Корупцията в България и на Балканите

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През февруари 2000 г. в рамките на Пакта за стабилност започна анти-корупционна инициатива ( Stability Pact Anti-Corruption Initiative-SPAI), чиято основна цел е да предложи правни, институционални и структурни промени в страните от региона. България има статут на наблюдател и не е член на SPAI, вероятно защото според виждането на организаторите от Пакта за стабилност корупционните проблеми в нашата държава са по-малки в сравнение с другите държави от региона. Тази хипотеза се подсилва от обстоятелството, че в последния доклад в рамките на SPAI ( Оценка на управлението на Балканите) България е включeна с уговорката, че е необходима за сравняване на резултатите по държави.

Това е първият относително смислен да се направи преглед на системните извори на корупция. Той не е съвършен – данните за различните страни са често несравними, и изцяло е изпусната корумпиращата роля на международни организации, програми и донори и пр., но методологията на оценките показва и възможността, и сложността на действията срещу корупцията.

Начини на оценка

Качеството на управление и корупционните проблеми за отделните държави се оценяват в зависимост от критерии като: достъп до публична информация, ефективност на съдебната система, разходи за издръжка на държавната администрация, образованост на населението, демократичност на избирателния процес, отвореност на икономиката и други, за измерването, на които се използват общо 42 показателя.

Според резултатите от проучването сериозен проблем в България е намесата на държавата в икономиката, което се определя и като прокорупционен фактор (47 стр.). Препоръчва се либерализиране на отраслите, в които действат държавни монополи и имат много силни позиции за лобиране пред правителството.

На основата на фирмена анкета се анализира как самите пазарни субекти оценяват корупцията в държавата (grand corruption) и „изземването“ от държавата (state capture). Логиката на индикатора предполага задаване на стойности между 0 (липса на корупция) и 1 (много висока степен на корупция).

Сравненията за България

Резултатът за България разкрива корупция над средната за Балканите (оценка от 0,3 при средна за региона 0,24). Използваните данни са за 1999 г.

Отношението средна заплата на държавната администрация към средна заплата в частния сектор за България е 1,5, което е най-високата стойност от всички разглеждани страни (средната стойност на това съотношение за региона е 1,2). В тази връзка авторите извеждат извода, че е необходимо намаляване на разходите на държавната администрация, които допълнително натоварват бюджета. Използваните данни са от 2000 г.

Като друга слабост на условията за бизнес в страната се посочва „непостоянството“ (volatility) на бюджета, тоест доколко правителството се придържа към първоначално определените разходи или те се коригират през бюджетната година, както и доколко е прецизна оценката за очакваните приходи. Изходната презумпция е, че непредвидимостта на държавните политики намалява частните инвестиции. Според изследването бюджетът на българското правителство е най-непостоянен (34%), при средна стойност на постоянството е 20%. Като критерий за сравнение се използват страните от ЕС, за които средната стойност на този показател е 7.7%. В частта за непостоянството (volatility) на бюджета за България се използват данни от 1997 г., така че има основание да мислим, че след въвеждането на валутния борд този показател е подобрил значението си.

Също така се посочва, че е необходим по-добър мониторинг и контрол от страна на обществото върху работата на правителството. Това виждане ИПИ защитава от учредяването си. До към 1998-1999 почти не можеше да си състави представа за това как държавата изразходва парите на данъкоплатците. Сега това се разбира обикновено след като се е случило. Многократно сме подчертавали необходимостта да се подобри предварителната оценка на регламентите в нашата страна, като се включват всички заинтересовани страни и се организират дискусии по законопроектите.

Какво (да) се прави?

Приносът на този доклад е в аналитичния подход на изследване на корупцията и намесата на държавата в икономиката. Получените резултати са още един пример за сериозните проблеми в областта на корупцията в България. Както ви информирахме в предишен наш коментарен материал в друго международно изследване, нашата страна беше посочена като една от страните с най-висока корупция (виж повече). На тази основа може да се каже, че остава неясно защо България не е включена в тази регионална програма за изследване на корупцията при положение, че има сходни проблеми в тази област като останалите Балкански страни, а има статут на наблюдател.

По-важното обаче е, че след толкова различни и „отявлени“ борци срещу корупцията този проблем продължава да съществува и като че ли се задълбочава. Част от проблема е, че борбата с корупцията вече се превърна в отделна професия. Хората, които се занимават с нея, ще останат без работа, когато корупцията започне да намалява. Освен това, парите, с които се финансира тази работа, често са „меки“, раздавани от донори на несъстезателна основа.

Засега кампанията срещу корупцията протича в две направления: нейното шумно публично заклеймяване и меренето на усещането за корупция. Резултатът е, че всички са убедени, че има корупцията и се съревновават да я използват. Увеличава се търсенето на корупционни практики. Изгодата и за правителството, и за анти-корупционистите е очевидна.

Същинската работа – публичност на държавното разполагането с парите на гражданите и ограничаване на произвола (най-често затвърден в действащото законодателство) върху частната инициатива и договори – или остава несвършена, или се случва увеличаване на непрозрачността и разгръщане на произвола.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.