Как би изглеждала България на гражданите?

Накратко казано – като една невъзможна страна, в която хем данъците и държавните разходи не се променят, хем се отделят повече средства по всички основни направления, хем се трупат финансови резерви. Предизборната програма (виж тук) на партията на Меглена Кунева представлява микс от добри намерения, гарнирани със странна смесица от пропазарни мерки и планове за държавна подкрепа, придружени от откровен „пълнеж” за обем. Редно е да се отбележи, че някои от исканията на протестиращите като намаляване броя на депутатите и въвеждането на индивидуална конституционна жалба са залегнали в документа. 

Един от най-важните ангажименти, които “България на гражданите поема”, е осигуряването на финансовата стабилност на страната – запазване на валутния борд, консервативна бюджетна политика, увеличаване на фискалния резерв при таван на разходите, близък до размера на бюджета за 2013 г. – 38% от БВП. С изключение на премахването на данъка върху лихвите по депозитите, не се предвиждат други данъчни промени в преките и косвените данъци, както и в осигурителната тежест, което означава, че данъчното бреме, особено върху труда, ще остане относително високо. Плюсът тук е предвидимост на данъчната среда, нещо, което липсваше предходните три години и половина, и отпадането на един вреден от гледна точка на спестяванията данък.

Като цяло изглежда се разчита на приходи в държавната хазна от порядъка на този, който събираше предходното правителство (реално малко по-ниски, понеже се предвижда 2 пр.п. от здравните вноски да влизат в здравен фонд по личен избор, както и да се разшири обхватът на втория стълб на пенсионната система).

При разходите обаче нещата изглеждат доста по-различно. Предвиждат се по-високи социални разходи – индексация на пенсиите на всеки шест месеца с размера на инфлацията плюс добавка за инфлацията при стоките от първа необходимост, индексация на месечните добавки за дете с индекса на потребителските цени и обвързване на майчинските с минималната работна заплата (МРЗ). При 2,5% инфлация за 2014 г., каквато е прогнозата на Министерство на финансите, и МРЗ от 310 лв. това би означавало около 230 млн. лв. повече през следващата година. То обаче едва ли ще бъде работещо в години с висока инфлация и слаб икономически ръст, без да наруши финансовата стабилност на страната.

Ако към това добавим 500 млн. лв. повече за образование, увеличаване на заплатите в МВР, инвестиции в инфраструктура, енергетика и нови влакове, мерки за заетост, подпомагане на МСП, удвояване дела на реимбурсираните лекарства и т.н., както и желанието да се попълнят фискалният резерв и Сребърният фонд (т.е. да има бюджетен излишък), сметката показва резултат подобен на този: 3-5 = 1

Просто няма как единствено с оптимизация на администрацията да се спестят толкова средства.

Сред добрите предложения в програмата могат да се откроят:

  • Преразглеждане на ранното пенсиониране, което се очертава като един от основните проблеми пред стабилизирането на социално-осигурителния модел в страната;
  • Разширяване обхвата на втория стълб в пенсионната система – ще създаде по-добри условия за пенсиониране за хората под 45-годишна възраст, като повиши връзката между размера на личния принос в системата и доходът, който ще се получава след пенсиониране. Всичко това при условие, че се подобрят правилата на работа на Универсалните пенсионни фондове и контролът от КФН, така че да се прекрати порочната практика на финансиране на свързани бизнеси и „източване” на средствата за втора пенсия;
  • Въвеждане на втори стълб в здравеопазването (минимум 2 пр. п. от вноската в лична сметка в избран здравен фонд) е първата стъпка към разбиването на монопола на здравната каса и реформа на здравния модел;
  • Внасяне на реалния размер на здравни осигуровки за хората, които се осигуряват от държавата (пенсионери, ученици, студенти и пр.);
  • Либерализация на енергийния и газовия пазар (тя така или иначе ще се случи под натиска на ЕС);
  • Забрана за създаване на нови държавни дружества в области, в които могат да изместят частната инициатива;
  • Изграждането на единна интермодална мрежа;
  • Въвеждане на принципа „парите следват детето” във финансирането на детските градини;
  • Електронни услуги, връзка между институциите, оптимизация на администрацията, обратна връзка за работата на държавните чиновници;
  • Приватизация;   
  • Намаляване на такса смет и обвързването й с количеството боклук.

 

Лошите предложения са свързани основно с желанието държавата да „помага”:

  • Подпомагане на МСП (в т.ч. с влизане в капитала на дружествата с цел подкрепа на иновациите) от Българска банка за развитие – мярка, която влиза в остро противоречие с принципите на пазарната икономика, ефективното разходване на средствата на данъкоплатците и създава морален риск. В крайна сметка, правейки точно обратното, предходното правителство ясно показа, че най-голямата помощ за малкия и среден бизнес е държавата да спре да му пречи;
  • Всякакви мерки на пазара на труда се борят със симптомите, а не с причините за явления като „младежка безработица” и от тази гледна точка са пари, хвърлени на вятъра;  
  • Експортно кредитиране и застраховане, икономически зони и технологични паркове, маркетиране на страната като бизнес дестинация са добре познати от миналото като неефективни и ненужно разхищаващи държавни пари;
  • Безвъзмездно оземляване на семейства до 39 г. възраст, увеличаване на субсидията за първите 50 дка и за първите 9 животни – мерки дискриминационни и неефективни. Огромният проблем на българското земеделие се нарича Обща селскостопанска политика и свързаното с нея субсидиране, т.е. никакво директно подпомагане на сектора или части от него няма да доведат до по-добри резултати;
  • Удвояване броят на реимбурсираните лекарства – включването на лекарства в позитивния списък не може да бъде самоцел и е свързано с големи разходи – само за 2012 г. бюджетът на НЗОК за лекарства е бил близо 500 млн. лв. при общи разходи за здравеопазване от под 3 млрд. лв.

Като цяло в предизборната програма на „България на гражданите” липсват ясно изразени приоритети. Простата аритметика показва, че принципът „дайте да дадем” на всички няма как да сработи.


Свързани публикации.