Една от целите, които си поставихме с наскоро публикуваното изследване на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България, бе да потърсим обяснение какво прави едни области по-богати и проспериращи, а други – по-бедни и изоставащи.
След като събрахме огромна по обем статистическа база данни на областно ниво, обхващаща периода от 2000 г. до 2012 г., счетохме, че във второто издание на „Регионални профили: показатели за развитие” вече можем да направим опит за допълване на дескриптивния анализ с анализ на корелационните връзки между показателите. [1]
Резултати
Използваният от нас модел показва няколко важни и статистически устойчиви резултата, които са в унисон с международни изследвания за ключовите фактори, влияещи върху икономическото развитие. На базата на изследваните показатели за областите в България статистически значими променливи при ниво на значимост от 5% са показатели за човешки капитал (труда), физически капитал (инвестиции и инфраструктура) и предприемачество. Тоест моделът потвърждава валидността на използваната производствена функция, а именно, че за развитието на една територия са важни както качеството на човешкия капитал, така и наличният физически капитал и дейността на предприемачите като водещи фигури и двигатели на прогреса.
В крайна сметка зависимите променливи, за които бе доказана статистическа значимост при ниво на значи- мост от 5%, са:
- Относителен дял на населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование (в проценти).
- Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението (в левове).
- Гъстота на железопътната мрежа (км на кв. км от територията).
- Брой на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението.
Наличието на тези фактори дава конкурентно предимство на областите и спомага за по-бързото им развитие, местните политики трябва да са насочени приоритетно към по-дълго и по-качествено образование на работната сила, задържане на високообразованото население, улеснени процедури и активност в привличането на инвестиции, по-добра инфраструктурна свързаност, както и насърчаване на предприемачеството. Тази проста рецепта за развитие и прогрес може лесно да се приложи за всички области в България. Единственото условие е да има воля от страна на централните и местните власти.
Пълният резултат от приложения метод е достъпен тук.
[1] За целта построихме иконометричен модел, базиран върху традиционна линейна производствена функция: Q = aX1+ bX2 + cX3 + dX4 + … + zXn, където a, b, c, d и z са коефициенти, които се определят емпирично от конкретния модел, Q e съвкупното производство, а X1, X2, X3, X4 и Xn са производствени фактори. Обикновено като фактори на производството присъстват задължително показатели за труда (човешкият капитал) и физическият капитал, които могат да бъдат допълнени от опционни фактори като предприемачество, земя, природни ресурси, технологии.
