Какво е „национална сигурност““?“

Със закона за защита на класифицираната информация на практика се въвежда ограничаване на правото за достъп до информация, предвидено в чл. 41 на Конституцията. Това ограничение е основано на защита на "националната сигурност". От разбирането на това що е национална сигурност зависи и доколко ще се ограничава правото на достъп до обществена информация. Това понятие за пръв път получава правна дефиниция именно в този закон. Тя гласи:

"Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на гражданите, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.

Това определение предполага, че "сигурност" е синоним на представата за "щастие". Според здравия житейски разум (виж също и "Български тълковен речник", Наука и изкуство, 1997) сигурността е отсъствие, липса на опасност. Според предвиденото в закона определение обаче сигурността би трябвало да означава стопански растеж и развитие за "нацията". Тълкувайки по-нататък, всеки спад на БВП, или обедняване дори на част от "нацията" би трябвало да се разглежда като заплаха за националната сигурност. Определението е такова, че всяко стопанско развитие или регламент може да се разглежда като проблем на националната сигурност, а оттам и всяка такава информация може да се класифицира като държавна тайна.