Отрасъл тютюнопроизводство – къде всъщност са проблемите?

Таблица 1

Източник: НСИ,МС, изчисления на автора

Както се вижда, средните изкупни цени (постигнати реални сделки) според НСИ са значително по-ниски от минималните изкупни цени, определени от Министерския съвет. Доколкото не става въпрос за среднопретеглени изкупни цени по вид реализирана продукция (т.е. по-голямото количество продаден тютюн от по-ниските класи да занижава средната цена), считаме, че разликата реално съществува.

Тогава логично възниква и въпросът, след като според Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ – чл. 11, ал. 4) изкупуването на тютюн не може да се осъществява на по-ниски от минималните изкупни цени, как тогава регистрираните от НСИ цени по реални сделки са по-ниски от минималните и то значително?

Както беше споменато, компенсации за тютюнопроизводителите се изплащат по минимални цени, следователно по пътя на логиката за произведен и непродаден тютюн се получават повече левове, отколкото, когато е сключена реална сделка.

Доколкото парите за субсидии се взимат от държавния бюджет (за 2006 – около 150 млн. лв.) в края на краищата се оказва, че в по-малка или по-голяма степен всеки данъкоплатец финансира производството на тютюн, който изобщо не би трябвало да е произведен.

Проблемите, свързани с тютюнопроизводството, ни най-малко не приключват до тук – те са почти толкова, колкото са и параграфите в Закона за тютюна и тютюневите изделия.

1. Защо изобщо е нужно да има закон за тютюна, след като в крайна сметка той е стока, която трябва да се произвежда и търгува като всички останали. По аналогия също толкова безумно би било приемането на закон за обувките или закон за производството на консерви (обяснението, че няма такива нормативи е в това, че двете стоки не се произвеждат от еднородна компактна маса население, чието основно препитание да бъде толкова строго контролирано, че да може да се влияе на решенията, които взимат).

2. Редно ли е кметовете на общините със заповед да определят както местата, където трябва да се отглежда тютюн, така и количествата, типовете и сортовете, които да се сеят, а също да имат властта да решават кой производител каква квота да получи за цялата година? Не само, че не е редно, а е и невъзможно да се определи предварително кой, колко и какво трябва да произведе.

3. Как е възможно дори за производство на тютюневи семена да се изисква специална регистрация и позволението на министерство на земеделието и горите?

4. Купувачите на суров тютюн подлежат на разрешителен режим – разбира се и за тях се води регистър.

5. Тютюнопроизводителите и търговците и/или производителите сключват договори за покупко-продажба. Това обаче не са реални договори, доколкото “договор” е постигането на съгласие между две или повече страни, а при “тютюневите” договори всички реквизити са предварително определени със закон:

• “Договаряното” количество е това, което е зададено за обикновения производител с квота;

• “Договорите” се сключват не по-късно от 31 март всяка година;

• Цената не може да е по-ниска от минималната изкупна цена;

• В “договорите” задължително се предвижда компенсации за тютюнопроизводителите;

• Изкупуването на суровия тютюн се извършва до 1 март на следващата година.

Държавната политика по отношение на тютюнопроизводството, под предлог, че се изпълняват социални функции, е много добър пример за планирана икономика и груба намеса в човешкия живот, която посредством контрол на основното занятие, позволява и намеса при взимането на лични решения.

–––––––––––––