Приказка за две малки страни*

Очевидната причина за огромните икономически различия между Каймановите острови и Белиз

Сан Педро, Белиз

Кайманите са богати, а Белиз е беден. Защо? И двете са малки карибски държави с един и същ климат и приблизително идентични расови групи като наследство. Приличат си също по това, че и двете бяха англoговорящи британски колонии. Белиз (бившият британски Хондурас) получи своята независимост през 1981 г., докато Кайманите все още не са напълно независими, но имат самостоятелно управление на местно ниво, своя собствена валута, закони и наредби.

Белиз би трябвало да е по-богат: притежава по-голямо население от това на Каймановите острови (345 000, за разлика от 54-те хиляди на Кайманите). Белиз е с много по-голяма и разнообразна площ, с много повече природни ресурси, включително газ и нефт, както и плодородни земеделски земи, които липсват на Кайманите. И двете държави имат хубави плажове, но Белиз притежава и втория най-голям бариерен риф в света след този в Австралия, а освен това може да се похвали с руини от времето на Маите. Въпреки това Кайманите, с техните по-малко плюсове, са направили повече, за да привличат туристи.

В началото на 70-те Каймановите острови бяха с ниски доходи на глава от населението, както е днес в Белиз. И двете страни имаха амбициите да бъдат туристически и финансови центрове. Кайманите успяха и днес имат шест пъти по-високи доходи на глава от населението от Белиз. Какво направиха те както трябва и къде сбърка Белиз?

Може би най-важната причина е, че Кайманите имат и поддържат честна и компетентна съдебна система, която изгражда доверие и чуждестранните инвеститори вярват, че имуществото им ще бъде защитено. Престъпността също е много ниска. Туристите и другите посетители се разхождат свободно денем и нощем, без да се страхуват. За съжаление не може да се каже същото за много части на Белиз, където престъпността често е проблем. Освен това много от съдиите са лошо обучени, некомпетентни и в някои случаи корумпирани. Тези проблеми карат чуждестранните инвеститори да калкулират по-високи нива на риск при проекти в Белиз за разлика от тези на Кайманите.

Белиз има по-благоприятна данъчна система за инвеститорите, отколкото САЩ, но на Кайманите няма корпоративни или подоходни данъци, както за чужденците, така и за собствените ѝ граждани. Проблемът на Белиз е, че не трябва да се сравнява със САЩ, а с подобни страни като Кайманите, Бермудите, Бахамите и Британските Вирджински острови. Освен всичко това административната среда на Кайманите в по-голямата си част не е корумпирана, което не се отнася за Белиз.

Последното обновяване на Индекса на икономическа свобода нареди Белиз на 77-мо (от 179) място. Ако Кайманите бяха достатъчно големи, за да участват в класирането, то те почти със сигурност щяха да попаднат в най-добрите 10. Съществува много високо ниво на корелация между икономическата свобода и доходите на глава от населението. Всяка страна може да направи решението да бъде по-свободна. Белиз се нарежда на незавидното 93 място от общо 183 страни в проекта „Правене на бизнес” на Световната банка.

Очевидно е защо Кайманите са богати, а Белиз е беден, при това всичко се свежда до една дума – управление. Ако Белиз съумее да изчисти съдилищата си, да защити собствеността и да приложи най-добрите икономически практики на своите конкуренти, то тогава той бързо може да забогатее. Така например, за да се вземат всички необходими разрешителни за започване на нов бизнес са нужни средно 44 дни. В някой страни като Естония, Сингапур и дори американския щат Вирджиния необходимите документи за стартиране на бизнес могат да се подадат и онлайн. По този начин дните се намаляват до само няколко часа.

Няма причина бедните страни да остават такива. Те не са бедни заради своя климат, липсата на природни ресурси или расата, която ги населява. Страни с различно местоположение като Сингапур, Мавриции, Южна Корея, Чили, Естония и Кайманите през последните десетилетия са съумели да се превърнат в сравнително богати. Тези страни, които все още са относително бедни, са такива, защото не са създали необходимите институции, политически структури и политики.

САЩ и редица други заможни страни постепенно губят свободата си и не е изненада, че забяват растежа си.

Белиз може да стане богат, а САЩ и Кайманите да обеднеят. Всичко зависи от това дали избирателите им ще изберат мъдри и смели лидери.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 16 януари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Даниел Георгиев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.