Размерът на съдилищата може да бъде дефиниран на база на броя на магистратите, които работят в тях. Как обаче да се определи какъв е оптималният размер на съда и на натовареността на съдиите, така че системата от съдилища да се възползва от икономии от мащаба? За да се отговори на този въпрос, може да се направи изследване на продуктивността[1] на съдилищата и съдиите, която от своя страна е отражение на ефикасността на работата на съдилищата. За целите на статията ще дефинираме продуктивността на съдебната система чрез действителната натовареност на съдиите – среден брой свършени дела месечно на един зает магистрат на база на презумпцията, че завършеното дело е един от основните „продукти” на съдебната система.
Оптимизацията на мрежата от съдилища много често има за резултат окрупняване и концентрация на съдилищата (увеличаване на техния размер, измерен чрез работещите в тях съдии). Концентрацията от своя страна е свързана с повишаване на качеството на правосъдната услуга – това се случва в поне 3 направления: 1) съдиите разглеждат по-голям брой (и разнообразни) дела, което им дава възможност да повишат своята професионална компетентност и капацитет; 2) в съдилищата работят по-голям брой съдии, което дава възможност за специализация и за професионално развитие и 3) ресурсът, с който разполагат по-големите съдилища, е по-голям, което обикновено води до по-добри условия на работа (по-добро заплащане и удовлетворение у съдиите). Има ли обаче граница, над която ползите от концентрацията стават по-малки от разходите за постигането ѝ?
Според изследване на италианското министерство на правосъдието[2] (Графика 1) функцията на продуктивността на съдиите спрямо размера на съда е парабола – натовареността расте с увеличаване на размера на съда до един момент, след който намалява. В случая на Италия най-високата продуктивност имат съдилища със среден брой съдии – между 60 и 100. При надхвърляне на 100 души натовареността спада. Като се има предвид, че общият размер на италианската правосъдна система е по-голям от средната в Европа, може да се направи извод, че най-висока продуктивност в Европа е вероятно да се постига при размер на съда между 40 и 80 съдии. Подобно изследване е проведено и в Холандия през 2002 – 2005 г., което потвърждава резултатите на италианците.
Графика 1. Натовареност на съдиите в съдилищата в зависимост от размера на съда в Италия
Бележка: Натовареността се измерва като среден брой дела, приключени от един съдия за месец, като стойностите са групирани в зависимост от размера на съда. В изследването на италианското министерство на правосъдието натовареност и продуктивност се използват като синоними.
Източник: CEPEJ, Изследване на италианското министерство на правосъдието, като Комисията не указва за коя година са данните.
Как стои този въпрос за България?
Районните съдилища са основната единица в съдебната система в България, като те разглеждат разнообразни дела от първа инстанция и са най-близо до хората. Дейността им е сравнима, поради което сме избрали тази категория за анализ. Районните съдилища отговарят за много различни по размер съдебни райони – ако средно за страната на един районен съд се падат малко над 62 хил. души за 2017 г., то в съдебния район на Софийски градски съд се включва Столична община с население над 1,32 млн. души. Съдебният район на съда в Кула пък например обхваща общините Кула, Грамада и Бойница с население общо 6600 души. В резултат на неравномерното разпределение на населението, което от своя страна води и до неравномерно разпределение на количеството и видовете дела, съдилищата в България имат различен размер. Над половината районни съдилища в страната (69 от общо 113) имат под 5 съдии. С над 20 съдии са едва 6 съдилища, като единствено Софийски районен съд разполага с над 50 магистрати – техният брой там е 178. Общото впечатление е, че съдилищата в България са относително малки.
Графика 2. Натовареност на съдиите в съдилищата в зависимост от размера на съда в България (2017 г.)
Бележка: Натовареността се измерва чрез среден брой дела, приключени от съдия за един месец, като стойностите са групирани в зависимост от размера на съдилищата.
Източник: Висш съдебен съвет, „Обобщени статистически таблици за дейността на съдилищата за 2017 г.”, http://www.vss.justice.bg/page/view/1082
Натовареността на съдиите в районните съдилища в България е разнородна – тя се движи между 9,6 дела средно месечно на съдия в Районния съд (РС) в Ивайловград и 70,2 дела в РС Велинград, като разликата между минималната и максималната натовареност е 7,3 пъти.
На Графика 2 са представени всички районни съдилища, групирани според броя на съдиите в тях, като за всяка група е дадена средно претеглената натовареност на съдиите в групата. От данните се вижда, че по-малките съдилища като цяло имат по-ниска натовареност. Също така прави впечатление, че продуктивността на съдиите и съдилищата все още не е достигнала момента, в който големият размер на съда да започне да влияе негативно. Това на практика означава, че българската система може да се възползва от икономии от мащаба и да оптимизира съдебната си карта. Увеличаването на средния размер на съдилищата вероятно ще се отрази положително върху продуктивността и ефикасността на системата и ще даде възможност за по-добро разпределение на работата между отделните съдии.
[1] За съжаление само натовареността не дава отговор на въпроса какво е качеството на правосъдието и каква е ефективността на системата.
[2] European Commission for the efficiency of Justice (CEPEJ) , “Revised Guidelines on the Creation of Judicial Maps to Support Access to Justice within a Quality Judicial System”, 2013
Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”
