Пари за транспорта – колко още!?

След обявяването на проекто – бюджета за 2006 г. сме свидетели на много интересни реакции от различните министерства. Трябва първоначално да отбележим, че почти половината от министерствата са отказали да съгласуват предложения краен вариант от министерството на финансите.

Забавни са коментарите на министерството на транспорта. За да се види къде е хумора е добре да се прегледа набързо работата на министерството в последните години.

Провалени проекти поради непрозрачни, неудачни или въобще липса на реформи

1/ Летища – в момента избран купувач на летищата във Варна и Бургас няма. Първоначалният избор на концесионер на летищата във Варна и Бургас беше обжалван и в последствие отменен. Трудно можем да повярваме, че при такава несигурност и възможност по всяко време да се отмени дадено решение инвеститорите (или поне първокласните) ще имат интерес към България. Отделен е въпросът как беше проведена самата процедура по избор. Трябва да е ясно и има ли краен срок за приключване на целия процес по приватизация и каква ще е отговорността на виновните за неизпълнението му.

2/ Пътища – концесията на автомагистрала „Тракия” може би е най-известният и красноречив пример как не трябва да се прави концесия.

3/ Параходство „Български морски флот” и параходство „Българско речно плаване” – през последната година дружеството регистрира печалба, което е добър момент за продажбата му. Последният министър изготвяше дълго време стратегия за продажба, която имаше толкова ограничителни условия за дейността на евентуалните купувачи преди и след придобиването на мажоритарен дял, че е трудно да се повярва, че министерството е имало за цел продажба на БМФ и БРП, или изискванията са изготвяни за точно определен инвеститор. В началото на септември новият министър заяви, че стратегиите за приватизация на БМФ ще бъдат преразгледани преди внасянето им за разглеждане в народното събрание. Според приетата в края на октомври 2004 г. от Министерски съвет стратегия за приватизация на морския флот, 70% от дружеството ще се продава чрез конкурс, а 30% ще бъдат предложени за продажба на БФБ.

4/ БДЖ – всяка година БДЖ получава субсидии от държавния бюджет и винаги те не достигат защото се оказва, че субсидиите са по-малки от обема на превозите!!! Странно как повишеното търсене води до нарастваща необходимост от държавни субсидии.

5/ Пристанища – през 2005 г- беше взето решение всички пристанища да се отделят от министерството н а транспорта в Национална компания "Пристанища", която трябваше да подготви и проведе концесионните процедури за портовете, някои от които вече са в ход, както и да събира пристанищните такси. В средата на годината Конституционният съд обяви тази компания за нелегитимна по сигнал на левицата. Сега тепърва ще се мисли за реформи, но най-вероятно ще сме свидетели на запазване на ролята на държавата в тази област.

6/ Либерализиране на въздухоплаването – отлагане на присъединяването на България към споразумението Отворено небе беше политическо решение, което запази авиационния пазар в сегашното му състояние – прекомерно регулиран, без конкуренция и с високи цени.

Пречки, създадени от министерството от последния екип:

•  Предложение за въвеждане на ограничение пред европейските железопътни компании да извършват вътрешни превози в България поне до 2012 година. Целта е да се предпази БДЖ докато е достатъчно конкурентна за да оцелее след това. Истината е, че от това най-много ще пострадат всички пътници и фирмите, извършващи товарни превози, тъй като без конкуренция качеството на обслужването няма да се повиши. Най-лошото е, че за това решение на министерството ще плащат всички данъкоплатци.

•  Предложение за промяна в закона за автомобилните превози, която предвижда забрана за употребата на стари камиони (над 4 години). Това представлява налагането на ограничения за навлизането на този пазар, като едновременно с това увеличава размера на първоначалните инвестиции за новите фирми и е пречка за разширяване на дейността на вече съществуващите.

На фона на всичко изброено по-гори единственият извод, който можем да направим, е че предложеният бюджет на министерството на транспорта не само че не отговаря на миналия опит от работата и ефективността на министерството, но и гарантира още по-големи разходи. А това е равносилно на реална възможност за корупция, задържане на нископроизводителни работни места, нарастване на администрацията на министерството. Затова изявленията на министъра на транспорта, че въпреки нарастването на средствата в бюджета с повече от 76 млн. лв. те няма да са достатъчни са несъстоятелни и граничещи с безобразие.