Регистрация на обменните бюра: нищо ново под слънцето
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
С Наредба 3 на министерството на финансите от 17 април 2002 се определят нови условия за работа на обменните бюра. В добрата традиция на административната практика това е основание за нов регистрационен режим.
1/ Това се случва във време, през което правителствена група брои и анализира административни режими с цел намаляване на пречките пред бизнеса. Наредбата е в нарушение на принципите, които уж се възприемат от правителството (както между другото – и от групата на предходния вицепремиер Жотев). Един от тези принципи е изискванията за осъществяване на стопанска дейност да бъдат определени в закон, т.е. да бъдат възприети от избраните от гражданите представители. В случая, валутният закон прехвърля цялото усмотрение за същината на тези ограничения върху администрацията. От друга страна, законът предвижда наистина да се наложат някакви регулации за обменните бюра, но никъде не предполага регистрация, което е вид предварителен контрол.
2/ Целите на всички тези ограничения на свободата, включително регистрацията, не са обявени. На първо място, каква връзка изобщо може да съществува между регистрирането на различни документи и последващото спазване на наредбата? Второ, всички изисквания към дейността могат да се обобщят в едно: „не лъжете клиентите, защото те не разбират и не знаят“. Редно е да отбележим, че свободната конкуренция така или иначе насочва потребителите към най-изгодните бюра, те са и тези с най-голям оборот. Що се отнася до „незнаещите и неразбиращите“ клиенти, ако държавата възприеме патерналистичния подход да „пази“ всички от всичко, какво ще накара хората да поемат отговорност за постъпките си и да търсят информация за личните си дела?
3/ Конкретното измерение на промените е в задължението за поставяне на специален вид информационни табла. Цената за изработката на подобно табло може да е различна, но едва ли е под 300-400 лв. съдейки по оферти на производители в пресата. Този допълнителен разход, пряко или косвено, ще се отрази на услугата и съответно – на потребителя.
4/ Няма как да не отбележим, че всяка регулация с „амбициозната“ цел да създаде един по-добър свят, където всички са доволни, неизбежно е трудно да се приложи в реалността. Не е ясно например как администрацията ще контролира дали служителите в бюрата „предоставят на клиентите по своя инициатива каквато и да е информация или препоръки“, което е забранено. Наредбата всъщност осмисля съществуването на специализирана администрация, която при нужда – избори, скандали, липса на пари в партийните каси – ще прави показни акции и ще отстранява „неудобните“ от бизнеса.