Как правителството да защити най-добре страната срещу кризата

 

В последната половин година популистките изказвания от страна на коалиционните партньори, опозицията, професионални и други заинтересовани групи са доста повече, от когато и да било през последното десетилетие. Това разбира се е свързано с финансовата и икономическа криза, а като допълнение могат да се споменат и предстоящите избори за европейски и национален парламент. Очаквано всички или повечето от изказванията са свързани с търсенето, намирането и обосноваването на едно или друго решение, което според инициатора си би намерило изход на зараждащите се икономически проблеми или на някаква част от тях.

Въпреки че предложения могат да бъдат чути от всички части на политическия спектър и икономическата мисъл, определено преобладават идеите в посока засилване на държавната намеса в икономиката. Не на последно място разбира се, защото голяма част от тези идеи идват от правителството. Предвидените за изпълнение мерки са общо взето следните: по-големи бюджетни разходи за изграждане на инфраструктура, енергийни проекти, бизнес паркове, 500 млн. лв. за Българската банка за развитие с цел разхлабване на кредитирането, някои социални разходи, "инвестиции" в здравеопазването и образованието и разбира се субсидии за земеделието. Изброените мерки, както и редиците пожелания, свързани с тях много успешно са описани (в характерен български държавнически стил) в т.н. план "Станишев"[1].

Общото между посочените мерки е, че чрез повече държавни разходи се цели стимулиране на икономиката. Доколкото в България заради наличието на Валутен борд не е възможно провеждането на монетарната политика, фискалната политика е и единствения инструмент, който може да бъде използван. Това обаче е, когато изборът се сведе единствено до избора на парична и / или фискална политика – двата мега-инструмента, които преобладаващо се преподават в университетите и се използват от управляващите политици и икономисти. 

Какво се случва при свръх-активна фискална политика (политика, при която разходите изкуствено се завишават с цел стимулиране на икономиката)

Благосъстоянието се повишава, но по изкуствен път (можем да го наречем отчетно благосъстояние), като това се случва на първо място за кратък период и второ, единствено с жертвата на бъдещо благосъстояние като последното е по-голямо от изкуствено създаденото. Например чрез по-високите бюджетни разходи (по-високи данъци или харчене на резерва) за една година държавата може да построи редица обекти в някоя част на страната, което би довело до ръст на брутния продукт, на заетостта и като цяло би следвало, че икономиката се развита по-бързо. Отчетно това би било така, но за сметка на по-малкото средства в хората (или жертване на сигурността ако средствата са от резерва), съответно по-ограниченото им потребление, както и по-малкото частни спестявания и средства, които фирмите могат да заемат и инвестират. По-ограничените възможности за потребление на домакинствата се отразяват много бързо на продажбите и печалбите на компаниите (сегашната криза го доказва в световен мащаб), появяват се фалити, а оцелелите се преориентират към по-ограничено производство в бъдеще. Отчетно това се проявява като спад в брутния вътрешен продукт, свиване на икономиката и по-голяма безработица.

На второ място, по-малкото средства, които могат да се отделят като спестявания означават по-малко и по-скъп заемен ресурс за фирмите, които все още разполагат с пазар и желаят да инвестират. Тъй като инвестициите на компаниите също са компонента на брутния продукт, в следствие на тяхното намаляване, той отново спада. В крайна сметка, дори държавата за един период да увеличи счетоводно размера на "благосъстоянието" чрез активна фискална политика, най-късно в следващия период трябва да се очаква спад дори още по-голям. Най-простото и всеизвестно доказателство за това е факта, че правителствата (по-разумните) прибягват до по-активна фискална политика, когато има криза и се чувстват задължени да направят нещо. Ако тези мерки бяха панацея и наистина реално подпомагаха икономиката те щяха да се прилагат от всички правителства и то постоянно. 

Какви са другите възможности

Много малко и дори никакво внимание не се обръща на някои други възможни подходи за стимулиране на икономиката, въпреки че практиката е доказала, че те имат най-голям ефект, имат трайно действие и не са нито трудни за разбиране от икономисти и неикономисти, нито са трудно приложими на практика, разбира се при наличие на достатъчно политическа воля за това. Тези мерки могат да се обединят в една група и да бъдат наречени подобряване на бизнес средата.

Най-простото обяснение за потенциала на тази група се крие в това, че за да се развива една икономика, фирмите и хората в нея трябва да могат да създават все повече и повече блага (все повече и повече стоки и услуги), а тези мерки са насочени именно към това. Най-кратко това са следните мерки: премахване на ненужните от икономическа гледна точка регулаторни режими и опростяване на процедурите по всичките останали, премахване на административно-определяните цени с изключение само на онези сектори, за които според световната практика е характерно наличието на т.н. естествени монополи, отмяна на всички делегирани от държавата регулаторни правомощия на браншовите организации (това трябва да са доброволни сдружения, които защитават общите си интереси, а не ги налагат!), намаление на данъчно-осигурителната тежест, електронно правителство и задължение за вътрешно-административна обмяна на информация между всички централни държавни, териториални и общински структури по отношение на бизнеса и гражданите и други подобни.

Една допълнителна възможност разбира се представлява и правилното усвояване на средствата по оперативните програми на ЕС, които в известна степен могат да компенсират спада в притока на чуждестранните инвестиции. Това са средства в размер на над 4 млрд. лева само до края на тази година, но най-вероятно процентът от тях, който реално ще се получи ще бъде много нисък (поради известни на всички причини).


[1] Планът е достъпен на адрес: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0037&n=66&g=


Свързани публикации.