Назад

Изкуствен интелект, съзидателно разрушение и страховете на лудитите

Изкуственият интелект (AI) е обект на оживени дискусии и дебати през последните години, като мнозина изразяват притеснения относно въздействието му върху пазара на труда.  Докато някои твърдят, че AI ще създаде нови работни места и възможности, други се притесняват, че ще доведе до висока безработица и икономически сътресения. В тази статия ще разгледаме въздействието на AI върху работните места и ще проучим някои от потенциалните последици от тази бързо развиваща се технология, вземайки повод от анонса на езиковия модел GPT-4.

Едно от най-значимите въздействия на AI върху работните места е резултат от потенциала му да автоматизира много рутинни, повтарящи се задачи, които в момента се изпълняват от хора-работници. Това може да включва всичко – от въвеждане на данни и административни задачи до производствени и логистични операции. Чрез автоматизирането на тези дейности компаниите могат да намалят разходите и да увеличат ефективността, което може да доведе до по-високи печалби и по-голяма конкурентоспособност на пазара.

Тази автоматизация обаче може да доведе и до значителни загуби на работни места в определени отрасли. Например, тъй като самоуправляващите се камиони стават все по-често срещани, необходимостта от хора-шофьори на камиони може да намалее. По същия начин, тъй като чатботовете и виртуалните асистенти стават по-способни, търсенето на хора за обслужване на клиенти може да намалее. В тези случаи може да се наложи работниците да придобият нови умения или да преминат към нови отрасли, за да останат на работа.

Въпреки тези опасения, много експерти твърдят, че AI действително ще създаде нови работни места и възможности в дългосрочен план. Например AI може да провокира допълнително търсене на труд в области като софтуерно инженерство, анализ на данни и роботика. Освен това, тъй като компаниите стават по-ефективни и печеливши чрез използването на AI, те може да са в състояние да се разширят и да създадат нови работни места в области, които задоволяват нови и различни нужди на потребителите.

Друго потенциално въздействие на AI върху работните места е способността му да увеличава човешките способности. Базираните на AI инструменти например могат да помогнат на лекарите да диагностицират по-точно заболявания, на адвокатите да преглеждат по-бързо договори, а на учителите да персонализират обучението за отделните ученици. В тези случаи AI не замества хората, а по-скоро подобрява техните способности и подобрява резултатите както за работниците, така и за потребителите.

От гледна точка на икономическата теория, особено полезна концепция за разбирането на този процес е тази за “съзидателно разрушение”. То обяснява процеса, чрез който новите иновации, технологии и бизнеси изместват и заместват съществуващите. Този процес може да се разглежда като форма на пазарна конкуренция, при която нови продукти, услуги или технологии изпреварват и заменят съществуващите, което води до унищожаване на старите начини за правене на нещата.

Концепцията е въведена за първи път от икономиста Йозеф Шумпетер в началото на 20-ти век. Той твърди, че този процес на съзидателно унищожение е от съществено значение за икономическия растеж и развитие, тъй като позволява създаването на нови стопански дейности и разрушаването на съществуващите.

Съзидателното разрушение неизменно има значително въздействие върху работните места. Докато процесът може да доведе до създаване на нови работни места и индустрии, това се случва за сметка на унищожаване на съществуващи работни места и индустрии. Процесът на творческо унищожение води със себе си изместване на работници, които са заети в отрасли, които се заменят с нови технологии или продукти. Възходът на електронната търговия, да речем,  доведе до упадъка на традиционната търговия на дребно, и съответно загуба на работни места в нея.

Процесът на творческо унищожение обаче създава и нови възможности за работа в нововъзникващи индустрии. В същия пример, растежът на цифровата икономика и онлайн търговия създаде нови работни места в области като разработка на софтуер, анализ на данни и онлайн маркетинг.

В дългосрочен план процесът на творческо унищожение неизбежно води  до повишена производителност и икономически растеж, което в крайна сметка и създава нови работни места. Въпреки това, в краткосрочен план, процесът може да бъде разрушителен и да причини загуба на работни места и дислокация на работниците. Затова отговор заслужава въпросът – трябва ли да се страхуваме?

Исторически (почти) всички, които са се борили против технологичния процес в крайна сметка са се оказвали в грешка. Най-разпознаваемият пример за това са лудитите, станали нарицателно за този тип поведение. Те носят името на митичната фигура Нед Луд, за която се смята, че е унищожaвал тъкачните машини в началото на индустриалната революция. Движението се характеризира с актове на саботаж и унищожаване на машини от текстилни работници, които се страхуват, че новите машини ще заменят работните им места и ще доведат до по-ниски доходи.

Лудитите вярват, че новите машини ще доведат до загуба на работни места и заплати и че е тяхно право да се противопоставят на тези промени. Те виждаха себе си като защитници на своя традиционен начин на живот и своите общности срещу заплахите на новите машини и фабриките. Въпреки това, стопанската история сочи, че периодът на механизация на производството, срещу което лудитите се борят всъщност е този на най-бързо повишаване на стандарта на живот и благосъстоянието, както и експанзия на трудовия пазар.

Това е именно големият риск – при разглеждането на която и да било нова технология да заемем лудитската позиция на страх и отхвърляне, вместо да разглеждаме доколкото  е възможно обективно позитивите и негативите. Редно е да помним и че съзидателното разрушение досега никога не се проваляло в неумолимия си натиск към по-висока производителност, и оттам по-добър живот, и нямаме причина да мислим, че този път е различно.


Възможно е нещо в горния текст да ви се е сторило леко странно. Причина за това е, че той е „съшит“ от отговорите на няколко въпроса, зададени на понастоящем достъпната безплатна версия на ChatGPT (от 14.03.2023 г.), преведени на български от задвижвания от невронна мрежа Google Translate. Ролята на човека-автор в изготвянето му е скромна, най-вече в преходите между отделните теми и изглаждането на изказа тук-там, където е бил по машинно тромав. Дали текстът е толкова добър, колкото ако беше писан изцяло от човек? Със сигурност не, но няма и нужда да е. Роботите са създадени за да са помощници и приятели, и (поне засега) няма причина да се страхуваме от тях.


Свързани публикации.