Още размисли по закона за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия

Преди няколко седмици публикувахме статията “Ненасърчителнонасърчаване”. Тъй като възникна дискусия по отношение на нея добавямеоще няколко щриха за подкрепа на позицията ни.

1. В закона няма обосновка на ефективността на разходите, които щенаправи правителството по този закон (във вид на държавна гаранция).А, както знаем, е изключително важно всеки разход, всяка субсидия (какватопо същество е държавната гаранция) трябва да се обосновават с всичкинеобходими данни, цели, проекти и т.н., защото става въпрос за харченена чужди пари. Освен това, когато след 1-2 години програмата се окаженапълно неудачна за постигане на целите си, тя може да се прекрати.Ако обаче програмата няма конкретна цел, а просто се създава, за даподпомага икономиката или някакво друга подобна неопределена “задача”,после също така е трудно и да се закрие – в крайна сметка как ще обвинишнякого, че не изпълнява целите си, при положение, че няма заложени цели.Затова – всяка програма трябва да има конкретна цел и да се отчита периодичноколко средства са похарчени и доколко е изпълнена целта. Ако не я изпълни,програмата се закрива.

2. Най-вероятно държавните гаранции за дружествата за рисково инвестиранеимат негативна връзка с насърчаването на икономическото развитие. Затовамотиви, гласящи че те ще подпомогнат развитието звучат кухо.

3. Рискови инвестиции са тези, при които рискуваш нещо. Когато получишдържавна гаранция нищо не рискуваш. Така че в случая не може да се каже,че има рисково финансиране. За да разберете логиката, ще посочим аналогиченпример – наблюдавайки, че увеличението на частните инвестиции ускоряваикономическото развитие някои заключават, че увеличението на инвестициитеускорява икономическото развитие. От там те започват да смятат, че независимодали инвестициите са държавни или частни ефектът е един същ. Да, амане! Вижте социалистическите страни с техните огромни държавни инвестициидокъде стигнаха. Вижте и пазарните икономики с техните частни инвестициикак се развиват. Има и конкретни изследвания, показващи, че няма никаквавръзка между увеличението на държавните инвестиции и увеличението наикономическия растеж.

4. Ако може да се направи печелившо дружество за рисково инвестиранеи има нужда от него защо някой не го направи? Защо трябва да това дружествода се прави с парите на данъкоплатците? При това дружествата ще си печелят,но няма да плащат нищо за държавната гаранция. Ако са печеливши защоне си купят гаранция от частна банка? Ако не са печеливши поради каквапричина ще ги подпомагаме с парите на данъкоплатците?

5. Не е ясна причината, поради която се смята, че определен кръг отхора имат право да ползват парите на своите съграждани, за да започнатбизнес, без да са получили доброволното съгласие на тези свои съгражданиза това. Оказва се, че за да може някой посредством дружество за рисковофинансиране да започне своя бизнес останалите граждани трябва да бъдатизцедени.

6. Опитът и нормалната логика ни показва, че няма начин държавни средствада се използват ефективно – достатъчно е да погледнем всички досегашнидържавни фондове и др.под. Да погледнем САПАРД (не само в България),вижте повсеместната корупция.

7. Ако тези средства създадат 20-30 стартиращи фирми, от които оцелеят2-3 не може да се твърди, че изгодата е изключително голяма. Напротив,това че някакви хора се занимават в продължение на месеци и години даизразходват погрешно дадени им от държавата пари, вместо да вършат нещосъзидателно през това време, вместо да придобиват трудови навици, вместода повишават квалификацията си – това е голяма загуба. Да не говорим,че това приучава тези хора да разчитат на държавата. А това е най-голяматаопасност – предприемчивите да се научат да живеят на гърба на останалите.Ако и те започнат да живеят със съзнанието, че държавата трябва да импомага, то в тази страна няма да остане нито един човек, който да работа,да рискува, да развива икономиката.

8. Дружествата за рисково инвестиране нямат право да получават субсидияот парите на данъкоплатците. Банките работят добре и успяват да намерятфинансиране за кредитите, които дават – на тях не им помагаме. Дружестватаза рисково инвестиране не работят добре, не могат да си намерят необходимиякапитал и в следствие на това получават държавна субсидия. Какво сеполучава, наказваме тези, които са успешни (банките) и възнаграждаваметези, които са толкова некадърни, че без държавна гаранция не могатда се справят. Но, както би трябвало да се досетим, когато се субсидираменещо, получаваме повече от него. Така, субсидирайки неуспелите, ще получимповече неуспели. Кой може да твърди, че това е полезно за икономиката?

9. Когато излязат наредбите към закона ще стане ясно едно нещо – щеима такива бюрократични изисквания, че отпускането на кредит на новосъздаденафирма ще е по-трудно отколкото при банка. Защото, ако не друго, чиновницитевинаги се презастраховат и не поемат отговорност, каквото и да им струватова (известни са случаите когато чиновниците бавят с години одобрениетона животоспасяващи лекарства, независимо, че заради това умират хилядихора). Примерът с Насърчителна банка, от чиято дейност няма никакваполза, е поучителен в тази насока.

10. Един по-общ въпрос – ако един човек иска да започне бизнес и неможе да убеди дори най-близките си роднини и приятели да му станат поръчителизащо трябва държавата да му става поръчител. С други думи, защо хора(данъкоплатците), които си нямат никаква представа от този човек, даму стават насила поръчители чрез държавния бюджет?


Свързани публикации.