Изпълнението на бюджета за януари разкрива сериозни рискове пред фиска

Данните за изпълнението на бюджета през първия месец на 2010 г. сбъднаха най-лошите очаквания и породиха сериозни опасения за стабилността на фиска през настоящата година. Статистката на Министерството на финансите показва, че консолидираният бюджет е приключил първия месец с дефицит от 499,1 млн. лева. Дори и да се абстрахираме от дефицита по бюджета на европейските средства (195,4 млн. лева), националният бюджет, който е изцяло в ръцете на правителството, е отбелязал значителен дефицит от 303,7 млн. лева само за един месец. Аргументът на правителството, че първият месец на годината традиционно е слаб за фиска, не е достатъчно убедителен. През последните няколко години е имало излишъци през този месец и това е било така дори и през януари 2009 г., когато кризата вече беше настъпила в страната.

Да, наистина, през януари месец 2009 г. е имало извънредни приходи от ДДС в резултат на ударното харчене през декември 2008 г., но колко големи да са били тези приходи? Миналият януари приходите от ДДС са били около 870 млн. лева, а тази година са били с почти 400 млн. лева по-малко. Т.е. дори и тези 400 млн. лева не могат да обяснят разликата от около 1,4 млрд. лева между бюджетната позиция през януари 2009 г. и тази през януари 2010 г. Обяснението за тази огромна разлика се крие в резкия скок на разходите от почти 32% в реално измерение, при положение, че приходите са се свили с почти същия процент (виж таблицата).

Изпълнение на бюджета за януари 2010 г.

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ

От една страна имаме 87% реално увеличение на капиталовите разходи или с около 100 млн. лева, което може да се обясни само частично с обявените разплащания на 40 млн. висящи задължения към строителни фирми. От друга, имаме рязък скок на разходите във всички останали пера, което със сигурност не е приемливо по време на криза. Особено при положение, че приходите в бюджета са далеч под очакваните. Разходите за заплати и възнаграждения нарастват със 17,5% реално (въпреки клетвите, че заплатите в бюджетната сфера са замразени), тези за текуща издръжка на администрацията – с 12,3%, социалните разходи скачат с почти 46%, а субсидиите са се увеличили повече от двойно.

Очевидно е нарастването на административните разходи, както и на всякакви социални плащания. Административните разходи са изцяло в ръцете на управляващите и в този смисъл, нарастването им също изцяло е по тяхна вина. Да видим как стоят нещата със социалните разходи. Едно от оправданията, които чуваме, е, че тези увеличени разходи се дължат на по-големия брой безработни заради кризата. Но дали това наистина е така? Една проста сметка показва, че дори и всички новорегистрирани безработни в бюрата по труда да са взимали максималното обезщетение от 240 лева (което само по себе си е нереалистично допускане), то пак можем да намерим обяснение само за около 30 млн. лева от увеличените социални разходи[1]. А къде са потънали останалите? Тук отново опираме до управленски решения, като увеличението на пенсиите от средата на миналата година, което автоматично доведе до по-високи разходи за пенсии през първите 6 месеца на 2010 г. спрямо година по-рано.

Като се има предвид всичко казано дотук, обяснението на Министерството на финансите защо има такъв голям дефицит през януари звучи нелепо. Ето го и самото обяснение: „Трябва да се отбележи, че в началото на текущата година фискалната политика ще бъде умерено експанзивна, като временния дисбаланс в бюджетната позиция през първите месеци ще се обуславя от усилията за осигуряване на ресурс за приоритетно финансиране на политиките в секторите на селското стопанство, транспорта, строителството и др., както и оптималното оползотворяване на възможностите при усвояването на средствата от ЕС. По този начин реалната икономика ще получи тласък в най-трудните за бизнеса времена.”. За съжаление, обаче, данните показват съвсем друга картина. Основният ръст на разходите идва от социалните плащания и е абсурдно те да се обясняват с насърчителни политики в селското стопанство, транспорта, строителството и т.н. Още по-малко това обяснение важи за по-високите разходи за заплати, текуща издръжка и т.н.

Тук е мястото да отбележим, че всъщност дефицитът в консолидирания бюджет се дължи изцяло на социалното осигуряване, докато републиканският бюджет е завършил първия месец с излишък от 154,5 млн. лева. Това още веднъж идва да потвърди спешната нужда от реформи в здравното и пенсионното осигуряване, както и от разумна политика по отношение на пенсиите и другите социални плащания по време на криза. Това, което ни остава, е да се надяваме, че антикризисните мерки, които правителството подготвя в момента, наистина ще бъдат достатъчно решителни, за да стабилизират бюджета в останалата част от годината. Иначе това, което ни чака, е ясно на всички – още един гръцки сценарий, но този път на местна почва.

[1] 126 105 нови безработни през януари 2010 г. спрямо януари 2009 г., всеки взимал по 240 лева