Перспективата за членството на България в ЕС, посетена отново[1]
“Да си радикален означава да виждаш корена на нещата, означава да си умен.”
Мераб Мамардашвили
За да се знае какво се случва с перспективите на България за членство в ЕС, трябва да се види какво става и къде са проблемите на самия Съюз.
Икономия на мисленето
В основата на отношение на българските политически водачи към Европейския съюз стои възможността да не мислят за какво става дума. Това е подмяна в мисленето на термина и действителността, наречена “европейски съюз” със спомена “съветски съюз”. “Съюзът” казва, ние действаме. Негласното предположение е, че народът вярва, а и да не вярва – има външно оправдание. За да не се препъне процесът, и ЕС, и местното правителство обещават, че данъкоплатците на Германия, Франция, Обединеното кралство и т.н. ще платят за щастието на по-бедните “роднини” от нова Европа, включително това на гражданите на България.
Такова отношение не е характерно само за България. Това бе общото настроение и на цяла нова Европа, и на политическите водачи от стара Европа, които също икономисваха и от мислене, и от общуване с избирателите.
Тази почти всеобща и фундаментално вредна нагласа работеше привидно до преди около четири седмици.
Европейският “процес”
Поради отлагане на размисъла върху смисъла и функциите на ЕС, поради съставянето на проектодоговора за конституция на Съюза от същите политически учрежденци, които предпочитат да не мислят, поради грешното разбиране на демокрация и “субсидиарност”, поради обстоятелството “гражданските” организации, участвали в т. нар. Европейски Конвент (номинално разработил “проекто-конституцията” на ЕС) са платени от Брюксел и поради много други причини, френските и холандските избиратели я отхвърлиха.
Това е криза на представителната демокрация на Съюза. Той си личеше отдавна по следните свойства и признаци:
- Европейският парламент не законодателства нормално,
- И той, и Комисията не пестят парите на гражданите на страните членки, а само ги харчат,
- Начинът на вземане на решения е крайно неясен и е съсредоточен в съвет, който на практика няма процедури и ориентацията в чиято работа изисква специални усилия и посредници,
- Отчетността за взетите решения и харчените средства “оставя място да се желае нещо по-добро”,
- Целият този процес се описва на език, който е неразбираем за непосветените,
- Поради горните пет обстоятелства, избирателите предпочитат да са разумно невежи по повод делата на Съюза, особено ако не ги питат.
Референдумите за проектодоговора за конституция разрушиха равновесието.
Първо бе преобърнато в противоположност шестото от изброените свойства на процеса, а след това – по време на обсъждането на бюджета за следващите години – за всички стана очевидно, че и установените съотношения по повод харченето на парите на другите, също не са приложими.
Преди месец никой не можеше да си представи, че министър-председателят на Великобритания ще се опълчи срещу статуквото. Отиващият си сегашен председател на Съюза откровено се опита да постави г-н Блеър в ролята на черна овца-стръвница, която проваля бюджетирането на заварените привилегии и безсмислици от рода на общата селскостопанска политика и регионални фондове.
Обаче предимствата на Обединеното кралство се оказаха напълно непреодолими. Премиерът на страната тъкмо бе спечелил доверието на избирателите по съвсем недвусмислен начин. Неговите опоненти от Германия и Франция са почти сигурни пътници към попрището на мемоаристката. Чучелото на “англо-саксонския модел” е чиста реторика: Великобритания е по-богата, забогатява по-бързо, има два пъти по-малко безработни, ражда повече деца и гражданите, както по всичко изглежда, са по-щастливи.
Премиерът на Великобритания не просто не остана в изолация, но бе практически подкрепен от Холандия и по-негласно от поне още пет страни-членки.
“Френският” модел
Според френската официална статистика (INSEE) през 2004 г. държавните разходи към БВП са били 53.5%.
Contribuables Associes – основната организация на данъкоплатците във Франция – пресмята, те са били “освободени” да работят за себе си едва на 16 юли, като преди това са работили средно:
- 67 дни за централното правителство (благодарение на равнището на ДДС и облагането на дохода – корпоративен и личен;
- 37 дни за органите на местно самоуправление (благодарение на местните данъци и такси и облагането на различни професии);
- 80 дни за социалното осигуряване,
- 4 дни за ЕС и
- 9 дни за покриване на държавни дългове.
При нормално състояние на духа да се работи повече от половината време за някой друг означава да намаляват стимулите, желанието за работа и да се засилва желанието за привилегии в преразпределението. Затова във Франция мнозинството бе и е против и ЕС, и “конституцията” – едни, заради загубата на привилегии, други, заради несъгласието с експлоатацията.
Вследствие на тази експлоатация Франция е доста незряла демокрация. Тя има (в сравнение с повечето страни-членки на ОИСР) най-слаба отчетност на държавните разходи, най-несъвършени процедури за отчитане на ползи и разходи от политика и най-неясни процедури за достъп до обществена информация.
Това не е “модел”, а социален мазохизъм, казва Антони де Жасе, известен френски икономист и философ в статия за Нойе Цюрхер Цайтунг от 6 юни т.г.
Онова, което се нарича “европейски модел”, продължава де Жасе, има две основни характеристики – едната стара, а другата – нова.
Първата е вярата, че преразпределението на националното богатство е хем работа на правителството, хем негова естествена прерогатива, че каквото и да се случва правителството трябва да прави именно това – да преразпределя. Плод на тази нагласа и произведената политика на преразпределение е обстоятелството, че за последните тридесет години безработицата във Франция и Германия нараства от 4 на сто до съответно 10 и 12%. (В Германия това най-високата безработица от идването на Хитлер на власт през 1933г .)
Втората и нова характеристика на “модела” е в неговото обяснение и в използваната реторика. Положението много прилича на самосъзнанието на част от обществото в арабските страни. След като тези страни се провалиха в изграждането на социализъм (например опитите на Насър, БААС и други водачи и политически движения), в капитализирането на приходите от петрол, с малки изключения и в учредяването на ислямски режими, които да благоприятстват развитието (например Иран), много лидери и правителства развиха враждебност към пазарната икономика и стопанската свобода. Подобна неприязън е основна черта на европейското самосъзнание, което все по-често се представя “Европа”, “европейският модел” като отделна цивилизация.
Вредността на европейската “конституция” за България и другите страни от нова Европа
Настроенията във Франция са от 1848 г. Те са характерни за повечето периоди на обществена промяна през ХХ. През 2001 г. те бяха в основата на патоса на новата конституционната уредба на Европейския съюз. Плод на такива настроения е появата на т.нар. „положителни”, „вторични” или „социални права” в законите на отделни страни и в международните споразумения.
Дотогава присъствали спорадично в различни законодателни системи, в основен закон тези „права”, – а всъщност: заявления и нужди („потребности”), намират място най-напред в конституцията на Съветския съюз. Списъкът обаче е доста скромен: работа, здравеопазване, образование и пенсии.
Той е преписан не само от сателитите на Съветска Русия, но и от доста европейски конституции, приети след Втората световна война. Например тези „права” са ясно прогласени в основните закони на Ирландия, Франция, Холандия и Швеция, макар формулировките най-често да не са обвързващи. Конституционната мода на 30-те се бе превърнала в правило. Особено щедри са конституциите на някои страни от нова Европа.
В проекта за конституция на Европейския съюз списъкът на тези „права” е безпрецедентно широк: социална осигуреност и услуги по време на майчинство, болест, работни злополуки, възраст и безработица; високо равнище на екологична защита и подобряване на околната среда; високо равнище на защита на потребителя; придаден е конституционен статус на защитата на работниците от „несправедливо” уволнение и на правото на стачка. Целите на тези прокламации също са доста разнообразни: социална справедливост и защита; солидарност между поколенията; защита на правата на детето и борба срещу обществената изолация и дискриминация.
Съвременната българска политическа и законодателна реч е още по-несъстоятелна от това убеждение. Тя всъщност поставя знак на равенството между власт, правителство, държава и общество. Държавните поръчки се наричат „обществени”. Информацията, която правителството събира за гражданите и техните начинания е „обществена”. За сметка на това информацията за „обществените поръчки”, начинанията на правителството, разпределението на „обществени” средства, за срещите, заседанията и вземането на решения, често изобщо не е публична. Договорите, които длъжностните лица на правителството сключват с чужди „обществени” средства с частни предприятия, са „публично-частно партньорство”. „Общественият интерес” обикновено е този на правителството, а не на отделния гражданин. Правителството има предимство и като длъжник, и като кредитор. Чиновниците заемат „обществена”, а не държавна длъжност. Избраниците на народа са „публични личности”, но неприкосновеността на техния частен живот и доходи практически са по-защитени от опазването на личните данни на “обикновените” граждани. „Услугите”, които правителствените фирми, фондове и учреждения„предлагат”, най-често без нужното качество, са също „обществени”. Училищата са „обществени”, а всъщност са държавни.
„Социализмът обърква разграничението между правителство и общество”, казва един френски мислител от средата на ХІХ век. Страните от нова Европа са сравнително по-напред в прокарването на различие между двете, отколкото повечето страни-членки от преди 2004 г. Ако “конституцията” бе приета, тя или нямаше да работи, или би върнала часовника назад и в реформираните страни.
Стара Европа, “млада” Америка и обединена Германия
Така нареченият “американски модел” е далеч от добрите стандарти на стопанска свобода и възможности за производство на благосъстояние. Той обаче е по-ефективен в сравнение с “европейския”.
БВП на глава от население в някои европейски страни, изчислен през паритет на покупателната сила и като процент от БВП на САЩ илюстрира за както става дума.
|
Страна |
БВП за 1975 (САЩ = 100%) |
БВП за 2002 (САЩ = 100%) |
|
Франция |
79,1 |
75,4 |
|
Германия |
74,3 |
71,7 |
|
Швеция |
90,6 |
75,3 |
Източник: ОИСР
Както предполагат сегашните процедури на Европейския Съюз и както предполагаше новата “конституция”, основният механизъм на поддържането на модела са преразпределенията през бюджета на Съюза. Той произтича от вярата, че със субсидии се постига повече, отколкото с ефективни ценови и пазарни механизми за насочване на ресурсите към печеливши стопански дейности.
Сметките за стопанската ефективност на този възглед са същността на Съюза са относително сложни – няма нормална отчетност и оценката би изисквала специални усилия, средства и компетентност.
Но този възглед може се провали и този провал да се наблюдава добре и на примера на една отделно взета страна.
Безсилието на субсидиите за регионално развитие (опитът с Източна Германия)
|
Показател |
Години |
Западни провинции |
Източни провинции |
|
Население |
1991 |
61,9 милиона |
<span lang=BG style='font-size:10.0pt;mso-bidi-font-size: |
