Предложение за истинска социална политика

Детските надбавки станаха любимата тема на социалния министър когато иска да демонстрира социално отговорното отношение на правителството. Поредното предложение за реформа в тази област е идеята да се увеличи минималният изискван доход на член от семейството като условие за получаване на детски надбавки, както и да се увеличи размерът им. Според министър Масларова, за тази реформа ще са необходими около 30 – 32 милиона лева, които могат да се осигурят от вътрешно преструктуриране на бюджета. Според нея ресурсът може да бъде заложен в бюджет 2007 при стабилните темпове на развитие на страната, параметрите на заетост и други благоприятни показатели.

Ако трябва да обобщим предложените промени, то се оказва, че:
 Ще има повече получатели на детски надбавки;
 Ще има по-високи по размер детски надбавки.

Ясно е, че замислените по този начин промени предполагат огромен ресурс. Ясно е също, че едва ли те могат да бъдат финансирани без изразходване на допълнителни средства от бюджета. За 2005 година например, в отчета за държавните помощи на министерство на финансите е посочено, че след помощите за транспорт се нареждат тези за заетост, които са в ресора на министерството на труда и социалната политика и са в размер на 72 млн. лв. Затова едва ли можем да поваряваме, че замислените реформи на детските надбавки ще бъдат финансирани от вътрешно пренасочване на средства. Още повече щом се споменава, че има планове в следващия бюджет ще се залагат допълнителни средства.

Предложението за реформи на размера на надбавките обаче не се съпровожда с идеи за генерални промени в системата, която е доказала своята неефективност. Единственото предложение засега е въвеждане на задължение по-големите деца да посещават училище, което и в момента съществува, но почти не се прилага на практика. Най-вероятният ефект от тези предложения, ако се приемат, е допълнително харчене с най-голям ефект за тези получатели, които от години се възползват от системата, познават механизмите и нямат никакво намерение да се откажат от този начин на съществуване.

Каква социална политика се води в България?
Подходът на социалното министерство по много от наболелите проблеми в обществото е еднакъв – винаги, когато има протести от определени групи министърът обещава нови средства. В определени случаи успява да ги получи, а в други – не. Аргументите на различните мерки и харченето на пари е еднакъв – „ние сме социална държава и всеки български гражданин има право храна, дом, медицински грижи и образование".
За да е възможно осъществяването на това право обаче трябва някой да има задължението да осигури средства за това. Ако няма хора, които да произвеждат определени стоки или да предоставят средства на държавата под формата на данъци, които да се използват за подпомагане на определени социални групи, то няма да е възможно да се осъществят основните права на групите в неравностойно положение. Защото само по себе си това, че си беден и/или имаш деца не променя нищо освен ако не е комбинирано с правото на някой да налага на останалите членове в обществото да осигуряват средства за подпомагане на онеправданите и беззащитните. Разбира се съществува и елемента на съвсем естественото човешко чувство на състрадание и подпомагане, и затова обществото е достигнало до консенсус, че има определени групи, които трудно биха се справили в постигането на минимален достоен стандарт на живот. Същото това общество не е давало съгласие да се изземват огромни средства, които да се харчат за не толкова нуждаещи се хора и това да става със значителни административни разходи.

В момента социалната политика на правителството не успява да превърне сегашните получатели на различни помощи в самоиздържащи се, т.е. стимулите да излязат от системата са много малки или почти няма такива. Казано по друг начин, съществуват силни причини да се включиш в системата и почти никакви да я напуснеш. Много от сегашните участници в различните програми за социално подпомагане правят избор, който е силно свързан с получаваните средства и възможността дълго време да се възползват от социалните програми.

Каква трябва да бъде социалната политика в България?
От всичко казано до тук следва, че единствената правилна и ефективна социална политика би била комбинация от следните политики:
1. Намаление на задълженията на работещите, с чиито пари се финансира социалната политика
Размерът на социалните осигуровки е значителен и това има няколко важни негативни ефекти. На първо място, прави разходите за труд големи и по този начин потенциалните участници в програмите на социалното министерство – хората с ниско образование, липса на квалификация и младите хора без опит, много по-лесно се превръщат в "клиенти" на системата. На второ място, високите осигуровки възпират икономическата активност и се пропуска създаването на нови работни места, част от които биха могли да бъдат заети от подпомаганите от държавата хора. На трето място, високите осигуровки задържат разполагаемият доход на по-ниско ниво, изкривяват стимулите за труд и предприемачество, и правят социалните плащания атрактивни за определени групи в обществото.
2. Силно ограничаване на достъпа до различните социални програми
Въвеждането и строгото спазване на ясни критерии като срок на получаване на помощите и задължение за извършване на работа срещу получените помощи са много важни за успеха на програмите за подпомагане. Никой български гражданин не е роден с правото да живее от такива програми дълго време, нито пък ако има възможност да работи той трябва да получава средства даром. Принципът да се полага труд за да се получи социална помощ дава възможност на хората да повярват в себе си, да се социализират, да възвърнат част от трудовите си навици, но най-голямото предимство, е че значителна част от тези, които участват в системата без да са крайно нуждаещи се, губят интерес от понататъшно участие и отпадат доброволно.
3. Прехвърляне на администрирането на по-голямата част от социалните програми от държавата към частния сектор
Администрирането на програмите от частния сектор има няколко предимства. Първо, това ще става по-най ефективния начин – възможността за измами силно ще бъде ограничена. Второ, тъй като частният сектор ефективно създава работни места, то той може и най-успешно да посредничи в намирането на такива за безработните. Въвличайки бизнеса в осъществяване на социалната политика, обществото ще продължи да поддържа система, която подпомага определени групи и това ще става без разпиляване на средства. Има примери по света, където различни програми, които са били осъществявани от държавата, се прехвърлят на частни организации и ефективността за намиране на работа или подобряване на шансовете за наемане и самоиздържане са значителни.
Като обобщение можем да кажем, че е най-добре ако социалният министър се присъедини с всички възможни сили към призивите и опитите да се намали данъчната тежест за българските граждани и бизнес, с което ще се превърне в най-социалния и най-успешен министър, който новата история на България ще познава.