Ще има ли нови собствени приходи в бюджета на ЕС?

*Автор на статията е Никол Вълканова, стажант в ИПИ

През юни Европейската комисия (ЕК) обяви, че ЕС се нуждае от допълнителни 66 милиарда евро в бюджета си и представи предложение за нови приходоизточници. Очаквано, това  не зарадва финансовите министри на държавите-членки и темата стана повод за дискусии между тях и ЕК.

Многогодишната финансова рамка (МФР) представлява план със срок от минимум 5 години за тавана на разходите на ЕС. Към момента действащата рамка покрива периода 2021-2027 година и е на стойност 1,216 млрд. евро. Декларираните приоритети са възстановяването от кризата, причинена от пандемията от Ковид-19 и осъществяването на зелен и цифров преход на Съюза.

Защо ЕС се нуждае от повече пари?

Тъй като МФР беше гласувана още през 2020 година, ЕС не успя да предвиди тежките последствия от пандемията и войната на Русия срещу Украйна. Увеличаването на лихвените проценти също постави Съюза в трудна ситуация и част от обсъжданите допълнителни 66 млрд. евро ще отидат именно в изплащане на по-високи лихви по заемите, които ЕС пое около кризите. Повече от половината от тези средства обаче ще отидат в помощ на Украйна, част ще бъде насочена към овладяването на миграцията, породена от войната, а друга – към развитието на стратегични технологии. Тъй като голям процент от приходите на бюджета на ЕС идват от вноски от националните бюджети на държавите-членки, представители на някои от тях вече се обявиха против. Например канцлерът на Австрия отхвърли предложението и подчерта, че ЕК трябва да се фокусира върху преразпределение и изразходване на неизползвани средства в рамките на вече одобрените разходни тавани.

Комисията предлага нови приходоизточници, които да осигурят допълнителните постъпления. Предвиждат се промени във вече съществуващи предложения за собствени ресурси –  увеличение във вноската от 25% на 30%, базирана на приходите от схемата за търговия с емисии (EU ETS), и промени в калкулацията на ресурсите генерирани чрез предложения механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Най-новият собствен ресурс, върху който ще се концентрираме в тази статия, е въвеждане на допълнителна вноска, базирана на корпоративните печалби.

Според предложението, този източник на приходи ще бъде вноска от държавите-членки, която се определя, като се наложи ставка от 0,5% върху оценката на действителните корпоративните печалби в дадена икономика. За оценката се използва стойността на брутния опериращ излишък на финансовите и нефинансовите предприятия, изчислен в системата на национални сметки. В концепцията на ЕК това не изисква налагане на допълнителен данък  на компаниите, а е единствено механизъм за определяне на размера на вноската, която всяка държава ще трябва да плати от националния си бюджет. Този източник ще бъде временен, след което ще бъде заместен от евентуална вноска от рамката за подоходно данъчно облагане (BEFIT), която ще представлява съвкупност от правила, по които ще се изчислява данъчната основа на предприятията в ЕС, и се очаква да бъде представена на 12-ти септември тази година. Резултатът от този временен ресурс се очаква да се изрази в 16 млрд. евро допълнителни годишни приходи от 2024 година нататък.

Предложението срещна немалко остри и критични реакции. Европейската партията на зелените, например, се обявяват за имуществен данък, и останаха разочаровани от предложения източник на приходи. Някои държави-членки пък заявиха, че новият ресурс ще създаде административни тежести.

За да проследим какъв би могъл да бъде ефектът от тази промяна, ще разгледаме данни за 2022 година. По оценки на ИПИ, за България тази вноска ще бъде хипотетично около 245 милиона лева (или над 125 милиона евро), което ще увеличи вноската ни до 1,95 млрд. лева или с 14% (според данни на МФ, нашата вноска към бюджета на ЕС за 2022 година възлиза на 1,705 млрд. лева). Това е значително увеличение и тези пари не са малко предвид вече предприетите ограничения на разходите в бюджета. Заявената позиция на България на юлското заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) определя този нов ресурс не само като ограничен в добавянето на стойност, но и като регресивен – т.е. приходоизточник, при който държавите с по-нисък брутен национален доход (БНД) допринасят повече отколкото държавите с по-висок БНД.^[1]

Тази позиция е защитавана не само от нашата държава, но и от Ирландия. Според проучване на Tax Foundation тя ще е петата държава в ЕС с най-голяма вноска по този нов ресурс – около 1,25 млрд. евро. Това ще увеличи нейната вноска с почти 41%. Германия, най-голямата икономика в ЕС, ще претърпи само 13% увеличение на вноската си. Това показва, че Ирландия, чиято икономика е 8 пъти по-малка от германската, ще претърпи относително много по-голяма фискална тежест – признак за потенциалната регресивност на приходоизточника.

Още сега може да се прогнозира, че Европейската комисия ще срещне много предизвикателства по пътя към въвеждане на нови източници на приходи за общия бюджет на ЕС. Представителите на държавите-членки понастоящем посрещат със скептицизъм отправените предложения и много от тях смятат, че ЕК трябва да преразгледа бюджета си отново. От изключително значение е новите собствени ресурси да са справедливи и да не са в ущърб на по-малките и по-слабо развитите икономики.

^[1]Georgiev, D. (2020). Кохезия и прогресивност: как Европейският съюз да стане истински солидарен. Ново време, 2020(7-8). https://www.novovreme.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5677&Itemid=66