Седалищна реформа във висшето образование

Министърът на образованието и науката се оплака през седмицата пред в-к „Монитор", че нямал правомощия да закрива „нелегалните центрове към ВУЗ-овете." За съжаление страницата на министерството не дава точен запис на казаното от министъра. Но явно се замисля нова реформа, която едва ли ще доведе до нещо добро.

Казус

Вероятно предиката „нелегални" е на вестника.

По всичко изглежда обаче, че г-н Вълчев има някакви идеи за законодателна промяна, които няма да доведат до нищо добро.

Той бил казал, че „не става въпрос за незаконни филиали, а по-скоро за използване на една неясна формулировка в закона за висшето образование", която на „някои ректори дава възможност за създаването на така наречените "центрове".

По-нататък министърът се оплакал от следното:

  • Великотърновският университет (ВТУ) и Институтът по икономика (ИИ) на БАН са създали център за обучение,
  • по правило БАН нямала „право да обучава студенти",
  • а ВТУ „не може да обучава студенти в София", а само там, „където е седалището на ВУЗ-а" (не е ясно дали фразата е на министъра или на вестника).

Решение: санкции и ограничаване на университетската автономия

Затова той бил "разговарял с някои от ректорите" и се надявал „до следващата академична година тези неща да ги няма." По-нататък, този път цитирам буквално, министърът продължил с излагането на следните три дълбокомислени решения:

  • „В закона за висшето образование трябва да има по-сериозни санкции за нарушаването на тези правила."
  • „Стига да ми се дадат правомощия, аз ще ги упражня."
  • „Истината е обаче, че българските университети са толкова автономни, че никой нищо не може да им каже".

Антиикономическа логика

Министърът впрочем е министър не само на образованието, но и на науката.

Единственият начин, например, БАН да бъде от полза за себе си и икономиката, е той или да прелее в университети и центрове за прилагане на научни знания и открития, или да бъде приватизиран, или да бъде затворен – поради изчерпване на мисията.

Между другото в създадения преди около година портал BulgarianScienceProblems, в който на ден се изказват поне десетина мнения за БАН, няма никакъв коментар по повод инициативата на министъра, нито някога се е обсъждало легитимното приватизиране и извеждане от употреба на БАН.

Институтът по икономика на БАН и ВТУ опитват схема, която е изгодна и за тях, и за икономиката, и може да бъде изгодна и за реформата на БАН. Това, което те правят може да се окаже от полза и за данъкоплатците, които в момента издържат тази организация. Защо?

  • ИИ търси начин да продаде част от умствения багаж на своите сътрудници и с това да се финансира като нормална пазарна структура, а не като представител на институция (БАН), явяваща се поредното доказателство за живот след смъртта.
  • ВТУ търси да отговори на търсенето от страна на студентите на по-добри и по-разнообразни преподаватели по серия икономически дисциплини, за които гимназиите не са подготвили бъдещите студенти дори на ниво „какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета".
  • Естествено колегите от ИИ – както всички сътрудници на БАН – имат много свободно време, и вероятно ще увеличат своята полезност чрез осъществяването на този и други подобни договори.
  • Тези отношения поставят факултетите в положение на конкуренция един спрямо друг, рано или късно склерозиралите програми за обучение ще бъдат подобрени и ще започнат да обучават хората на онова, което е нужно и съвременно. Вероятно е и преподавателите за започнат да се самообразоват.
  • Данъкоплатците ще спечелят не пряко от подобряването на образованието, а и от това, че хора като колегите от ИИ ще имат по-малко време да пишат стратегии за държавния глава в година на избори, както правиха икономистите на БАН миналата година.

Ролята на министъра

В тази ситуация министърът иска да направи всичко необходимо тези положителни развития да се превърнат в отрицателни. Той очевидно си мисли, че знае по-добре от университетите къде какво трябва да правят. Идеята за обучение само в мястото по регистрация е трудно да бъде характеризирана по друг начин, освен като крайно неразумна идея. Която на това отгоре не е и осъществима.

Не е лошо, разбира се, и министърът да се самообразова. За начало му предлагам книгата на Гуортни и Строуп „Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета" (София, ИПИ, 1994). На времето подарих на г-н Виденов, но той май не я прочете и всички видяхме какви поразии причини. Тъй като книгата отдавна вече е изчерпана в книжарниците, може се намери на образователната страница на ИПИ в Интернет: http://www.easibulgaria.org/.

По-нататък не е лошо той да преразгледа и идеята, изказана по повод статута на БАН, че някой трябва да е получил (от държавата) „право да обучава студенти". Тук става дума за „свобода", а не за „право".

И накрая не е лошо България да бъде сравнена със страни, където няма министерства (министри) на образованието и науката, а те водят и в университетското образование, и в теоретичните, и в приложните изследвания.


Свързани публикации.