Пазарните проучвания и анализи на КЗК: между месец и две години
Извършването на секторни анализи е една от основните дейности на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според закона, КЗК по своя преценка образува производство за извършване на секторен анализ „в случаите, в които конкуренцията в даден сектор, отрасъл, подотрасъл или регион може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена“. На база на изводите в анализа, КЗК може да информира държавни органи за необходимостта от предприемане на мерки за подобряване на конкурентната среда в сектора, да предостави анализа за ползване от Народното събрание и/или от Министерския съвет при подготовката на стратегии и планове за развитие на съответните сектори на икономиката, и може би най-важното – може да образува производство за установяване на нарушение по отношение на злоупотреба с монополно или господстващо положение и забранени споразумения и съгласувателни практики (напр. – картел).
Секторният анализ предполага проучване на пазара, което се прави според приета от Комисията методика. Най-общо то включва определяне на съответния географски или продуктов пазар, конкурентните условия по отношение на търсене и предлагане, бариерите за навлизане, участниците и положението на всеки от тях, определяне нивото на концентрация.
През последните две десетилетия КЗК приема 22 секторни анализа. Освен трите анализа за бензина, които са направени за около половин година, в останалите случаи секторните анализи отнемат средно почти две години. Други два анализа все още се чакат – започнатият в края на 2021 г. за електронната търговия и този за пазара на олио, стартирал преди почти две години (през април 2022 година).
През годините анализите на КЗК са в разнообразни сектори, но преобладават тези на производството и търговията с храни (включително с мляко, хляб, олио), горивата, електроенергията, лекарствата.
През 2023 г. обявените от комисията приоритети пък включват наблюдението на секторите на електронната търговия (в момента тече секторен анализ по темата), енергийния сектор, горива, храни (в момента тече секторен анализ за олиото), финансовите услуги.
Върху вече споменатата методика впрочем се основават и проучванията в рамките на производствата по установяване и санкциониране на основните нарушения и ограничения на конкуренцията – пазарната концентрация, злоупотребите с монополно и господстващо положение, картелите и други забранени споразумения. Така например, при сливане или придобиване на предприятия, КЗК първо прави т.нар. ускорено проучване, а ако „концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването и съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение“, комисията трябва да извърши задълбочено проучване.
Доколкото ускореното проучване се извършва за до 25 работни дни, срокът за задълбоченото проучване е 90 работни дни (с възможност за удължаване с още 25 дни) и всяко заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар. В много отношения задълбоченото проучване е сходно на един цялостен секторен анализ – то трябва да установи същите най-важни параметри на пазарната среда. И докато за много от секторните анализи, както стана дума по-горе, на комисията са нужни много месеци, често над година, то решението от тази седмица за одобряване на придобиването на Булсатком от Виваком, което се очаква КЗК официално да публикува през следващите дни, стъпва върху проучване за малко над един календарен месец. Трябва да се отбележи, че комисията не е правила секторен анализ на пазара на телекомуникации, въпреки че чрез дейността си по контрол върху концентрациите през последните години е извършвала четири задълбочени проучвания на пазара през отделни сделки между предприятията в бранша (писахме за това).
*****
„Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Наблюдение на дейностите по защита на свободната конкуренция на КЗК„, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.“.
