Осуетяването на номера с Вашингтонския монумент*
Ако счетоводителят Ви каже, че харчите 40% повече от това, което изкарвате и че не може да си позволите още заеми, как ще намалите разходите си? Бихте ли спрели да си купувате храна, да плащате ипотеката си и комуналните услуги или първо бихте се отказали от забавления като кино, спортни и културни събития, хубави ресторанти, ваканции и пътувания? Разумните хора биха направили второто, но държавните бюрократи често правят неща, сходни на първото. Това е т. нар. „номер с Вашингтонския монумент“, чието име идва от случая, когато директорът на националните паркове затвори Вашингтонския монумент и Големия каньон за две седмици през 1969 г., като протест срещу намалението на бюджета, вместо да намали административните разходи, отлагайки поддръжката и ограничавайки новите проекти.
Когато дойде време за рязането на бюджета, номерът с монумента – или изнудването – е политическата тактика за спирането на най-видимата, популярна и/или важна държавна услуга, оставяйки по-маловажни и по-малко ценени държавни дейности непокътнати. Това има за цел да натисне законодателите да присвоят повече пари за по-популярните услуги на държавата.
Много търговски предприятия научават, че с годините са си позволили доста пропуски в действията. По времето на рецесиите или периодите на увеличен конкурентен натиск, предприятията осъзнават, че трябва да намалят драстично разходите се, за да останат на печалба и да оцелеят. Фирми като IBM и Форд са правили това през последните години и сега и двете са в добра форма. Процесът на отърваване от несъществените дейности е болезнен, но алтернативата е далеч по-лоша.
Всички бюрокрации имат тенденцията да стават мързеливи с времето, било то бюрокрациите, занимаващи се с бизнес, болници без приход, сдружения или благотворителни организации и правителства. Освен правителството, всичко друго обикновено минава през периоди на намаляване на разходите и обновление. Държавата не трябва да е изключение. Някои правителства сега минават през тежки, но нужни, ограничения на разходите, защото трябва да се съобразят с изискванията за балансиран бюджет и са стигнали до момента, в който вече няма начин данъците и заемите да бъдат увеличени.
Единствено федералното правителство може да продължи, без да се сблъсква с нормални икономически ограничения, защото то само печата парите си. Все пак, Конгресът може да изиска от всяка правителствена агенция да класифицира дейности си от най-ефективните до най-малко ефективните и да представи подробен план за това как всяка агенция ще се справи с изискваното ограничение на бюджета с 10, 20 или дори 40% – точно както на търговските предприятия често им се налага да правят.
За да се балансира федералният бюджет тази година ще е нужно да се намалят разходите с около 40%. Никой не е предложил съкращения в такъв размер до момента; републиканците предлагат съкращения от около 1,8% от тазгодишния бюджет, а демократите – само с около 0,28%. Ако Конгресът и администрацията не се съгласят с бюджета или с увеличението на лимита на дълговете, правителствените годишни приходи от данъци биха покрили само около 40% от разходите, така че ще е необходимо приоритизиране на разходите.
Републиканците сега са критикувани от медиите за някои от намеренията им за рязане на бюджета. Всички бяхме изложени на сърцераздирателни истории за това, как малките деца ще гладуват, ако бюджетът се ограничи. Всеки, който някога е работил или е взаимодействал с правителството знае, че са налични огромни загуби и некомпетентност и че има дейности, които просто не е нужно да бъдат финансирани, като Националното радио, ОИСР или субсидиите за етанол. Често говоря пред групи от правителствени изпълнителни власти и когато ги попитам: „Ако бяхте принудени да намалите значително своя бюджет, без да намалявате ефективността на операциите и мисиите си, бихте ли могли да го направите – ако не беше нужно да пишете ненужни доклади или не трябваше да покривате други абсурдни изисквания?“ Отговорът почти винаги е „да“, дори и на армията.
Членовете на Конгреса би трябвало да направят това, което бордовете на директорите на компаниите и организациите правят: да изискат ръководството да даде идеи за точно определени и много съществени ограничения в бюджета, които не биха затруднили главните функции на организациите. В частност, те трябва да изискат всеки правителствен отдел да заяви как точно би намалил своя бюджет (с предварително зададен процент) и най-ефективния начин за намаляването му, както и да бъдат подготвени да защитят позициите си пред комисии от Конгреса. Освен това, от правителствените ведомства трябва да се изиска да класифицират важността на своите действия в интернет и да заявят как биха намалили бюджета си (ако е нужно), така че медиите и хората да могат да коментират. Дори и управителите на общественото осигуряване, Медикеър и Медикейд трябва да бъдат принудени да измислят целенасочени реформи на своите дейности и да се впишат в бюджетните ограничения.
Конгресът би могъл да наложи изпълнението на това изискване, като забрани на което и да е ведомство да харчи пари след точно определена дата, освен ако ведомството не е предало приемлив план за намаляване на бюджета пред конгреса. Бюрократите биха мразили това, но американците биха му се насладили.
*Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник,22 февруари 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Мартин Стоименов – стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.