Променяли нещо финансовата рамка на Европейския съюз?

През седмицата стана известно предложението на Европейската комисияза финансовата рамка за първите три години от членството на Българияв Европейския съюз (ЕС). Всички изказали се по темата министри и висшидържавни чиновници звучаха много оптимистично, декларирайки, че рамкатае изключително благоприятна. Здравият разум обаче ни напомня, че когатобюрократите се радват гражданите обикновено страдат.

Когато България стане част от Европейския съюз ще съществуват двупосочнифинансови отношения с Европейския съюз: българското правителство щевнася в определени суми в бюджета на Европейския съюз, а след това щеполучава обратно по-големи суми от Европейската комисия. Тези суми са3.5 – 4 милиарда евро общо за 3 години (2007 – 2009), но точната цифравсе още не е окончателно одобрена и подлежи на промяна. Сумите са разпределенив множество програми и подпрограми.

Както споменахме, българското правителство ще внася ежегодно определенисредства в бюджета на ЕС. Бюджетът на ЕС се използва за различни неща- за издръжка на огромната бюрокрация на Европейската комисия (известнасъс своята неефективност и честите случаи на корупция), за субсидиранена земеделието и други отрасли в ЕС (нещо, което повечето икономисти,дори от ЕС, смятат за безсмислено и вредно), за различни държавни инфраструктурнипроекти (които често са ненужни и прекалено скъпи) и др.под. Порадитова тези средства на българските данъкоплатци, които са внесени в бюджетана ЕС, могат да се приемат за пропилени и прахосани в буквалния смисъл.

Средствата на българските данъкоплатци, внесени в бюджета на ЕС сапропилени, но българското правителство получава много повече пари обратноот ЕС. С други думи, би могло да се окаже, че нетно българите печелятот финансовата рамка. За да разберем дали това е така, трябва да разгледамекак ще се отрази използването на тези средства на благосъстоянието иикономическото развитие на страната.

1. Парите от ЕС няма да се раздават на гражданите на България, коитода ги похарчат така, както преценят за добре. Тези пари ще се предоставятна българското правителство и по-точно на стотиците хиляди негови чиновници.Едва ли има данъкоплатец в България, който да вярва, че чиновницитемогат да харчат пари благоразумно и за общото благо. Това е така, защотобюрократите нямат стимул да използват парите ефективно – те използватпари, които са чужди, за да помогнат на хора, които не познават. В резултатчиновниците нито харчат парите пестеливо (защото не са техни), нитоги харчат за истински важни неща (защото тези неща няма да се ползватот тях). Не бива да забравяме и проблема с корупцията, източването,кражбите, уредените търгове и т.н. Всичко това ни говори съвсем ясно,че голяма част от парите от ЕС просто ще “потънат”.

2. Големите субсидии от ЕС за различни отрасли, дейности и проектипроменят стимулите на отделните действащи лица – фирми, граждани, неправителствениорганизации, синдикати, работодателски организации. Например някоя компанияще направи много по-голяма печалба ако получи пари от ЕС по някакъвпроект, отколкото ако се опитва да стане по-производителна, по-ефективнаи предложи на пазара по-качествени и евтини стоки и услуги. Знаейкитова, предприемачите ще инвестират по-малко в това да станат по-конкурентнина свободния пазар, а по-скоро ще инвестират в лобиране и подкупванена членове на комисии, които отпускат “европейски” пари. Това ще сеотрази негативно на икономическото развитие (защото нито предприемачите,нито бюрократите ще да се занимават с производителна дейност).

3. Получаването на много пари от ЕС ще намали стимулите на правителствотода прави реформи. Този ефект е често наблюдаван при бедните африканскии южноамерикански страни. При ситуация без чужди помощи и субсидии когатоикономиката не се развива добре правителствата губят данъчни приходии не могат да харчат толкова много (а те обичат да харчат чужди пари)и/или направо биват сваляни от власт (чрез избори, въстание или преврат).По тези причини правителствата имат силни стимули да правят реформи,за да не се влошава икономическото положение на страната. Получаванетона средства от чужбина, обаче, дава възможност на правителството дасе задържи на власт още дълго време (в България такъв период е краяна 80-те години, когато комунистическата партия скрива икономическатаразруха като взема големи заеми от чужбина и натрупва външен дълг).Така правителството има по-малко стимули за реформи, което забавя икономическоторазвитие.

4. Парите, които ще се получават от ЕС, са субсидии, а субсидиите сеизразходват от държавни чиновници. Чиновниците никога не биха моглида знаят къде трябва да се инвестират тези средства (ако знаеха, щяхада бъдат собственици на компании и милионери, а не чиновници). Следователносредствата няма да отидат във фирмите, които са най-перспективни.

5. Заради раздаваните субсидии за земеделие, например, европейскитечиновници се чувстват задължени да регулират отрасъла – чрез квоти,стандарти (за извивката на зеленчуците, мекостта на плодовете и т.н.),интервенции на пазара, определяне на приоритети и прочие. Всичко товапречи на отрасъла да се развива и да произвежда това, от което хоратасе нуждаят, при най-ниските възможни разходи.

6. Фондовете на ЕС изискват множество чиновници, за да могат да действат.В отделните министерства са нужни хиляди чиновници, които да раздаватпарите, да регулират, раздават квоти и т.н. В добавка са нужни и чиновницина централно ниво, на общинско ниво, на областно ниво, както и чиновницив самия ЕС в Брюксел. Необходими са още стотици и хиляди бюрократи,които да следят дали раздадените пари са използвани правилно (стававъпрос за Държавния вътрешен финансов контрол, Сметната палата и т.н.).Тези чиновници струват скъпо на правителството и данъкоплатците – ценатана тези излишни служители се изразява не само в заплатите, командировките,скъпите коли и др.парични разходи за тях, но и в пропуснатият доход,който тези хора биха могли да произведат, ако работеха нещо смислено.

7. Субсидиите създават стимули на определени фирми да инвестират ипроизвеждат повече от оптималното, възможно е дори да произвеждат назагуба, която да покриват от субсидиите. Така тези фирми задържат производителниресурси, капитал и труд, които биха могли да се оползотворят от други,по-ефективни, отрасли. Вместо това тези ресурси произвеждат загуби изависят изцяло от субсидиите. Хората и компаниите в тези отрасли започватда приемат за нормално да живеят на чужд гръб и са готови на всичко,за да запазят тази си привилегия – готови са да инвестират много средстваи усилия в стачки, протести, лобиране, подкупи, вместо да ги инвестиратв търсене на нов бизнес и нова работа.

8. Известни са много случаи, при които средствата от европейските структурнифондове на се използват по предназначение. Например в Гърция много хора,живеещи в планинските части, ползват средства от еврофондовете за покупкана високопроходима техника, а всъщност с парите си купуват много скъпиджипове. В Португалия пък по програми на ЕС са построени множество обекти,хотели и т.н., от които няма никаква нужда и те стоят празни и неизползвани.Същото се отнася за множество мостове, пътища и други транспортни обекти,които почти не се ползват и ползата от тях е значително по-ниска отразходите за построяването им.

9. Преди 20 години Гърция и Ирландия са много по-бедни от повечетострани, членки на ЕС. Те получават субсидии от фондовете на ЕС, катоГърция взема повече от Ирландия. Все пак днес Ирландия е сред най-богатитестрани в ЕС, а Гърция е най-бедната страна в ЕС. Очевидно повечето субсидииза Гърция не са й помогнали да се промени. Според много наблюдателиИрландия дължи икономическия си възход на икономическите реформи и нискитеданъци. Продължавайки с международните сравнения, трябва да припомним,че през 1984 година в Нова Зеландия социалистическото правителство отменивсички субсидии за земеделието. В резултат този отрасъл отбеляза изключителновисок ръст на производителността и реализираната продукция.

10. Важно е да се отбележи, че министерствата и правителството иматограничен капацитет да извършват реформи. Ако този капацитет се насочикъм администриране на европейски фондове, няма да остане време за извършванена наистина наложителните реформи. А българското правителство трябвада извърши наистина сериозни реформи, за да може българската икономикада произвежда такова благосъстояние, на каквото се радват западнитестрани.

Съдейки от изброените ефекти от европейските фондове можем да заключим,че ефектът от тях не би могъл да бъде положителен. Напротив, тези фондовемогат да забавят икономическото развитие на страната *. Очевидно паритеот ЕС не са чудото, което ще направи българите богати за една нощ (сизключение на малцина българи, които ще се облагодетелстват много покрайтези фондове).

Какъв е изходът?

Горният анализ и опитът на Ирландия показват едно нещо – икономикатана страната ще се развива бързо само когато българското правителствоизвърши реформите, които ще превърнат българското стопанство в еднасвободна пазарна икономика. Европейските фондове биха могли единственода пречат на този процес и би било добре ако правителството реши даоткаже участие в тях. По този начин България ще се възползва от позитивитена членството в ЕС (общ пазар, свободно движение на хора, стоки и капиталии т.н.) без да понася вредите от него.

_________________________________________________

* Тази констатация се потвърждава и от други икономисти– например на интернет сайта на Европейската комисия e публикувано изследванена Джеймс Уолш, в което се твърди, че заради земеделската политика,структурните фондове, бюрокрацията и свръхрегулирането в ЕС (въвежданочрез acquis communautaire) разширяването е лоша сделка както за ЕС,така и за източноевропейските страни. За повече виж: http://europa.eu.int/comm/enlargement/docs/research/current_issue.htm#A