Морални аргументи в полза на данъчните убежища
(Публикуваме първата част от изследването. Втората ще можете да прочетете в следващия брой)
Политиците и данъчните бюрократи са враждебно настроени към държави, които предлагат убежище на прекомерно обременените данъкоплатци от цял свят. Често се издават закони, с цел да се възпрепятстват икономически сделки с така наречените „данъчни убежища,” но тези национални усилия са само началото. Страните с високи данъци са си осигурили също така подкрепата на международни институции като Европейската комисия,(1) Организацията на обединените нации(2) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(3) в координирана атака срещу страните с ниски данъци. Според тях данъчните убежища са незаконни свърталища за избягване на данъци и пране на пари.
Тази кампания срещу зони с ниски данъци е изцяло погрешна. Данъчните убежища (термин, съдържащ отрицателна оценка и създаден от защитниците на големите правителства) играят важна роля в световната икономика. Те осигуряват ниско-данъчна платформа за икономическа дейност, спомагат за ефикасното разпределение на капитала, както и за неговото натрупване и заради данъчната конкуренция поощряват по-добри данъчни закони в останалата част на света. Както е отбелязано в New England Journal of International and Comparative Law: „Данъчната конкуренция изпълнява… полезна роля. Тя води до по-голяма финансова отговорност и дава възможност на данъкоплатците да разполагат с по-голяма част от приходите си. Това на свой ред привлича спестявания, инвестиции и квалифицирана работна ръка в икономиката”(4).
Но икономическата ефикасност не е единствената причина, поради която данъчните убежища трябва да бъдат запазени. Тези зони с ниски данъци трябва да бъдат защитени и поради морални съображения. Те насърчават определянето на политика, която допринася за по-добро икономическо състояние и предлагат сигурност на хора, които са жертви на религиозно, етническо или каквото и да било друго преследване. Като цяло, главните обвинения, повдигнати срещу данъчните убежища, са базирани на лоша методология или неточна информация.
Насърчаване на икономическия растеж
Предпазването на гражданите – било то от външно нападение или вътрешни престъпления – е първото задължение на всяко едно правителство. Второто е осигуряването на условия, благоприятни за икономически растеж и възможности. Няколко стъпки са нужни за създаването на тези условия, включително право на собственост, върховенство на закона и стабилна валута. Едно от главните условия за преуспяване, обаче, е данъчна система, която възнаграждава – или поне не обезсърчава – продуктивно поведение. Макар и по принцип да не се обсъжда от морална гледна точка икономическият растеж трябва да се смята за етично задължение на правителството. Провалът да се провежда подходяща политика лишава хората от възможности и поражда трудности за най-уязвимите членове на обществото.
Всъщност, новата книга на Бенджамин Фрийдман – The Moral Consequences of Economic Growth е посветена на тази тема. Икономист в Харвард, Фридман е „Демократичен партизанин,” който осъжда икономическите решения на Роналд Рейгън(5), но признава, че икономическият растеж има множество положителни странични ефекти. В книгата си той отбелязва: „Икономическият растеж – с други думи подобряването на жизнения стандарт на болшинството граждани – обикновено създава по-големи възможности, толерантност към различията, социална мобилност, ангажимент към справедливостта и преданост към демокрацията”(6).
Но какво общо има това с данъчните убежища? Отговорът е, че зоните с ниски данъци помагат да се създаде – благодарение на съревнованието между държавите – среда, която води до икономически растеж. Тъй като икономическият растеж има множество положителни външни ефекти, данъчните убежища на свой ред тласкат общественото развитие в правилна насока.
По-конкретно, идеалната данъчна система трябва да има възможно най-ниските данъчни ставки върху труда, спестяванията, инвестициите, поемането на рискове и предприемачеството. В края на краищата, това са дейностите, които произвеждат доходи и имущество – и следователно поведението, което създава процъфтяваща икономика. Базата за сравнение на идеалната данъчна система трябва да бъде териториална система с ниски ставки, чиято данъчна основа е потреблението, какъвто е плоският данък на Хол и Рабушка(7). Плоският данък се отличава с една ниска данъчна ставка, отмяна на всички форми на двойно облагане (което го прави “базиран на потреблението”) и липсата на данък върху приходи, спечелени и обложени с данък в чужда държава (което го прави “териториален”).
За съжаление, данъчните ставки в повечето страни са прекалено високи. Тенденцията да се добавят допълнителни слоеве данъци върху доходи, които са спестени или инвестирани, влошава ситуацията, умножавайки неколкократно щетите от високо данъчно облагане. Данъците върху капиталовата печалба, двойното облагане на дивидентите, данъците върху лихвите, имуществените данъци, данъкът върху амортизацията (резултат от пропуска да се позволи на бизнеса да отчетат новите инвестиции) и данък смърт – всичките са примери на начина, по който правителството наклонява везните в полза на незабавното потребление за сметка на спестяванията и инвестициите.
Тези решения имат значителни негативни последици. По ирония, политиците привидно разбират икономическото въздействие на високите данъци, когато става дума за облагане на тютюна. Те нарочно налагат високи данъчни ставки с цел обезсърчаване на тютюнопушенето. Независимо дали това е уместна намеса от страна на правителството или не, икономическият анализ е правилен. Високите данъци влияят на поведението и водят до намаляване на потреблението. Но поради необясними причини, политиците удобно забравят това елементарно икономическо прозрение, когато обмислят как да обложат доходите и натрупването на капитал.
Широко разпространеното двойно облагане на спестявания и инвестиции е особено погрешно, тъй като всички икономически теории – включително социализмът и марксизмът – са съгласни, че капиталовото натрупване е ключът към дългосрочен растеж и по-висок жизнен стандарт. Това се потвърждава от научни изследвания. В статия на изданието Tax Notes от ноември 2002, двама икономисти от American Enterprise Institute отбелязват:
…високите данъчни ставки върху капиталовите приходи…се противопоставят напълно на изводите на теорията за оптимално данъчно облагане в икономическата литература. През последните три десетилетия множество разработки…са стигнали до заключението, че в повечето случаи, една оптимална данъчна система няма да включва облагане на капитала. …Подобно облагане води до изкривяване в икономиката – тенденция, която се влошава с времето. Следователно, дори нисък данък върху капитала не би бил оптимален. Когато натрупването на капитал и икономическият растеж са възпрепятствани, последиците не засягат само индивидите с високи доходи. …работниците са в по-изгодно положение – заплатите им са по-високи – когато количеството капитал е по-високо, което на свой ред прави работниците по-продуктивни и се отразява позитивно на заплатите им(8).
Казано по-просто, високото облагане на спестяванията и инвестициите (капитала) е равносилно на унищожаване на икономическия растеж в зародиш. Облагането на дивидентите, лихвите, данъкът върху капиталови приходи и данъкът върху наследството са бреме, което наказва хората за това, че спестяват и инвестират – особено след като няма допълнителни федерални данъци върху потреблението. За разлика от това, плоският данък е въплъщение на „оптималния данък”, тъй като доходът се облага само веднъж.
За съжаление, политиците явно вярват, че е политически целесъобразно да налагат високи данъчни ставки и допълнителни данъци върху доходите, които са спестени и инвестирани. Застъпниците за данъчни реформи, предназначени да подпомогнат растежа, се оказват неспособни да преодолеят тези пречки години наред след края на Втората световна война. Именно това е причината, поради която редица държави през този период налагат извънредни данъци върху спестяванията и инвестициите, достигащи средно 70 процента.
Дотук с лошите новини. Добрите са, че глобализацията улеснява преминаването на продуктивни ресурси през национални граници, а това води до процес, известен като „данъчна конкуренция.” Сега политиците се чувстват принудени да намалят данъците и да реформират режима на облагане, за да предотвратят отлитането на „гъските, които снасят златните яйца” към по-зелени ливади. Както пише един висш чиновник от Международния валутен фонд: „В наши дни, хората имат възможността да избират къде да работят, да пазаруват, да инвестират финансовия си капитал, да разполагат производствените дейности на предприятията, които контролират, и т.н. За да вземат подобни решения, те отчитат въздействието на данъците, особено когато данъчните системи на отделни държави днес се различават до такава степен”(9). Данъчните убежища играят важна роля в този процес. Ричард Тийтър от Bournemouth University обяснява: „Убежищата подобряват ефикасността на международния капиталов пазар и в много случаи позволяват обединяването на капитала… Чрез подобряване ефикасността на глобалния капиталов пазар и осигуряване привличането на средства към най-подходящите инвестиции, данъчните убежища повишават ефикасността на капиталовото разпределение и по този начин повишават световния жизнен стандарт. Всички ние извличаме полза от данъчните убежища, независимо дали лично инвестираме чрез тях”(10).
Падащи горни граници на данъчните ставки
Източник: James Gwartney and Robert Lawson with Walter Park and Charles Skipton, Economic Freedom of the World: 2001 Annual Report, (Vancouver: Fraser Institute, 2001 )
Както показва графиката, данъчната конкуренция е довела до значително спадане на ставката по данъка върху дохода. Данъчните намаления, осъществени от Тачър и Рейгън, слагат начало на процеса, чрез който най-високите данъчни ставки в страните от ОИСР намаляват средно с 22 процентни пункта. Същият процес принуждава политиците да намалят данъка върху печалбата, като ставката в страните от ОИСР се понижава средно с почти 20 процентни пункта.(11) Както обяснява Тийтър: „данъчното съревнование принуждава правителствата да разработват конкурентни данъчни системи, които, на свой ред, водят до по-ефикасни и организирани дейности. Свободните международни капиталови пазари и повишената данъчна конкуренция като резултат от тях доведе до реформите в публичните финанси през осемдесетте и деветдесетте години на 20 век.”(12) Разбира се, най-важното е, че по-ниските данъчни ставки са знак за една подобрена икономическа политика. Както обясняват икономистите от American Enterprise Institute: „Данъчната конкуренция е довела до значително по-нисък корпоративен данък… Тъй като основните идеи за данъчни реформи, възникнали от теорията за оптимално данъчно облагане, предлагат замяната на данък върху дохода с данък върху потреблението, може да се каже, че данъчното съревнование е тласнало националните данъчни системи в посока към оптималния данък.”(13)
Намаляващи максимални данъчни ставки в индустриалните страни
Както бе отбелязано по-горе, по-ниските данъчни ставки са крайно необходими за икономическия растеж, но също толкова важно е намаляването и/или премахването на двойното облагане на доходи, които са спестени или инвестирани. Тъй като голяма част от това двойно облагане е наложено върху гражданите, правителствата биха получили стимул за разрешаване на този проблем, само ако хората („гъските”) имат възможността да преместят спестяванията и инвестициите си („златните яйца”) в други страни, които предлагат по-добри данъчни закони. Това е причината, поради която данъчните убежища играят важна роля в борбата за по-добра данъчна политика. Като цяло, законите в тези зони гарантират поверителността на личните спестявания и инвестиции. Тази ситуация затруднява в голяма степен опитите на държави с високи данъци да следят и облагат избягалия капитал.
В действителност, данъчните убежища, чрез самото си съществуване, принуждават правителствата да намалят облагането на дивидентите, лихвите, капиталовата печалба и други видове доходи от капитала. Например, много скандинавски държави са приели плосък данък върху капиталовите доходи, по-нисък от останалите данъци.(14) Политиците явно разбират, че е по-добре да се получат малко приходи от ниски данъци отколкото никакви приходи от високи данъци.(15) Много европейски страни също намаляват или отменят данъкът върху наследството и данъците върху богатството. Мотивът отново е ясен. Политиците отчитат, че наказателно високите данъци само поощряват недоволните данъкоплатци да преместят парите си в места като Цюрих, Люксембург, Ню Йорк или Сингапур. Както отбелязва един немски икономист:
При липса на данъчна конкуренция нивото на данъчно облагане като цяло би било по-високо… Финансовите активи от рода на банкови сметки, облигации или акционерен капитал са много подвижни и лесни за преместване. Това позволява на данъкоплатците да намалят данъчните си разходи само като преместят активите си през границата. …Данъчната конкуренция до голяма степен пречи на правителствата да се възползват от този източник на приходи. …много държави намаляват облагането на финансовите доходи на населението. Най-високите пределни данъчни ставки върху доходите са намалени практически навсякъде, а някои държави решават дори да освободят напълно финансовите доходи от облагане с общ подоходен данък. Норвегия, Швеция и Финландия се ориентираха към системи с двойствен данък върху дохода, в които капиталовите доходи се облагат с ниски пропорционални ставки.(16)
Още веднъж, данъчните убежища допринасят за добрата данъчна политика, а това води до по-бърз икономически растеж. По-бързият растеж, на свой ред, означава по-висок жизнен стандарт. Това е – или поне би трябвало да бъде – морален въпрос, тъй като хората в страни с по-развити икономики се представят добре според широк ред от индикатори. Те се радват на по-добро здраве. Създават повече работни места, особено за най-нуждаещата се част от населението. Погледнете само случая с Ирландия. Благодарение на всеобхватните понижения на данъците и намаляване размера на правителството, Ирландия процъфтява. Жизненият стандарт се повишава със сто процента за по-малко от едно поколение, което е зашеметяващо развитие. Безработицата спада от 17 процента на 5 процента. Никоя друга правителствена програма не е постигнала подобни резултати.(17)
Интелектуалната подкрепа за международната конкуренция
Немските и френските политици, които са сред водещите поддръжници на данъчното съгласуване, се оплакват, когато Ирландия намалява данъците си. За щастие, тяхното мнение не е много популярно. Може би поради дългия опит на САЩ с федерализма, много американски чиновници са скептично настроени към проектите за съгласуване, според които една и съща схема би била подходяща за всички. Джон Болтън – настоящият посланик на САЩ в ООН – пише, че този подход: „… представлява един вид световен картел на правителства и заинтересовани групировки. …Последиците за САЩ – занижена конституционна автономия, накърнено народовластие, намалено международно влияние и ограничения върху избора и решенията относно вътрешната и външната политика – са прекалено сериозни и настоящото разбиране за тези разходи е твърде ограничено, за да е приемливо.”(18)
Не изненадва фактът, че икономистите са особено критично настроени към опитите да се задуши международната конкуренция. Редица носители на Нобелова награда обсъждат точно данъчната конкуренция. Джеймс Бюкенън посочва, че: „…междуправителствената конкуренция, което позволява федералната структура, може да бъде конституционно ‘ефикасно’…” и, че: „…данъчната конкуренция между отделни единици… е цел, която сама по себе си трябва да бъде преследвана.”(19) Междувременно, Милтън Фрийдман пише: „Международното съревнование в публичните услуги, които всяка държава предлага, и данъците, които налага, е точно толкова продуктивно, колкото съревнованието между индивиди или предприятия по отношение на стоките и услугите, които предлагат, и цените, които им поставят.”(20) Гари Бекер на свой ред отбелязва, че: „…конкуренцията между държави обикновено води до оптимален резултат, тъй като ограничава способността на влиятелни, алчни групи и политици във всяка държава да налагат волята си, потъпквайки интересите на по-голямата част от народа.”(21)
Учени в сферата на правото също признават опасността, която се крие в съгласуването. Джон МакГинис от факултета по право Northwestern University пише: „Съревнованието между суверенни нации е основен механизъм, чрез който да се подсили общият интерес и така да се намали възможността на заинтересовани групи да се възползват от държавните средства. Когато има съревнование между отделните страни, управляващите се състезават да осигурят достатъчно количество обществени блага. По този начин лидерите нямат възможност да награждават себе си, поддръжниците си или влиятелните групи със специални интереси. Една голяма, разнообразна демокрация, в която групите биват възпирани от конкуренцията между отделните юрисдикции, съществено намалява стимулите за получаване на изгоди чрез действия на правителството. Вместо това индивидите ще прекарват времето си в относително по-продуктивни и мирни дейности.”(22) Професор от Case Western Reserve University Law School добавя: „…един свят с повече граници въпреки това предлага по-добри условия за свободата, отколко свят с по-малко граници. Те окуражават конкуренцията за хора и средства, което намалява възможността за заграбването им от правителството. Границите предлагат избор между регулаторни ограничения, като ги правят по-неефективни. Ако нямаше граници, ограниченията върху нарастването на държавата биха изчезнали.”(23)
Дори критиците са съгласни
Едно от най-убедителните доказателства се намира в разработките на самите опоненти на ниските данъци и данъчните убежища. По въпроса за връзката между данъчната политика и стопанския растеж икономистите и политическите анализатори, които работят за ляво настроени мозъчни тръстове, вече признават, че по-ниските данъци и данъчната реформа подобряват икономическото развитие. Вярно е, че тези хора поставят под въпрос степента на подобрението и твърдят, че други фактори (като бюджетния дефицит) също влияят върху икономическия растеж. Но това, което е от значение, е тяхното съгласие (макар и неохотно) с основните принципи на икономиката на предлагането.
Например, доклад на Urban Institute признава, че: “по-нисък данък върху капиталовите доходи намалява цената на капитала и стимулира инвестициите”(24). Също така, анализирайки препоръките на President’s Tax Reform Panel, икономистите от Tax Policy center признават: “В доклада фигурират няколко важни предложения, които могат да тласнат данъчната система в правилна посока чрез приемането на по-прости правила, по-широка база, общо по-ниски ефективни пределни данъчни ставки и по-последователно третиране на различните видове доход”(25). Може би най-интересното твърдение е от страна на Brookings Institution, чийто доклад потвърждава връзката между ниските данъчни ставки и растежа, както и факта, че по-ниските данъци и данъчната реформа намаляват избягването на данъците:
Положителният ефект от намалението на данъците върху растежа възниква, тъй като по-ниските пределни ставки повишават възнаграждението за труда, спестяванията и инвестициите. При непроменени реални доходи, тези по-ниски пределни ставки водят до засилена трудова дейност, до по-големи спестявания и инвестиции чрез ефекта на заместване. …Намаляването на данъците или добре замислените реформи могат също така да намалят степента, до която данъкоплатците законно или не избягват плащането на данъците. Това на свой ред може да подобри разпределението на ресурсите и по този начин да засили икономическия растеж, без дори да се налага да се покачва нивото на трудови и капиталови ресурси.(26)
Дори ОИСР предлага учудващо безпристрастен анализ на тези въпроси. Например, икономисти от институцията изчисляват, че: “икономическият растеж се ускорява с половин процент при всяко намаляване на пределната ставка с десет процентни пункта”(27). Друг доклад сочи, че: “Общата данъчна тежест влияе отрицателно върху производителността. Отрицателен допълнителен ефект има и прекаленото използване на преките данъци в общото данъчно бреме. Данъците и държавните разходи засягат растежа едновременно пряко и косвено чрез инвестициите. Покачване от един процент на данъчното бреме …води до понижаване производителността на труда на глава от населението с 0.3 процента. Ако се включи и ефекта върху инвестициите, цялостното понижение би било около 0.6-0.7 процента”(28). ОИСР дори подкрепя теорията за оптимален данък, отбелязана по-горе, и добавя, че: „замяната на сегашните данъци върху лични и капиталови доходи с общ данък върху потреблението е най-добрият начин да се подобри икономическата дейност.”(29)
Удивително е, че икономистите от ОИСР приемат либерализиращата сила на данъчната конкуренция. Те изрично подчертават, че: „способността да се избира местоположението на икономическата дейност компенсира недостатъците в правителствения процес на разпределяне на бюджета като ограничава тенденцията да се харчи много и да се налагат високи данъци”(30). Друг доклад признава, че: „децентрализацията принуждава всяко правителство да дава по-добър отчет за дейността си и по този начин води до по-добра координация между ресурси и предпочитания. Освен това, тя може да доведе до международна конкуренция и така да повиши ефикасността на публичния сектор”(31). Ръководителят на отдел Данъчна политика и статистика на ОИСР заявява, че: „Новите държави членки на ЕС влизат с много ниски корпоративни данъци…и това несъмнено кара европейските страни да се притесняват от вероятността бизнесът да се премести в някоя от тези зони с по-ниски данъци”(32). Друг анализ отбелязва: „..подвижността на данъкоплатците значително намалява способността на държавите да налагат прогресивен данък върху доходите”(33).
Най-изумително е това, че един от докладите против данъчната конкуренция, издаден от ОИСР, съдържа дори признанието, че: „По-отворената и конкурентна среда през последните години влияе положително върху данъчните системи. Тя води до намаляване на данъчните ставки и разширяване на данъчната основа – промени, характерни за данъчните реформи през последните 15 години. Този напредък се дължи до известна степен на конкурентните сили, които карат държавите да променят данъчните си системи в полза на инвеститорите. Освен че понижава данъците като цяло, конкурентната обстановка повишава ефикасността на програми, спонсорирани от правителството”(34). Освен това, трябва да се обърне внимание на факта, че бивш служител на Министерство на финансите от времето на президента Клинтън признава, че данъчните убежища допринасят за подобрения в данъчната политика. Като взема предвид способността на вложители и инвеститори да предпазят парите си от двойно данъчно облагане в зони с ниски данъци, той казва: „Смятам, че е малко вероятно да продължим успешно да налагаме данъци върху капиталовите доходи”(35).
Тези изявления са особено важни по отношение на дебата, засягащ данъчните убежища, тъй като много от тях произлизат именно от организацията, ръководеща борбата срещу данъчната конкуренция. Доколкото това е знак за интелектуална непоследователност, основната причина са крие в самата структура на ОИСР. Професионалните икономисти като цяло публикуват добри анализи, както се вижда от по-горните редове. За разлика от тях, Комитета по бюджет на ОИСР се състои от данъчни инкасатори от всяка държава членка, които с публикациите са част от кампанията срещу данъчната конкуренция(36). Например, Комитетът се оплаква, че данъчната конкуренция: „променя желаното ниво и съотношението между данъци и публични разходи”(37). Освен това, той признава, че: „целта на проекта срещу данъчната конкуренция е да осигури справедливото разпределяне на данъчното бреме и данъците не бива да бъдат определящия фактор при решенията къде да се насочва капитала”(38). Комитетът също се оплаква, че способността да се премества икономическата дейност към зони с ниски данъци: „може да накърни налагането на прогресивни данъчни ставки и постигането на преразпределителни цели”(39).
––––––––––––––––––––––––-
* Daniel J. Mitchell , Ph.D.The Moral Case for Tax Havens, 2006. Daniel J. Mitchell . Авторът е McKenna Senior Fellow in Political Economy в The Heritage Foundation .
(1) The European Commission is a Brussels-based bureaucracy representing the 25-member European Community . A description of
