Кратка реформаторска бележка

Изтече 14-дневният срок от влизане в сила на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и Закона за съдебната власт/ЗСВ/, с които бе приет новият механизъм за ефективно разследване на главния прокурор. Процедурата предвижда съдия от наказателната колегия на  ВКС или наказателен съдия с ранг на върховен от апелативните и окръжните съдилища да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Прави впечатление, че изключително малко съдии са подали заявление да бъдат включени в списъка – едва 28 души като 22-ма са одобрени /детайли виж в статия на Полина Паунова тук/.

От 22-мата, отговарящи на законовите критерии, само един е от ВКС и петима от извънстоличните съдилища при 4 апелативни и 26 окръжни съдилища извън София. Тази констатация може да бъде подмината с лека ръка, ако човек не следи процесите в съдебната власт. Но има по какво да бъде помислено:

• След падането на тоталитарния режим в българската действаща Конституция е избран модел на администриране на съдебната власт от Висш съдебен съвет като принципът е съдиите сами да решават административните и кариерните си въпроси. И до този момент това не е постигнато, тъй като съдиите са нетно малцинство в своята колегия. Моделът с ВСС е налаган като универсално решение в Централна и Югоизточна Европа;
• От последното изменение на Конституцията от 2015 г. вървят трайни процеси на удовлетворяване на всякакви финансови претенции на съдийското съсловие, в това число високи заплати, заплати за лятна ваканция и коледни празници, по заплата за дрехи и по някоя и друга заплата за натовареност и т.н.;
• Инакомислещите биват редовно подлагани на всевъзможни процедурни гонения от мнозинството членове на призвания да отстоява съдебната независимост ВСС – дисциплинарни проверки, откази за повишение, откази за назначаване като председатели с абсурдни аргументи. Това мотивира особен вид кротост, противоположна на съдийското самоуправление, което почива на инициативност и независима воля;
• Идея за регионално представителство – първо теренът бе тестван при изборите за ВСС от 2017 г. – тогава благодарение на малцината пригодни в предишния състав на ВСС схемата бе разкрита. А тя се изразяваше в това съдиите от един апелативен район по спуснато от председателите окръжно да изберат определени кандидати. Днес регионалното представителство е конституционна концепция на една от влиятелните либерални и особено евроатлантически партии.

Да не се окаже, че докато реформаторите пишат проект на конституция някой е крачка напред и ще продължи да стопанисва множеството от съдиите, докато на друг лежи историческата отговорност за това.