Професионалните училища постигат с близо единица по-нисък среден резултат на матурите по български език

Професионалното образование в България представлява интерес  поради няколко причини. Първо, то подготвя специалисти по професии, за които се очаква да има търсене на пазара на труда и за които не е необходимо висше образование. Това означава, че професионалното образование следва да е пряко свързано с местния пазар на труда и да позволява бърза реализация на завършилите. На второ място значителна част от българските зрелостници завършват професионално образование – по последни данни на НСИ това са 40% от всички ученици в България.  

По отношение на връзката с пазара на труда, наскоро ИПИ публикува най-новия Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката, от който е видно, че близо половината от учениците, завършили професионално образование, няма да работят това, за което учат. Изводът от изследването е, че на много места продължава обучението по специалности, които не се търсят на пазара на труда.

Какво е качеството на образованието в професионалните паралелки и училища е важен въпрос, чийто отговор, поне до известна степен, можем да потърсим в резултатите от ДЗИ на завършилите ученици. За целта на анализа сме разделили училищата на две групи: такива, в които  повече от половината от всички ученици завършват професионално образование, и такива, в които повече от половината ученици завършват профилирано образование. Данните показват, че през 2023 години броят на училищата в България с предимно професионални паралелки и тези с предимно профилирани е равен. Все повече училища откриват професионални паралелки вместо профилирани в опит да задържат учениците си, като им предлагат обучение по професия.

Сравнението на резултатите от ДЗИ показва, че професионалните училища реализират среден успех[1] с близо една единица по-нисък от този на профилираните училища. Разликата е най-голяма през 2022 година, когато достига до 99 стотни, но през всяка от разглежданите години разликата между двете групи училища е над 83 стотни. Това е значителна разлика в успеха и показва дълбоки различия в подготовката на учениците по родния език, независимо от сходния брой часове и учебни програми.

На какво се дължат тези разлики? На първо място – на подбора след 7 клас, при който виждаме предпочитания, и съответно по-високи входящи балове, към паралелки с профилирано обучение[2]. По-силните ученици на входа предполагаемо имат предимство да постигнат и по-високи резултати на изхода. Този аргумент е валиден в големите общини, където разнообразието на средни училища и конкуренцията между тях са по-големи. На второ място причина за разликите е фактът, че тежестта на матурите при приема във висшето образование е сериозен, което поставя по-голяма тежест на резултатите от ДЗИ за учениците с профилирана подготовка, които традиционно желаят да продължат образованието си след средното. На трето място е допускането, че част от професионалните гимназии всъщност са наследили специалности в професионални направления, останали от миналото. Това ограничава търсенето им от учениците и – съответно в тях е по-вероятно да попаднат ученици с по-слаба мотивация и резултати.

Някои изводи, които можем да направим:

• България върви постепенно към „професионализиране“ на училищата, като това е особено видимо в малките общини, в които преобладават малки училища с по една или две паралелки в горен курс.
• „По-слабите“ училища имат по-голяма склонност да откриват професионални паралелки. Причината за това се крие както в по-улесненото обучение в сравнение с профилираната подготовка, така и в стремежа да се задържат и учениците, които не показват високи академични постижения, но все пак искат да завършат средно образование, за да получат по-добри шансове на пазара на труда с него.
• Резултатите на професионалните училища са  по-ниски от тези на профилираните гимназии. Въпреки това обаче различията в нивото на владеене на български език, които резултатите демонстрират, следва да се изследват допълнително и да полагат усилия да се свиват, без да се търси извинение в практическата (а не академичната) насоченост на обучението в професионалните училища.
• Подобряването на качеството и на резултатите на професионалните училища минава през прецизиране на професиите, разширяване на обхвата на дуалното обучение и стимулиране на доброто представяне чрез адекватна система за оценка и награждаване за резултати. Вероятно ще се наложи и закриване на неефективни професионални гимназии, които показват дълготрайно ниски резултати и генерират слаб интерес.

В заключение ще отбележим и, че доброто владеене на родния език е не просто важно за всички ученици, завършващи средно образование, то е ключово в житейската и професионалната реализация на всеки човек, избрал да живее и работи в страната. Работодателите често отбелязват, че за тях една от на-важните компетентности е общуването на роден език. В този смисъл средното образование, независимо от профила и насочеността на училището, следва да гарантира добро базово владеене на български език от всички.

[1] Става дума за средния успех по шестобалната система, претеглен с броя на учениците, положили ДЗИ по БЕЛ във всяко училище. Данните за резултатите на матурата по български език и литература по училища са налични на портала за отворени данни https://data.egov.bg/.

[2] Тази хипотеза е тествана за училищата в град София, където наблюдаваме най-голямо разнообразие на професионални и профилирани паралелки в училищата.