Още един аргумент в подкрепа на единната данъчна ставка

Един от принципите на данъчното облагане е т.нар. хоризонтална справедливост, който изразява виждането, че еднаквите доходи трябва да бъдат облагани еднакво. Друг принцип на облагането е вертикалната справедливост – този, който получава повече, трябва да внася повече. Само че има известно противоречие на първия принцип когато имаме прогресивно облагане на доходите. По-конкретно ще разгледаме пример, при който се облагат доходите на едно лице в различни етапи на неговия живот.

Доходите на физическите лица се облагат първоначално на основа на месечните им стойности и след това в края на годината се прави изравняване на базата на годишния доход. При такъв случай се събират доходите от всички източници и се изчислява данъчното задължение, като лицето трябва да внесе или да получи обратно разликата между направените плащания по данъци през годината и дължимата от него сума. По този начин в рамките на годината се получава едно равномерно облагане, тъй като ако в някои месеци лицето е имало по-високи доходи, а в други по-ниски, това се изглажда в края на годината.

Не така стои въпросът обаче с доходите на това лице през целия му живот. Тогава подобно изравняване просто не се получава, тъй като облагането се извършва на база на годишните доходи на гражданите. В такъв случай колкото по-неравномерно е разпределението на доходите на лицето през годините, толкова по-висок данък върху доходите плаща то. Разликата се получава в следствие на прогресивността на данъчното облагане. В случай на единна данъчна ставка независимо от размера на дохода лицето плаща еднакъв процент от него като данък. Така се спазва и вертикалната справедливост, защото по-високият доход води до по-висок данък.

Да разгледаме един конкретен пример, който обхваща два периода.

В първия случай работникът получава еднакъв годишен доход близък до средния за страната в момента – около 3600 лв. годишно. От тази сума приспадаме осигуровката и се получава доход преди облагане с личен данък в размер на 3222 лв. Според ставки за облагане с ДОД през 2004 г. данъкът и през двете години ще бъде 364.92 лв. или общо 729.84 лв. Следователно ефективната данъчна ставка ще бъде равна на 11.3%.

Във втория случай приемаме, че през едната година доходът на лицето е 7200 лв., а през другата е 0 лв. през първата година то ще плати данък от 1202.64 лв., а през втората – 0 лв. т.е. общият данък е 1202.64 лв. Ефективната данъчна ставка е 18.7%. следователно въпреки че общият доход за двата периода е еднакъв лицето ще заплати различен данък.

Какво се случва при пропорционален данък от 11.3% (избираме ставка, която е еднаква с ефективната в първия случай, за да определим точно ефекта от различните видове данък). Тогава в случай на равен доход от 3222 лв. преди облагане с ДОД през двете години лицето ще плати по 364.92 лв. или общо 729.84 лв.

В случай, че лицето получи доход от 6444 лв. през първата година и 0 лв. през втората, при пропорционален данък то ще плати съответно 729.84 лв. и 0 лв. или общо 729.84 лв. и тогава ефективната данъчна ставка по общия му доход ще е еднаква.

Като извод от посочените изчисления можем да кажем, че пропорционалното облагане е по-справедливо и отговаря по-цялостно на посочените два принципа. (Димитър Чобанов) 

Таблица 1: Прогресивно облагане

  Таблица 2: Пропорционално облагане (плосък данък)