Отхвърлиха фискалния борд

През тази седмица в парламента бе гласувано и не бе прието предложението на сините за въвеждането на фискален борд, чрез промени в Закона за устройство на държавния бюджет. Предложението бе да се ограничат възможностите на държавата да харчи дефицитно и да трупа дълг – балансиран или с излишък бюджет на консолидирана база, като единствено при извънредна ситуация да се допуска еднократно дефицит до 3% от БВП. Предложението включваше и това бюджетът да се съставя, приема и отчита ежемесечно по европейската методология, която към момента има повече тежест – от това отчитане се определя дали има прекомерен дефицит или не.

Текстовете бяха подкрепени дори от ляво, което създаде парадокс – социалистите да гласуват за ограничения вместо за харчове, а управляващите да са на противоположната страна. Разбира се, от ГЕРБ се аргументираха не толкова с идеологически, колкото с юридически похвати – текстовете били „некомпетентни от формална и съдържателна гледна точка”. Другата теза бе, че се изчаквало развитието по тези въпроси на европейско ниво, след което вече да се приемело подобен текст и в България – дори да се напише изцяло нов Закон за устройство на държавния бюджет. Така или иначе, управляващите не пожелаха да гарантират финансовата стабилност в закон и засега отхвърлиха идеята за фискален борд и отчитане по европейската методология.

В тази връзка е добре да посочим поредното противоречие между поведението на управляващите в Брюксел и София, и двойният стандарт, който прилагат.

На срещи на европейско ниво и финансовият министър, и министър-председателят защитават тезата, че Пактът за стабилност и растеж трябва да се спазва от всички, без да има изключения, така както настоящото правителство се беше засилило да прави в началото на мандата. Да припомним, че в него са записани именно критерии за дълготрайна устойчивост на публичните финанси.

Пактът за стабилност на практика силно прилича на предложения и вече отхвърлен фискален борд с тази разлика, че бордът не ни е наложен от ЕС, а може да се приеме от българските управляващи, за да гарантират стабилност, предвидимост, дисциплина и разумност. С отхвърлянето на идеята те просто отново потвърдиха, че нямат такива намерения.

 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“


Свързани публикации.