Особености на парламентарното напрежение

Внесеното искане за вот на недоверие на кабинета има някои особености. Те засега не са коментирани. Но ако се вникне в съдържанието им, ще стане повече или по-малко ясно, че вотът:

 – Има нищожни шансове да успее;
 – Дори и случайно да успее, не може да доведе до смяна на сегашното състояние в управлението на страната с нищо по-добро.

Единството на опозицията по повод отстраняването на г-н Герджиков съвсем не означава, че може, след успешен вот, да има нормално функциониращо правителство в рамките на този парламент.

Информацията
Въпреки че всички говорят, онова, което се заявява от партиите, подкрепили мотивите за вота, е малко, неясно и объркано.
Интересно е, че само СДС са публикували мотивите на своята страница. Тяхното съдържание съществено се различава от онова, което се изговаря от политическите водачи и съответно се разпространява от пресата.

Мотивите
Мотивите не са по конкретен повод, макар кризата да започна от спряната приватизация на “Булгартабак”. Те са за цялостното управление и по-специално “провала му във вътрешната политика”.

Гореспоменатите особености са, от една страна, в текста на мотивите, а от друга – в обясненията на онова, което подкрепящите вота смятат че трябва да последва.

Ето какво имам предвид.

Първо, прецедент е в официален политически акт за оценка на политика на правителство опозицията у нас да употребява думата “ползи”. Нейното съдържание е интуитивно ясно. Макар и да няма процедурно изискване всяко политика да бъде “в обща полза”, това изискване се подразбира поне от Аристотел насам.

Освен интуитивното съдържание, понятието “полза” има и чисто икономически смисъл. А той предполага и определени чисто аналитични начини на пресмятането на ползите, сравняването на разходите и с пропуснатите ползи.

Второ, в обясненията на следващите действия се предпоставя възможността за съставяне на “експертен кабинет”. Такава формула присъства в тълкуването на близката политическа история, но е невъзможно за употреба в рамките на процедурите, които влизат в сила при успех на вот на недоверие.

Процедурата
Според чл. 99 от конституцията президентът, в ситуация на криза на доверието в даден кабинет, е длъжен да проведе консултации с парламентарните фракции и да възложи “на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство”. За тези съгласувания няма срок. Но след като мандатът е даден, кандидатът за министър-председател има седем дни да предложи състав на кабинет. При неуспех, в същия срок “втората по численост парламентарна група” ще получи от президента (той няма право на избор) покана да състави министерски съвет. Ако и тя не сполучи, президентът може да подбере на коя от другите парламентарни групи да възложи посочването на възможен министър-председател.

Има и по-лоши уредби на правителствените кризи от тази в конституцията на България. Например по-объркана е процедурата според конституцията на Албания.
Същественото обаче е, че при всички случаи мандатът е политически, а не “експертен” и няма начин той да не бъде такъв.

Последиците
Оттук особеностите на вота на недоверие следват и някои характеристики на политическата обстановка.
Очевидно е, че има прекалено много случаи, политики, договори и поводи, за които може да са твърди, че не са “в полза на хората” – например от неспазването на законодателството за обществените поръчки при договора с “Краун Айджентс” до отдаването на магистрала “ Тракия” на концесия без търг, но все пак напълно в рамките на закона. Опозицията обаче, не се занимаваше с разкриването на ползи и разходи в продължение на години. Сега е неминуемо поводът за вота да бъде общ. Но той може да има много повече точки, от онези, които са включени в него.

Избирателите рано или късно ще се запитат, защо чак сега тези оценки са мотив на политическо действие.

Това настроение ще окаже въздействие върху реториката на предстоящите избори. Вотът – независимо от неговите изгледи за успех – ще позволява на опозиционните партии да наричат управлението на НДСВ “вредно управление”. Но то не е толкова вредно, колкото управлението на БСП. От икономическо гледище, щом доходите растат, бедността намалява и са налице повече инвестиции и растеж, ползите от дадено управление са повече от загубите от него.

Такава бе експертната оценка и на правителството на ОДС преди края на мандата му в началото на 2001 г. И сега предизборните настроения ще замъглят преценката на това дали можеше управлението на НДСВ да бъде по-добро и ако да – какви са пропуснатите ползи. Предизборната кампания ще прилича на тази от 2001, с много популизъм и малко внимание върху качеството на онова, което се предлага.

И така, пряко следствие на вота ще бъде недалновидния характер и на тези избори.

Това ще създава проблеми и в бъдеще.

Освен това съгласие по повод каквото и да е управление между партиите в сегашната опозиция изглежда невъзможно. Затова следващата последица от вота вероятно ще бъде разкриване на псевдо-единните действия през изминалата седмица и продължаване на борбата за самоотъждествяване и коалиране. За размисъл по въпроса какво да се прави занапред отново няма да остане време.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).