Таксата смет: какво да се прави?

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Поводът: През седмицата съществен дебат в медиите предизвикаха новите размери на таксата за битови отпадъци, които са значително повишени вследствие на повишената основа за тяхното изчисляване. Основата, върху която се изчислява таксата е данъчната оценка на недвижимия имот, притежаван от съответния платец. Върху тази данъчна оценка, която значително се повиши от началото на 2002 г., се начисляват определен процент (за София е 4 промила), които се събират от общината по местонахождението на имота.

Коментар: 1/ Налице е принципен проблем с дефинирането на основата за изчисляването на таксата за битовите отпадъци. За разлика от данъка, който е безвъзмедно плащане в полза на фиска, таксата е възмездно плащане за ползването на определена услуга (в случая извозването на сметта). При данъка върху недвижимите имоти основата за изчисляването му е напълно коректна – това е оценката на имуществото, което се облага. При това е оправдано тази оценка да е максимално близка до пазарната стойност на съответния имот, а не както беше досега – в пъти по-ниска и определяна по изкуствено създадени административни правила. Друг е въпросът доколко прозрачно са направени сегашните оценки и дали те действително отразяват пазарните цени.

Не така обаче стои въпросът с основата за определянето на таксата смет. В този случай стойността на ползваната услуга няма нищо общо със стойността на имота, обитаван или притежаван от платеца. Няма връзка между това каква площ обитава платецът и колко боклук прави. Няма и основание да се смята, че повишаването на данъчната оценка на имота му означава, че той ще ползва по-често и повече услугите на фирмите по чистотата.

В този случай таксата смет на практика има квазиданъчен характер.

2/ Възможен подход при решаването на проблема е предефинирането на основата за изчисляване на таксата за битовите отпадъци. Възможно е тази такса да се определи като сума на човек от населението. Възможно е тази сума да е различна в зависимост от района. Тогава този вид плащане действително би получил измерението на възмездно плащане, а не на квази данък.

3/ Друга възможност, която се прилага в много европейски страни, е пакетирането на отпадъците в специални пликове, които се закупуват от общината или от фирма-концесионер. В случая стойността на плика съответства на таксата за битовите отпадъци. В този случай има плащане за реално ползвана услуга, т.е. колкото повече са битовите отпадъци, толкова повече пликове се закупуват и толкова по-голямо е плащането.

4/ Важно е при избора на механизъм за определянето на таксата да се държи сметка за разходите, които би наложил този механизъм.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.