Меките пари на ЕС

Манипулация на общественото мнение

Битува обществено съгласие, че:

1) пред-присъединителните фондове на ЕС за България не се използват добре и че могат да бъдат изразходвани повече;
2) ЕС има достатъчно надеждна схема за наблюдение на своите разходи.

Всъщност първото мнение е повод за търсене на облаги от това да участваши в харченето, и в наблюдението на разходите на ЕС в България. А второтомнение приписва на ЕС несъществуваща прозрачност на сметките и контрола.Когато това допускане се приеме за вярно, онзи, който наблюдава харчоветена ЕС в България, получава предварително оправдание за своите действияи бездействия на местна почва.

Посланието е: вътрешният контрол е лош, външният – добър; следователно,разходите на ЕС в България трябва да се отчитат не пред местните данъкоплатци,а пред “органите” на ЕС.

Действителността е точно обратната: отчетността на българския фиск по повод на средствата, събрани от данъци е по-добра от отчетносттана разходите на Европейските Общности (и тяхната комисия).

Липсата на прозрачност е на границата между средствата, за които българскитеграждани могат да търсят сметка от правителството, и “меките пари”, което правителството получава от ЕС по двустранни програми и по линияна управлението на международни проекти и заеми.

Прозрачността на ЕС

От всички източници на “меки пари” ЕС е най-приятният за употреба.

Според годишния отчет на Европейската Сметна палата за финансовата2002 г., доста интересно четиво, положението е следното:

· “административните разходи и пред-присъединителните фондове” “иматособено силна необходимост от подсилване на системите за наблюдениеи контрол”

· в областта на “структурните фондове”, “въпреки подобряването насистемите за наблюдение и контрол, особено на равнище комисия, наравнище страни-членки се появяват същите видове грешки със същатачестота както в предишни години”;

· в областта на “вътрешните политики” “сделките са все още под въздействиетона значителни грешки в смисъл на законност и редовност”;

· в областта на “външните дейности” “нередовните действия от миналотопродължават на местно равнище”; системите за наблюдение и контрол“не дават увереност по повод законността и редовността на плащаниятана равнище структури, отговорни за прилагането на проекти за развитие”

Повторението на тази непрозрачност в България

У нас и правителството, и загрижената общественост, партии и синдикатипречат на възникването на прозрачност. Те се борят за привилегированоучастие във формулирането на приоритетите за кандидатстване за фондоветеи за замъгляване на процедурите. Например с Решение на Министерскисъвет № 312 от 28 май 2002 г. е приета Стратегия за участие на РепубликаБългария в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Нито решението,нито стратегията са публикувани, нито някой повдига въпроса това дастане.

Фирмите и гражданите и техните организации не знаят процедурите ивъзможностите, управлението на фондовете и кандидатстванията (въпрекипромените в правилника на министерството на финансите от август исептември м.г.) остава в отделните министерства и информацията затях не е налична, а малкото известно се губи в неясни и неучтиви (споредматериали в печата) обяснения на служителите.

Разпръснатостта на информацията и управлението на пред-присъединителнитепрограми в отделни министерства често води до неосведомяване дорина местните органи за самоуправление за възможностите за използванена структурните фондове. Като правило общините получават информацияот областните управители, когато вече е практически невъзможно дасе направи каквото и да е. Само една от многото организации за местносамоуправление и развитие предоставя относително добра информация.

Възможни ли са подобрения?

Подобрения на съществуващите практики са възможни при две условия:

· Трябва да се изостави заблудата, че “европейските” процедури садобри;

· Не следва да се измислят специални процедури извън онова, коетое изобщо необходимо за поддържане на отчетността и прозрачността нафиска чрез информиране на отделния гражданин и избирател (а не нанеговите т.нар. представители в лицето на политически партии, неправителствениорганизации и синдикати.)

Тогава ще се окаже, че изброените по-долу промени са относителнолесни и безболезнени.

1. Вероятно най-трудното и съществено изменение в досегашната практикае отварянето на процеса на подготовка на проекти за пред-присъединителнитефондове чрез: а) свиване на вътрешно-административния подход в разработванетоим; б) общи покани за участие на заинтересовани страни и организации;в) възлагането на дейности свързани с подготовката и планиране и приложениетона проекти на частни фирми и организации; г) обсъждания* на приоритетите,аргументацията и подходите към наличните фондове.

2. Промяна на регламентите по обществените поръчки, чрез: а) въвежданена определение на поръчка (такова изобщо липсва), което да включвасъревнованията за поръчки и такива, които са финансиране със средствана ЕС; б) включване на услуги по визията и планирането на присъединяванетокъм ЕС в обсега на закона за обществените поръчки , т.е. създаванетона възможности за възлагане на съответни дейности на недържавни организации**; в) осигуряване на публичност на условията, критериите и резултатитепо изпълнението на държавни поръчки изобщо, включително такива, свързанис фондовете на ЕС. В словоупотребата на днешния политически и правенезик тези поръчки погрешно се наричат “обществени”.

3. Общо осигуряване на публичност по плановете и изпълнението попред-присъединителните фондове. С промени в закона за вътрешния държавенфинансов контрол, а такава е практиката на работа и на Сметната палата,институциите на ЕС получиха достъп до проверките и резултатите оттях по изразходването на средства на ЕС. Българските граждани обаченямат такъв достъп, доколкото според битуващото тълкуване на чл. 3,т. 4 и чл. 11, т. 3 на закона за вътрешния държавен финансов контролвъпросните резултати се смятат за нещо като “държавна тайна”.

Между другото едно решение на пет-членния състав на ВАС по делото“Караиванов срещу министъра на финансите”, утвърждава това тълкуване(1). По-късно обаче, при делото “Иванов срещу държавния финансов контрол”(№10509/22.11.2002 г.) тричленен състав на ВАС разработва основаниятаза едно толкова широко тълкуване (2). Този случай показва, че подобрениятав процедури са безкрайно трудни, почти невъзможни.

_____________________________________________

* В миналото такива обсъждания се провеждаха по повод Националнияплан за икономическо развитие 2000-2006 г. (изискван от регламент 1260 от 1999 г. на Съвета на ЕС); неприемането на предложенията нанеправителствени експерти предопредели централизиращата нагласа натози план и относително затворения му характер; координационният съветпо този план не върши никаква публично известна работа и не променядуха на завареното положение. От друга страна, по отделни дейностипо присъединяването съществува опит, макар и спорадичен по информиранетона неправителствени институции, които да правят предложения.

** Тази практика е широко използвана в други страни, недържавни организацииот ЕС прилагат проекти по присъединяването в България.

(1) Виж: Александър Кашъмов, Съдебни дела по закона за достъп дообществена информация, София, Програма достъп до информация, 2002,с. 107-136, по-специално с. 133; текстът е достъпен още тук.

(2) Виж тук анализ на решението.