в България, виждаме че те не отговарят нито на най-консервативния критерий за размер на класата под средната – т.е. бедните да са повече от заложения максимум от 45%, нито на изискването за размер на горната класа (на богатите), която трябва да е поне 5%, тъй като при проучванията този размер е по-малък от 1%. Това отново навежда на мисълта, че имаме подценяване на собствената позиция в социалната стратификация.
Въпреки че всички дефиниции на средната класа неминуемо страдат от недостатъци, изкривяванията, които произтичат от социологическите изследвания водят до извода, че те надали са най-добрият подход за търсене на неуловимото определение за хората между богатите и бедните.
[1] Богданов, Б., „Средното поколение и средната класа на България”, сп. Статистика. Данните са от репрезентативни изследвания: “Социалното неравенство” – 1993 г. и “Екологична култура и екологично поведение” – 1994 г. Ръководител и на двете изследвания е доц. Лилия Димова.
[2] Horrigan W. Michael and Haugen E. Steven (1988) “The declining middle class thesis: a sensitivity analysis” , 3-13, Montly Labour Review