Пенсиите на музикантите
Тази седмица се оказа особено динамична за артистичните среди. Изведнъж, най-вероятно под натиска на приближаващата пенсионна възраст, някои от най-именитите изпълнители от родната сцена надигнаха глас, че не могат да се пенсионират, защото архивът на Концертна дирекция бил изгорял и е невъзможно да се установи работният и осигурителният им стаж. В последствие се разбра, че архивът е запазен, което събуди съмнения, че предусещайки размера на пенсиите си, който е функция на внасяните осигурителни вноски, те се опитват, хитрувайки, да си осигурят „по-достойни старини”. Би било добре да се бяха замислили по този въпрос по-рано и да бяха предприели мерки, внасяйки си честно и почтено осигуровки, кореспондиращи с реалните им приходи, вместо да апелират към публиката си да свидетелства за броя изнесени концерти.
Искането на музикантите за особени привилегии за пенсиите бива оправдано с големия им принос за българското общество. Той е неоспорим, но претендираме да живеем в правова държава, в която правилата важат за всички. Защо тогава дадени групи от обществото, поради близостта си до хора от властта, да се ползват с преференции, недостъпни за останалите? Защо сегашните данъкоплатци да плащат за това, че навремето музикантите не са си плащали собствените осигуровки? Как защитава държавата интересите на хилядите съкратени от предприятията без правоприемник, за които наистина липсва информация за трудовия и осигурителния им стаж? В допълнение г-н Рашидов изказа мнение, че би било справедливо да се учреди „орден на заслугите към националната ни духовност“, който да е придружаван и с допълнителни финансови средства. Как ще се решава кой е достоен за отличието още не е решено, но е ясно, че субективният фактор ще играе ключова роля. Самият министър на културата е изказал готовността си пред музикантите да свидетелства, че те са „значими и големи“.
Недопустимо е, под претекст, че се осигуряват достойни старини на заслужили българи, да се пренебрегва равнопоставеността между гражданите.
* Стажант в ИПИ