Предимството на висшето образование: висока заетост и ниска безработица

Конвенционалната мъдрост сочи, че висшето образование е ключ към добро представяне на пазара на труда, почти гарантирано избягване на безработица и намиране на желано и добре платено работно място. От значение е обаче да оценим конкретния размер на това предимство – колко по-висока е заетостта на висшистите, колко по-ниска е тяхната безработица, тъй като коректните му измерения могат да мотивират решение дали и колко си струва инвестирането на допълните 4-6 години в придобиване на висше образование.

Нека първо разгледаме динамиката на безработицата и заетостта на икономическо активното население (15-64 годишни). Достъпните от НСИ данни от Наблюдението на работната сила позволяват да направим сравнение за целия период между 2003 и 2023 г. Той включва много различни състояния на българската икономика – сравнително дълги периоди на възход в последните две десетилетия, както и няколко кризи – ковид пандемията, финансовата криза и „опашката“ на голямата криза от края на 90-те години, като всяко от тези състояния имат и съответното отражение върху пазара на труда.

През целия разглеждан период заетостта на висшистите е над 75%, като с постепенната експанзия на икономиката и пазара на труда през 2023 г. вече надхвърля 90%. Относително близко представяне имат среднистите с професионално образование, чиято заетост приближава, но никога не надхвърля 81%. Относително малки са разликите при хората с основно и начално и по-ниско образование, като заетостта им особено се сближава в края на миналото десетилетие, но ковид пандемията отново разтваря ножицата.

Очаквано при безработицата разликите са много по-малки, като през последните две десетилетия хората със средно образование приближават тези с висше, като по последни данни за 2023 г. сред висшистите безработните са 1,9%, при завършите средно професионално образование – 3,7%, при тези с общообразователно или специално средно образование – 4,8%. Безработицата е чувствително по-висока при хората с основно и особено при тези с начално и по-ниско образование, като при последните от началото на пандемията насам тенденцията е към ръст, на фона на общия спад, до цели 27%.

От значение обаче е не само отстоянието, но и реакцията в хода на кризи, като видимо колкото по-ниско е образованието, толкова по-сериозно е въздействието на влошаването на икономическата обстановка върху заетостта и безработицата. При висшистите има малко отклонения от тренда – при ковид пандемията ръстът на безработицата е от порядъка на ½ процентен пункт, спадът на заетостта – 1 пункт, при това и двата ефекта в рамките само на една година. Динамиката при хората с по-ниско образование е далеч по-отчетлива дотам, че сред тези с начално и по-ниско в хода на финансовата криза промяната в безработицата е с цели 25 процентни пункта, в ковид-19 – с 10 пункта, но тенденцията нагоре продължава и днес.

Причината за далеч по-големите амплитуди в заетостта и безработицата на нискоквалифицираните е очевидна – в кризисните периоди техните работни места са системно най-застрашени, а работодателите освобождават първо най-ниско продуктивните работници. Обратно, в периодите на възход – преди 2009 и 2020 г. – повишеното търсене на кадри и експанзията на бизнеса означава, че дори и тези с по-ниско образование и умения успяват да се реализират. Интересно е да отбележим отново, че това не важи за най-слабо образованите (завършили най-много 4 клас) през последните няколко години. Именно тук личи и едно от сериозните предимства на висшето образование пред средното (общо и професионално), тъй като при него ръстовете и спадовете са далеч по-слаби.

За да оценим конкретното предимство на висшето образование в реализацията на пазара на труда у нас ползваме „премия“, изчислена като разликата между заетостта и безработицата на висшистите спрямо тази както на хората без висше образование, така и на всяка конкретна образователна група.

При заетостта премията на висшето образование започва от цели 30 процентни пункта в началото на хилядолетието, но спада до под 25 в края на второто десетилетие. Очаквано, както ковид-пандемията, така и финансовата криза със своите шокове на пазара на труда носят със себе си увеличаване на премията на висшето образование, а към 2023 г. отстоянието достига 27 процентни пункта. Що се отнася до безработицата, там влиянието на кризите е много по-ясно изразено, като в периода преди финансовата криза преимуществото на висшето образование се свива от над 9 процентни пункта до под 5, но пред 2012-14 отново достига 9 пункта. В периода след пандемията премията в безработицата достига своето дъно, под 4 процентни пункта.

Динамиката обаче далеч не е еднозначна при отстоянието от отделните образователни групи. При заетостта най-малко е отстоянието от професионалното средно образование, около 10-11 пункта – очаквано, предвид че основната му цел е реализация на пазара на труда след завършване на 12 клас, следвано от останалите видове средно – около 25 пункта. Докато тенденцията при завършилите средно образование е към постепенно сближаване със заетостта на висшистите, при тези с основно и начално и по-ниско образование през годините се наблюдава отдалечаване, до над 50 пункта при тези с основно и над 60 при тези с начално и по-ниско образование.

По различен начин седи отстоянието при безработицата, като при среднистите тя се е свила до 2-3 пункта през 2023 г., на фона на 5-8 преди десетилетие. Същевременно при хората с основно и начално и по-ниско образование след ковид-пандемията отстоянието е чувствително по-ниско в сравнение с периода след финансовата криза. Това отразява най-вече много по-краткия моментен шок от пандемията и ограниченията, както и чувствително по-високото търсене на труд в началото на 20-те години.

Нека обобщим:

• Висшето образование осигурява значително по-висока заетост и по-ниска безработица на българския пазар на труда през последните 20 години;
• Амплитудите на заетостта и безработицата при висшистите са далеч по-малки в кризите, което отразява по-стабилна и дълготрайна заетост и по-търсени умения, особено спрямо хората с основно и по-ниско образование;
• Премията на висшето образование в заетостта остава относително стабилна през последните две десетилетия, като намалява в периодите на икономически подем и расте в кризите;
• Премията на висшето образование в безработицата постепенно намалява, но и тук шоковете на пазара на труд се отразяват негативно;
• Средното образование, и особено професионалното постепенно настига висшето в безработицата, но не и в заетостта. Отстоянието от останалите обаче остава много високо.

Всичко това трябва да се разглежда и от гледна точка на факта, че делът на хората с висше образование в работната сила се увеличава в последните две десетилетия. Приложеният тук схематичен подход ясно демонстрира предимството на висшето образование при реализацията на пазара на труда. Той не отчита редица фактори – различните видове висше образование и неговото качество, различията в премията на висшето образование по пол или регион, както и едно от най-важните обстоятелства – разликата в заплатите на работещите и домакинския доход. Част от тези фактори, които допълват картината на икономическата роля и полезност на висшето образование ще разгледаме в последващи материали.