Контрол върху горивата
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
Във връзка с преговорите с ЕС по законодателството по околната среда НС измени и допълни Закона за чистотата на атмосферния въздух. Това е третото изменение и допълнение на закона, приет 1996 г. Тази седмица измененията и допълненията бяха публикувани, а законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.
Законът има особености, които изискват подробен анализ. Тук обаче искаме да отбележим няколко принципни проблема, които показват как не трябва да се адаптира българското законодателство към това на ЕС.
Измененията в закона задължават Агенцията по стандартизация и метрология да подготви и предостави на МС за приемане наредба за техническите и качествените изисквания към течните горива, съдържанието на олово и други замърсители в тях, както и условията за контрола върху спазването на тези изисквания. Контролът ще изисква проверка на проби в „акредитирани лаборатории“. Контролиращата организация е Държавната агенция по стандартизация и метрология. На контрол подлежат производители, вносители, разпространители, потребители, включително бензиностанции. Контрольорите са служители на агенцията. Освен контрола, тези служители осъществяват две други дейности: „предприемат действия срещу лицата, издали декларации за съответствие на течни горива, които не съответстват на изискванията за качество“ и информират онези, които биха били изложени на риск или щети, произтичащи от несъответствието на изискванията за качество на течните горива. Тези длъжностни лица имат седем права – от достъп до складове и помещения, през вземане на проби до осведомяване на потребителите чрез средствата за масова информация.
Агенцията по стандартизация и метрология съществено намали своята работа, когато през миналата година около 1400 стандарта бяха превърнати от задължителни в доброволни. Сега част от тази работа се възстановява. При това контролът има фактически две инстанции: едната са т.нар. „акредитирани изпитвателни лаборатории“, а другата – самата агенция. Очевидно агенцията ще акредитира лабораториите.Новите текстове в закона фактически не позволяват делегиране на права на лабораториите и други лица; те фактически разширяват дейността на служителите на агенцията. Тези служители не носят отговорност за разпространение на информацията, която биха получили при изпълнението на служебните си задължения, и която би могла да бъде свързана с търговската тайна на проверяваните дружества, а не с качествата на предлагания от тях продукт (в случая течни горива). Законът пропуска възможността да делегира сега изпълнявани държавни функции за изпълнение на частни лица.
Вероятен резултат ще бъде разширяване на дейността на агенцията. Възможно е да се очаква под предлог за защита на потребителите да бъдат възстановени като задължителни част от стандартите, които бяха одобрени за доброволни. Тези промени са пример за хармонизиране със законодателството на ЕС, съпроводено с увеличение на издръжката на държавната администрация.
Фактическият монопол при вноса на горива е вероятно 98% в момента. Разширяването на контрола и неговото рационализиране биха имали смисъл при разнообразяване на доставчиците на течни горива за българската икономика и в този случай това би могло да стане чрез частно предлагане на бивши и сегашни държавни услуги.