Какво искате от държавата?*

Протестите в България зачестяха. Всяка година някой иска нещо. Тъй като в повечето случаи аз не чувам нормални аргументи, които да ме убедят в правотата на протестиращите, а напротив – изкарват ме извън нерви, се замислих какво е държавата за хората?

Помислете само – ако си направим труда да попитаме случайно срещнат човек на улицата какво той/тя очаква държавата да прави по принцип, колко различни отговора ще получим. Тъй като ми е невъзможно практически да го направя, реших да подходя по обратния начин – да видя какво прави държавата у нас. Ето какво се получи:

  • Подпомага производството на мляко, сирене, ягоди, малини и т.н.
  • Вози с железница
  • Строи атомна електроцентрала
  • Има телевизия и радио
  • Осъществява научна и развойна дейност
  • Осъществява репетиционно-образователна дейност в курсове, вокално-майсторски класове и други форми за усъвършенстване на талантливи млади певци
  • Кредитира
  • Предлага специализирани услуги в областта на общественото, индустриалното и инфраструктурното строителство
  • Развива културна дейност
  • Произвежда цигари
  • Изработва цифрови кадастрални карти и регистри
  • Предлага проектантски услуги
  • Предлага услугата "водоподаване за напояване"
  • Развива хазартен и тото бизнес
  • Извършва редакционно-издателска обработка, художествено оформление и предпечатна подготовка
  • Предлага чуждоезиково обучение
  • Предоставя балнеологични услуги
  • Строи бизнес паркове
  • Разработва, проектира, инсталира и поддържа локални, глобални мрежи и комуникации, системен и мрежов софтуер
  • Предоставя услуги по покупко-продажба на недвижими имоти
  • Търгува със софтуерни продукти, компютърна и комуникационна техника, периферни устройства и консумативи
  • Разработва концепция за представянето на дейности в Интернет и изготвяне на Интернет страници и портали със съвременен дизайн; разработва приложения, изграждане на проекти чрез Интернет технологии.

Освен тези услуги, държавата „осигурява" заетост на стотици хиляди хора, „дава" пенсии, „предоставя" здраве, „брани" от лошите, „образова" децата, „предпазва" от бедствия, „подпомага" майките, „изгражда" пътища и т.н.

За да прави това обаче същата тази държава събира данъци – данък печалба, данък върху доходите, осигуровки за пенсия, заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест, безработица, ДДС, акцизи, такси, данък върху дивиденти, мита и митнически такси, имуществени данъци, данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, данък върху превозните средства, такса за битови отпадъци и т.н.

Не звучи никак добре, нали?

Аз съм убедена, че най-малко половината от изброените дейности не са присъщи на държавата, нито пък изброените данъци трябва да се събират в този им вид и брой, още по-малко в този размер. Което не е означава, че същите тези неща няма да се случват, а просто, че държавата не трябва да ги осигурява.

И тук стигаме до двата крайно различни възгледа за ролята на държавата.

Първият е, че държавата трябва да осигурява значителен брой услуги, с добро качество и своевременно. За да прави това обаче тя ще трябва да изземва значителна част от дохода на хората, т.е. данъците да са високи и администрацията да си върши работата (ключов момент).

Вторият възглед е противоположен – държавата няма да осигурява тези услуги и затова не трябва да изземва значителна част от нашия доход. Така, по-ниските данъци ще ни позволят да спестяваме за пенсия повече, да имаме повече доход за да гледаме децата си, ще можем да застраховаме имотите си срещу бедствия, ще имаме повече пари за здравни услуги, ще можем да финансираме качествено образование за децата си, ще спестяваме повече, което ще позволи на банките да кредитират проекти, водещи до по-добра инфраструктура, ще можем да ходим често на театър и т.н. Тук ролята на държавата е да гарантира, че всеки играе по правилата – спазва сключените договори, не краде и не убива.

В България е налице трети модел на държавата – такъв, при който държавата изземва значителна част от дохода и не предоставя добри услуги на гражданите. Затова и те протестират … но в грешната посока. Всички протести у нас в последните години са за повече пари и услуги от държавата, а не против високото изземване на доход.

Протестите сякаш остават впечатлението, че някои хора нямат против да бъдат облагани с високи данъци, и искат да зависят от държавата, т.е. от администрацията и политиците. Факт е обаче, че всички протестиращи в последните поне 6 години не са тези, които плащат данъци, или точно те имат големи данъчни преференции.

Затова и не подкрепям протестите за повече пари и вярвам, че това са само малка, но добре организирана част от нашето общество, която има правото да протестира. Нищо повече …

Това, което не мога да приема е, че управляващите всеки път отстъпват. Наясно съм, че това е политическа игра, но техните отстъпки се плащат с моите пари и са знак за още поне десет подобни групи.

Вярвам, че хората в България искат да вземат живота си в свои ръце, могат да поемат отговорност и да не зависят от друг. Затова и с колегите от Институт за пазарна икономика ще продължим да настояваме за ниски данъци и малка, но ефективна държава. Тогава протестите на малките групи много по-рядко и трудно ще надделяват над мнозинството.

* Статията е публикувана за първи път във в-к „Дневник" на 22 декември 2008 г.

 


Свързани публикации.