Къде е проблемът с електроразпределителните дружества?

Становище на Института за пазарна икономика

От октомври насам електроразпределителните дружества са в центъра на общественото внимание. През седмицата започнаха улични протести срещу тях, група народни представители намериха решение на проблема чрез национализация, а в пресата се появиха прозрения, че приватизацията в енергетиката била либерална утопия, претърпяла крах в България.
Всъщност действията и мненията на всички участници събитията са лесно обясними и разбираеми. А проблемът сам по себе си осветлява всички съществени характеристики на политическата икономия на България.

Приватизация без либерализация

Първоначалната идея бе приватизацията на електроразпределителните дружества да бъде последвана от приватизацията на производството на електроенергия, а след три-четири години и от либерализация на отрасъла.

По принцип идеята бе правилна, но изпълнението й – разтеглено във времето. Руското държавно дружество РАО Енергия, поиска промяна на правилата в хода на процедурата по приватизация на ТЕЦ Варна; целият процес бе забавен, компрометиран и ограничен до малки централи. Либерализацията бе планирана за срок от около пет години след раздържавяването на електроразпределението. Между временно миналото и сегашното правителство започнаха проект, който увеличава държавното присъствие в отрасъла.

Тъй като няма либерализация, търговците на електроенергия могат да търсят възстановяване на първоначалната си инвестиция и печалба само по следните четири начина:

• Подобряване на събираемостта на плащанията на доставена електроенергия;

• Покачване на цената без допълнителни инвестиции;

• Спестяване на инвестиционни разходи, включително на такива за поддържане на мрежите и намаляване на загубите;

• Намаляване на административните разходи;

• Ограничаване на загубите от пренос по мрежата (т.е. инвестиции в такива мероприятия).

Те практически не могат да избират между различни по ефективности и цени производители, но за сметка на това разполагат с местен монопол. А заварената от НЕК инфраструктура е, меко казано, остаряла и недостатъчна, особено в райони на усилено потребление, с относително бързо растяща икономика, потребление и брой на потребителите.
В тази ситуация съществува (поне временна) необходимост от надзор, регулатор – който в български условия държавен регулатор. Неговата работа – в отсъствието на либерализация – от само себе си се насочва към регулиране на цените, договорите и отношенията между търговец и купувач, вместо към осигуряване на резерви и стабилност на системата.

Процедурата

Приватизационните сделки в енергоразпределението следваха добрата международна практика. Въпреки натиска, не бе допуснато разрастване на руското енергийно влияние. Както показа опита за приватизация на варненската електроцентрала, то засега не съдейства за по-добри правила.

Профсъюзите искаха и частично постигнаха включване в приватизационните договори на ангажименти за запазване на работни места. Това допълнително ограничи възможностите за преструктуриране и по-голяма ефективност на дружествата.

Възраженията на опозицията бяха по повод споменатата необвързаност на приватизацията на електроразпределителните дружества с приватизацията на производството на електроенергия и либерализирането на пазара. Какво ще се случи при тези условия бе доста добре описано още през 2004 г. Но то можеше и да не се случи.

Разбирането на поведението на дружествата днес е затруднено от липсата на яснота около договорите за приватизация, за заложените в тях права и задължения. Пълна прозрачност на договорите едва ли бе разумно и подходящо да се очаква. Но допълнителни трудности създадоха и безсмислените промени в правилата на приватизация от 2002 и 2004 г. Не бе прието нашето предложение условията на малкото оставащи раздържавявания на цели предприятия и отрасли да се определят с отделни закони за всяка сделка (при следване на обща логика на приватизацията и бърза продажба на остатъчните дялове на правителството във вече приватизирани предприятия ).

Общо състояние на изпълнението на договорите

Защото няма такава яснота, е трудно да се разбере как се изпълняват и договорите от новите собствениците.

Очевидно е обаче доколко несъвършена, анти-икономическа, недемократична и глупава е цялата система на защита и гарантиране на изпълнението на договорите изобщо. Става дума за следното:

1. Индивидуалният потребител, ако се смята за ощетен, не е в състояние да преследва интереса си по нормален начин.

2. Договорът с доставчика на електричество, който по обща логика на закона за задълженията и договорите се предполага за съществуващ и доказан от факта на получаването на съобщение от електроразпределението за консумираната електроенергия, цената й срокът й за плащане, не е достатъчно основание на никой български съд да разглежда какъвто и да е спор.

3. Никой потребител не е в състояние да събере нужните документи, за да отстоява интересите си. Причината е в това, че правилата на играта са от времето на всеобхватния монопол на държавната НЕК.

4. Делата на смятащите се ощетени не могат да бъдат групирани в еднотипни дела. Същото не може да стане и за сумата на заявяваните предполагаеми щети. Доставчиците на електричество не са заплашени евентуално недоволство на потребителите да се превърне в тяхна отговорност за продукта, начина на предоставяне и качеството му.

5. Еднотипи дела могат да се водят от организации на потребителите. Това прави осъществяването на договора практически необжалваемо. Организационните разходи и логистичните трудности не могат да бъдат преодолени. Съществуващите организации „на” потребителите са всъщност държавни монополисти в своята област. Те чакат правителството да финансира работата им по защита на потребителите в съда и най-вероятно ще се превърнат в рекетьори на дребни търговци. По най-очевиден начин това се случи през тази година по повод промяната на цените на цветята по повод по-високото търсене около Великден и Осми март (като рекетирането получи морална и административна подкрепа от министерството на икономиката и енергетиката).

Проблеми, съпътстващи избора на алтернативи

Инфраструктурата на енергоразпределението е безнадеждно остаряла, най-вече в областите на сезонно нарастващо потребление. Какво може да направи потребителят в тези условия, след като не може да смени нито доставчика, нито производителя на електроенергия?

Едва ли не единствената възможност е да започне да си произвежда електроенергия сам и да продава излишни количества на съседите.

Такъв сценарий е практически забранен от закона. Това не е само в областта на електроснабдяването, но и при снабдяването с вода и други подобни стоки. При тях винаги ще се намери местен притеснител (наричан от народа „мутра”), който да откаже предприемчивия потребител от иначе разумните му предприемачески намерения. Ако притеснителят не успее, това със сигурност ще направи регулаторът.

Дори и при най-благи намерения от страна на енергоразпределителното дружество, то ще трябва да преодолее трудностите около строителни разрешения, ПУП и строетелен надзор. Цената на това преодоляване ще трябва да бъде вписана в сметката на потребителя. Кръгат се затваря.

Политически последици

Едно от положителните развития е, че потребителите сега могат да търсят измерване на качествата на електроенергията, която плащат, да предявяват претенции и да протестират. В миналото те не са правили това спрямо електроразпределението на НЕК. Най-вероятно поради достоверно очакване, че протестите нищо не ще променят. (Предполагаме, че страхът от държавата като собственик на НЕК е останал в миналото.)

Идиотизмът на създалото се положение е обаче в това, че потребителя може само да протестира, да скимти пред камерите на местните телевизии и да замеря с камъни, развалени зеленчуци и яйца офисите на енергоразпределителните дружества.
За разлика от енергнийния пазар, на пазара на политически партии и водачи има конкуренция. В създалата се ситуация е повече от естествено да се появят месии с чудотворни решения. Техните послания не могат да бъдат кой знае колко умни и разнообразни – да се национализира, да се изгонят чуждестранните инвеститори (или просто чужденците) и да се възсанови монопола на НЕК.

София, 24 ноември 2006